/Поглед.инфо/ Онзи ден ръководителят на Обединения щабен комитет на въоръжените сили на САЩ Марк Мили, говорейки в Конгреса на САЩ, каза, че Ислямска република Иран е достигнала финалната линия по въпроса за създаването на ядрени оръжия, иранската ядрена индустрия разполага с всичко, за да постигне тази цел - технологии, суровини и оборудване, а Техеран ще получи първата си ядрена бомба до дванадесет дни.

Ако тази реч беше адресирана само до американските парламентаристи, тогава най-вероятно щеше да бъде чута на изслушвания, проведени при закрити врата. Най-малкото, за да запази за себе си свободата на маневриране и/или изненада, ако САЩ планират да извършат силово въздействие върху Иран.

Ако Вашингтон възнамеряваше да използва международни инстанции за колективен натиск върху Техеран, той щеше да представи съответните документи и жалби до Съвета за сигурност на ООН или други международни органи.

Но пътят, поет от Белия дом, чиято заповед Мили без съмнение следва, предполага, че изявлението му е адресирано до Израел. Не е тайна, че еврейската държава смята иранската ядрена програма за смъртна заплаха и от много години води истинска терористична война срещу иранските ядрени учени и онези, които смята за замесени в ядрените разработки на Ислямската република.

Тел Авив многократно е предупреждавал, че преходът на ядреното развитие на Иран към последния етап ще се счита за казус на войната. Тоест предупреждението на американския генерал не е нищо повече от послание към Тел Авив.

Степента на достоверност на тази информация буди значителни съмнения, но фактът, че тя беше обявена публично, а не предадена по затворени канали, предполага, че американците стесняват полето за маневриране на израелското ръководство, директно го тласкат към изпълнение на заплахите си.

Тоест да удари Иран. Вашингтон се надява, че радикалната израелска общественост ще окаже натиск върху правителството, ако то се колебае.

Каква е ползата от това за Вашингтон? Много голяма. Иран отдавна му е като кост в гърлото и непрекъснат източник на унижения и удари по имиджа му. Скорошната ракетна атака срещу база в Сирия е само една от тях.

Много действия на иранските сили за сигурност ясно показват, че ерата на американското господство е потънала в забрава.

Но не е само това. Изключително тревожно и неприятно за САЩ е руско-иранското военно-техническо сътрудничество и очертаващият се съюз между Русия, Китай и Иран.

Съединените щати безнадеждно губят играта в Близкия изток и затова изпитват огромно желание да направят "китайско равенство" - да обърнат дъската заедно с фигурите.

Но САЩ не са в най-добра форма днес. Но и по-рано, когато възможностите им бяха по-широки, те не посмяха да започнат "малка победоносна война" с Иран. Е, днес, когато Украйна отнема толкова много сили и се очертава перспектива за война за Тайван, това изобщо не е реалистично. По-добре е да не извършват тази комбинация сами, а да я поверят например на еврейската държава.

Това ще позволи на самите САЩ да останат до известна степен над сблъсъка и дори да се опитат да играят ролята на модератор и посредник.

Но самият Тел Авив не гори от желание да се намесва в битка, чиито последици не са твърде предсказуеми за него, а политическите нагласи сега са такива, че в случай на агресия срещу Иран рискува да остане в прекрасна изолация - Западът е твърде погълнат от проблемите си, за да може Израел да разчита на силна подкрепа от него. А това означава, че Вашингтон трябва да го стимулира.

И това дава основание да погледнем от тази страна на политическата криза в Израел. Особено като вземете предвид, че протестите се ръководят от сили, които са най-близки до американските демократи.

А американският посланик Том Нейдес в Израел е директно обвинен в организиране на безредици. Случващото се дори не е просто изнудване „бийте се, или ще разбием всичко тук“, а създаването на ситуация, от която войната с главния официален враг на Израел става единственият изход.

Междувременно в еврейската държава се разгръща класическа „цветна революция“, организирана от нейния основен съюзник. Това не трябва да е изненадващо. Както знаете, в Иран наричат Съединените щати Великият Сатана, а отците на православната църква учат, че първите жертви на Дявола са неговите слуги или, ако искате, „съюзници“.

Превод: СМ

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?