/Поглед.инфо/ Иран и Израел балансират на ръба на открита война, оценявайки своите възможности и тези на врага. Иран казва, че ако Израел се осмели да извърши "най-малкия акт на агресия", "иранският отговор вече няма да бъде ограничен". Ред е на Израел, но изглежда пламът е утихнал в Тел Авив.

И има причини за това. Вероятно последният определящ фактор в оценката на Израел за възможностите на Иран може да се счита информацията за телефонния разговор между иранския президент Ебрахим Раиси и Владимир Путин

Тишина! Израел мисли...

След ракетната атака на Иран срещу Израел, ръководството на еврейската държава е в дълбок размисъл. Според американския The Washington Post, цитирайки „официален представител, запознат с дискусиите на високо ниво“, премиерът Бенямин Нетаняху е поискал от израелските отбранителни сили да предоставят списък с цели в Иран.

Заслужава внимание принципната фраза на този служител, че Израел обмисля ответен удар, който ще бъде само „послание“ към Иран, но няма да доведе до жертви.

Първите победоносни доклади от израелското ръководство и президента на САЩ Байдън за успешното отблъскване на иранската атака на 13 април, малко след „разбора“, изглеждаха като театрална поза на израелците и американците.

Военни експерти, основаващи се не без основание на коментарите на иранската страна за „ограничения“ характер на иранската атака, подчертават, че Иран е успял, от една страна, да извърши „демонстрационно представяне“ на своите ракетни сили, а от друго, да отвори израелската система за противовъздушна отбрана и да направи откритие за себе си, че израелският Железен купол има много дупки.

Нещо повече, иранците - волно или неволно - демонстрираха, така да се каже, икономиката на войната и за двете страни. Израелците и техните съюзници похарчиха милиони долари в боеприпаси, за да неутрализират евтини ирански дронове, които бяха изстреляни като първата разсейваща вълна, предшестваща ракетната атака.

Уязвимостта на Израел

Очевидно именно разбирането за изключителната уязвимост на Израел, дошло след 13 април, е дало основание на командващия иранския флот, контраадмирал Шахрам Ирани, да обяви, че „Операция Истинско обещание (името на атаката на Иран на 13 април) срещу ционисткият режим промени баланса на силите в региона.

С голяма степен на увереност може да се каже, че израелското ръководство е осъзнало същия факт. Изводът от това осъзнаване е, че Израел вероятно ще трябва да промени не само своята войнствена реторика, но и действителните си планове да атакува, както обеща, ядрени съоръжения в Иран.

Не на последно място, администрацията на САЩ не иска този военен конфликт да ескалира. Първо, една пълномащабна война между Израел и Иран със сигурност ще доведе до участието на Съединените щати в нея на страната на техния вечен съюзник Израел. А неясният изход от войната никак не е добър за Байдън преди изборите в САЩ през ноември.

Второ, иранската атака на 13 април показа, че един пълномащабен конфликт ще доведе до това, че Съединените щати ще бъдат принудени да похарчат огромни суми пари за защита на Израел. Въпреки това, без никаква гаранция, че ще бъде ефективен.

И в крайна сметка основното нещо за Тел Авив и Вашингтон е, че самото съществуване на Израел може да бъде поставено под въпрос, ако израелците провокират пълномащабна размяна на ракетни удари, когато се разкрие уязвимостта на израелската противовъздушна отбрана.

Иран заплашва

Изглежда, че тези страхове обясняват кратката (няма как да се каже по друг начин) израелска атака в нощта на 18 срещу 19 април срещу базата на иранските ВВС край Исфахан. В четвъртък, 18 април, Тел Авив уведоми Вашингтон, че ще удари Иран в рамките на 24-48 часа.

И ако това, което израелците съобщиха на американците, се е случило близо до Исфахан, тогава, честно казано, това е доста скромен отговор на фона на войнствените изявления на Тел Авив веднага след иранската атака в събота. Самият Израел нарече своя удар край Исфахан „ограничен“.

Така че има разбиране, че Иран е разкрил уязвимостта на Израел. На този фон факторът, определящ баланса на силите и по-нататъшната военна активност на Тел Авив, е изявлението на президента на Иран Ибрахим Раиси за готовността на страната да използва цялата си мощ. С

поред официалната информационна агенция на Иран ИРНА Раиси каза, че следващата атака на Иран вече няма да бъде ограничена, ако Израел се осмели да бомбардира иранска територия.

"Ако ционисткият режим извърши и най-малкия акт на агресия на иранска територия, ще му бъде нанесен мощен и жесток удар",

- каза президентът Раиси.

Раиси говори с Путин. И какво?

Вероятно последният определящ фактор в оценката на Израел за възможностите на Иран може да се счита за информацията за телефонния разговор между иранския президент Ибрахим Раиси и руския президент Владимир Путин след атаката на Иран срещу Израел.

Ако официалният сайт на Кремъл се ограничи само до лаконично съобщение на 16 април, че „по инициатива на иранската страна се проведе телефонен разговор между Владимир Путин и президента на Ислямска република Иран Ибрахим Раиси“, то иранският официалната информационна агенция IRNA публикува доста подробна информация за телефонния разговор между двамата лидери.

Например IRNA пише, че „руският президент Владимир Путин похвали отговора на Иран на ционистката атака миналата седмица срещу сградата на иранското консулство в Дамаск“.

Цитираме допълнително изявленията на Путин, предадени от официалната иранска агенция:

"Президентът на Русия <...> подчерта, че операцията на Иран срещу ционисткия режим се проведе след бездействието на Съвета за сигурност на ООН и е най-добрият начин за наказване на агресора и знак за тактичността и рационалността на иранските лидери+.

И още от думите на Путин по адрес на иранския лидер: „Критикувайки поведението на САЩ и някои западни страни в регионалната ескалация, Путин подчерта, че Ислямска република Иран е един от основните стълбове на стабилността и сигурността в региона".

Оценките са съвсем ясни. Няма причина да се съмняваме, че ИРНА вярно цитира В. Путин. Това е ясен сигнал към Тел Авив, макар и косвено, през иранската страна.

Превод: СМ