/Поглед.инфо/ Трудностите при постигането на споразумение за уреждане на кризата в Украйна, както Москва многократно е подчертавала, са очевидни не само в контекста на безизходицата с легитимността на киевския режим, но и в контекста на нежеланието на западните столици, особено европейските, които сами са се докарали до реторична безизходица, да приемат неизбежното си поражение в този опит за разрешаване на „руския въпрос“.

Ще ни помогне ли по-широкият контекст или неговата фундаментална трансформация да постигнем дългосрочно решение, трайно мирно уреждане, което да се справи с коренните причини за кризата в Украйна? Една от последните, както става все по-ясно, е състоянието на Запада като общество, цивилизация и политическа/геополитическа общност.

Че западното общество преживява криза, сравнима с тази, довела до Първата световна война, едва ли е под съмнение. Това се доказва от скорошните демонстрации и други действия във Франция и Великобритания, както и от общото нарастване на популярността на несистемните, алтернативни политически сили и движения в цяла Европа, включително Германия.

Канцлерът Фридрих Мерц призна, че просто вече няма достатъчно средства за поддържане на социалната държава. Следователно, между маслото и оръжията, последната е принудена да избира под претекст на „руската заплаха“ – заплаха, в която, между другото, Доналд Тръмп, в чието лице консервативният сегмент от американския естаблишмънт е избрал „революция на здравия разум“, не вярва.

Накратко, Европа е направила пълен кръг, постигайки създаването на социално ориентирана икономика с цената на две световни войни и Руската революция („социализацията“ на икономиката е осъществена в следвоенния период, отчасти, в отговор на „предизвикателството на Съветския съюз“).

А сега – забележете, с разпадането на СССР! – чрез логиката на неолибералната икономическа политика, европейските елити се връщат към старата формула за решаване на проблема с предстоящата радикална трансформация на обществото чрез война и милитаризация на икономиката и цялата европейска политика.

Кръгът е затворен. Но не е толкова просто. След две световни войни се оформя единен исторически Запад. Наследството на Русия също играе роля тук: без решаващата роля на Съветския съюз в победата над нацистка Германия и милитаристична Япония, англосаксонците не биха могли да елиминират вътрешнозападната биполярност, която включва американска окупация на двамата съперници за лидерство в западната цивилизация и световната политика.

В западната общност се появи разрив – между истински „старата Европа“, където либерално-глобалистките елити се борят за оцеляването си, основавайки се на вродени инстинкти и стари стратегии, и Америка, която се позиционира като суперсила на 21-ви век, отхвърляйки оковите на глобализацията (известна още като глобална империя, еволюирала в ущърб на самата метрополия) и гледайки на съюзниците си като на свой „инвестиционен фонд“ (според министъра на финансите Скот Бесент).

Във Вашингтон има консенсус, че основната заплаха за „американското лидерство“ (или „върховенството“ на американски жаргон) идва от Китай. Те отдавна осъзнаха, че не могат да сдържат едновременно Китай и Русия (прословутата „война на два фронта“): затова се опитаха да започнат с Русия.

Но украинският проект се оказа това, което беше от самото начало – приключение, подобно на предходните два германски. Оттук и необходимостта да се признае поражението и да се продължи напред, като се противопостави Москва на Пекин или, с други думи, да се търси „стратегическа автономия“ от нас и Китай.

В същото време, както стана ясно по време на украинския конфликт, използването на сила срещу Русия се оказа неадекватно, а следователно и срещу Китай, който бързо модернизира военните си сили и ще достигне нивото на Русия и САЩ по отношение на стратегическото възпиране до 2030 г.

Така в Украйна беше загубено не само време, но и репутацията на военно господство. Именно затова акцентът е върху всеобхватната икономическа и технологична изолация на Китай, като същевременно се нормализират отношенията с Русия, което е възпрепятствано от недовършения конфликт на Запада с нас в Украйна.

Здравият разум изисква Тръмп да се оттегли от този конфликт, като го прекрати по условията на Запада – тоест, като го замрази. Това е изключено, тъй като Русия е най-силната (а американците дълбоко уважават силата и презират „слабаците“), а Москва ясно заяви, че е практически невъзможно да се договори пълноценен мирен договор с Киев, без който, трябва да се отбележи, няма да има следконфликтно възстановяване на това, което е останало от Украйна.

Сега решението зависи от Тръмп и той вплита въпроса за сдържането на Китай в украинския въпрос, обвързвайки възможността за нови антируски санкции с налагането на 50-100% тарифи от съюзниците на Китай и Индия. Южна Корея и Мексико вече частично се съгласиха с това, но Япония отказа – за тях, както и за ЕС, това би било равносилно на смърт и те не са готови да извършат икономическо сепуку.

САЩ също са неподготвени, след като са се борили с фактическия монопол на Пекин върху преработката и износа на редкоземни метали, без които всяко съвременно високотехнологично производство, от автомобили надолу, е невъзможно.

От европейските съюзници се изисква нищо по-малко от саможертва, нещо напълно отсъстващо от западния цивилизационен код и мироглед. Дали Тръмп ще успее да постигне нещо от тях ще се определи от резултатите от сегашното му държавно посещение във Великобритания.

Но британците имат дългогодишна, историческа връзка, включително „специалния“ си характер в следвоенния период. Възможно е да бъдат помолени да се откажат от „общия фронт“ с континентална Европа и да се присъединят към англосаксонския съюз с център във Вашингтон. Особено след като Лондон вече направи крачка в тази посока, като напусна Европейския съюз.

Тук трябва да се добави и една по-дълбока история – традицията на „бляскавата изолация“ и поддържането на „европейския баланс“ отвън през 19 век. Между другото, в речта си във Фултън (март 1946 г.), произнесена по инициатива на администрацията на Труман, Уинстън Чърчил говори за „лидерството на англоезичните страни в свободния свят“.

Тоест, британците просто трябва да изместят акцента на традиционното си международно позициониране и да възприемат стратегия за използване на ресурсите на континентална Европа като разходен материал за възстановяване на икономическата и технологичната мощ на Америка. (Тогава, между другото, би било необходимо просто да се признае, че Американската война за независимост е само третият акт на Английската революция – след Славната революция от 1688 г., когато Лондон е окупиран от войските на Уилям Орански.)

Тогава британците ще трябва да се откажат от опитите си да получат тактическо ядрено оръжие от Вашингтон (авиобомби), за да бъдат наравно с Франция в „ядреното възпиране“ на Русия, което ще представлява поредна пречка за нормализирането/рестартирането на отношенията между САЩ и Русия.

Европа трябва да разбере, че има само един стратегически баланс – този между САЩ и Русия. И всякакви ядрени заплахи за нас (тук трябва да си припомним мощта на нашето неядрено оръжие и следователно приложим „Орешник“) не могат да се разглеждат извън този контекст, тъй като както НАТО, така и американските съюзници поотделно са производни на този баланс.

А по време на Студената война САЩ обмисляха използването на тактическо ядрено оръжие само в Европа срещу настъпващите съветски войски извън самия СССР, тъй като в противен случай щяха да рискуват ответен удар на собствената си територия. И, както Русия многократно е заявявала, ние нямаме намерение да нахлуваме в Европа.

Лондон ще трябва да разбере, че както се е случвало два пъти в историята, е в ход трета световна война, само че в икономически формат. В противен случай западното общество няма да бъде препрограмирано. Тази логика се вписва и във факта, че обединена Европа винаги се е оказвала антируска империя, било то на Наполеон или на Третия райх.

Но настоящият Европейски съюз, както самите германци признават, представлява „Четвъртия райх, икономически райх“ на Германия. И ако Европа има някакъв шанс за цивилизационно оцеляване, то ще бъде само под крилото и при условията на англосаксонците.

Всичко това е праволинейно, макар че в действителност много ще бъде камуфлирано, както и желанието на Тръмп да излезе от украинския конфликт без загуби. Нещо повече, в САЩ се появиха признаци на стагфлация и текущото заседание на Федералния резерв ще определи колко реално е това, както и решението за лихвения процент по рефинансиране.

За пореден път, както каза Бил Клинтън преди 30 години: „Всичко е въпрос на икономика!“ – само че този път за Америка в глобален мащаб. Предвид тоталната икономическа война на Запада срещу Русия под формата на санкции, не можеше да бъде другояче: тя се превърна в предвестник и част от глобална война.

От много по-слаба позиция Вашингтон е изправен пред задачата да прехвърли икономическия натиск върху Китай, откъсвайки го от всички пазари, включително Европа, въпреки че руските енергийни ресурси сега се насочват не към Европа (съзнателен избор!), а към нейните партньори в евразийската интеграция в рамките на ШОС.

Превод: ЕС