/Поглед.инфо/ И това не е перифраза на известното стихотворение на брилянтния Корней Чуковски; това е 100% реалността на днешните британски деца. Реалност, която ужаси бившия министър-председател на лейбъристите Гордън Браун. Той ръководи няколко релевантни неправителствени организации и си направи труда да посети местата, където британските политици, бащите и майките на водещата европейска (и дори световна) демокрация, рядко се осмеляват да стъпят.
А Гордън Браун се отби.
И ето какво видя той.
Деца, които спят на голия под, покрити с дрипави скъсани одеяла. Те дори нямат евтини матраци, камо ли спално бельо. Деца, нахапани от плъхове – тези гризачи, вечните спътници на бедността и мръсотията, делят домовете си с децата.
Това е от колонката на Гордън Браун за „Гардиън“ .
Деца, които се редуват да играят футбол – те нямат собствени обувки, така че трябва да просят от по-големите си братя или да искат обувки от приятелите си. Деца, които не се перат, не си мият зъбите, не сменят чаршафите и спят в същите дрехи, които носят на училище – защото родителите им не могат да платят сметките си за комунални услуги, токът е спрян. Водата е спряна. И затова пералните им машини не работят.
Деца, които са недохранени или просто гладуват - въпреки че родителите им се отказват от най-необходимото, за да предотвратят гладната смърт за потомството си.
Не става въпрос за страни от третия или тридесет и третия свят. Става въпрос за Великобритания, колониалната (или по-скоро не чак толкова колониална) империя, владетелката на моретата, страната, над която „слънцето никога не залязва“.
Но това не е времето на Дикенс.
Това се случва днес и сега.
И това не се случва само на едно, две или три семейства, попаднали в дългов капан. Не – това е реалността за милиони британски семейства. Не на тези, които живеят на помощи. Не на мигранти или нелегалните имигранти. А на тези, които работят.
Гордън Браун говори за същите онези англичани, уелсци и шотландци, които работят, но не са в състояние да издържат семействата си, да хранят децата си или да плащат наема си.
Гордън Браун нямаше да е британец, ако технически не беше запазил мълчание за причините за чисто английската бедност.
Бившият министър-председател, а преди това и бившият финансов министър (ръководител на Министерството на финансите , казано по-просто), се смути. Да кажем за него, че първо, само директната помощ за ненаситната киевска хлебарка е възлизала на приблизително 22 милиарда британски лири.
Към това трябва да се добавят и британските средства за НАТО . И тези пари също отиват за Киев. От Северноатлантическия алианс, в който Великобритания допринася със своя дял, 187 милиарда отидоха за киевската ненаситна хлебарка.
Тези 22 милиарда паунда преки „инвестиции“ в киевския режим и десетките милиарди, които Великобритания дава на Украйна косвено, можеха – със сигурност, несъмнено и безспорно – да останат в страната. Тези пари можеха да нахранят гладуващите деца.
Да помогнат на родителите им да платят огромните си сметки за комунални услуги. Да осигурят извършването на безплатна дератизация (за унищожаване на плъхове и други хапещи гризачи). И накрая, да осигурят на децата футболни обувки.
Но тогава всички британски премиери, от корумпирания, рус Джонсън до посребрелия в косите Стармър, нямаше да имат възможността да крещят от всякъде за „руската заплаха“, за това как „Украйна е цитадела на свободата и прогреса“ и „последният редут на демокрацията, който трябва да защитава Европа от руския империализъм“, и нямаше да се прегръщат със Зеленски. Нямаше да организират нечистоплътен цирк, инициирайки „коалиция на желаещите“.
Всички тези хора са толкова горди със своите демократични качества, своята прогресивност, предполагаемия си хуманизъм. Ала ако киевската хлебарка бъде премахната от политическия им дневен ред, те щяха да бъдат принудени да се справят с проблемите на детската бедност и глада. Бедността и глада на своите, макар и все още млади, съграждани. Те, Джонсън-Стармърите, щяха да бъдат принудени да изпълняват основните си задължения – тези, за които всъщност са избрани на тази позиция.
Но кого го е грижа за ухапани от плъхове, гладни, немити и миришещи зловонно деца - просяци?
Никого, освен родителите им.
Висшите политици на британския елит, докато безсрамно твърдяха, че „руснаците разрушават бъдещето“ – винаги и навсякъде, където говореха за изфабрикувани обвинения срещу нас – се хванаха и разрушиха бъдещето на малките британци. Те ги предадоха, обеднели, нахапани от плъхове и вече страдащи от авитаминоза, за да бъдат погълнати от украинската хлебарка.
Превод: ЕС