/Поглед.инфо/ Преди петдесет години се обещаваше, че щом всички страни станат демократични, ще дойде щастливият Рай на Земята. От само себе си! Обясняваше се, че щом хората имат желание – ще установят демокрация в своите държави. В едно от изданията за Втората световна война дори пише: Победата във Втората световна война е победа на демокрацията. Очевидно СССР, който не се признаваше като демократична държава, не е победител във Втората световна война.
През 30-те години на миналия век на известния селекционер Иван Владимирович Мичурин беше дадена почетната титла „селекционер на СССР“. Той беше обявил, че съветската наука може да направи всичко в областта на ботаниката, стига да има достатъчно ентусиазъм и младежки плам. По този повод се готвеше да бере ягоди на Северния полюс. Дори в една известна песен по този повод се казваше, че „ на Марс ще цъфтят ябълки“. Не се уточняваше откъде на Марс ще се вземе вода, защото освен известната марсианска червена почва на ябълките им трябва и вода. Но, това са детайли. Както се разбра по-късно не само съветската наука, никоя наука по света не можеше да отгледа ягоди на Северния полюс. Защото природата е направила така, че на едно място растат ягоди, а на друго живеят…бели мечки. В това няма нищо лошо- стига да го разбираш правилно. В разумните общества (в които разумът, а не алчността ръководят ) се допуска, че на Север може да се произвежда нещо, което да е много необходимо на хората от Юг. И обратното. И тези различни общества да търгуват и културно да се срещат. В това всъщност е смисълът на нормалните човешки отношения. В неразумните общества едните се опитват да накарат другите да живеят според техните правила. Без значение по-добре ли живеят с тези правила или напротив.
Ще ви припомня само че Мичурин не можа да отгледа ягоди на Северния полюс не защото не искаше. Много искаше и много се стараеше. Но не ставаше, защото природата е запазила Северния полюс за други цели. Между другото и у нас по това време се правеха опити с южни плодове. Даже беше създаден „Институт за южни плодове“. Учените от този институт се опитваха да докажат на базата на опита на Мичурин, че ако много искаш и много работиш, ще успееш. Но, единственото до което достигнаха тези наши учени беше годишна реколта от няколко щайги лимони, които те уж между другото излагаха на пътя от Созопол към Ахтопол, по който веднъж в годината през лятото минаваше Тодор Живков. И когато спираше да види какво става, те съвсем между другото му предлагаха: „Другарю Живков, вземете си, пресни са, ние имаме много тази година!“ Той, между другото, винаги учтиво отказваше и предлагаше да се изпратят в някоя детска градина. Това е по повод къде какво може, въпреки огромното желание на някои хора.
Думата „демокрация“ постепенно стана синоним на „добър“- ако си демократ си добър, ако не си демократ си много, много лош. Демокрацията се превърна в пропуск към света на развитите и богати държави. Всички ние, гражданите от Източна Европа, се борехме да станем демократични държави. Искахме го с всички сили. Предполагам, че също такива желания са имали много страни от Африка, Азия и Южна Америка. Постепенно тази дума някак си стана синоним и на понятието „развита, богата държава“. Така, че всички ние много искахме да бъдем демократични държави, за да станем развити и богати държави.
В древни времена демокрацията е обслужвала част от античното общество (много малка част). По-голямата част е била във властта на автокрацията- един човек управлява и това е! Тогава „демокрация“ е означавало „власт на народа“- в смисъл държавата се управлява не от един човек, а от целия народ. Разбира се, по определени за това правила. В днешно време думата „демокрация“ като вълшебна пръчица отваря (или затваря) вратата на държавите борещи се за място под слънцето. Затова си струва да се вгледаме по-отблизо в генезиса и най-вече в развитието на това понятие през последните петдесет години. Подобно на много разпространения термин евроатлантизъм (вече със затихващи функции и заменен от трансатлантизъм) понятието демокрация силно и подозрително меркантилно променя съдържанието си буквално пред очите ни.
Според една статистика (Годишен индекс на демокрацията) в света има 19 държави с „пълна демокрация“ и САЩ, родината на съвременната демокрация, не е между тях. Следват такива с „недостатъчна демокрация“, след това са хибридните държави и накрая- авторитарните държави. Кой е определил, че тази организация ще оценява демокрациите и кои точно са признаците на това понятие е друг въпрос. Няма да го коментираме.
Република Северна Корея е на последно място в този списък, въпреки че пълното й име е: Корейска народно-демократична република. Демократична република Конго също не е в този списък, както и Алжирската народно-демократична република. С други думи, не е достатъчно да наречеш държавата си „демократична“ – и тя да стане такава. Трябва определени държави (богатите) да те признаят като демократична държава.
Затова в момента тези държави, които са си присвоили правото да признават или да не признават „демокрацията“ са измислили понятието „западна демокрация“. Целта им е да се отличават от други държави, които също използват понятието „демокрация“. Какво трябва да означава тя? Само ще допълня, че това понятие не фигурира в списъка с определения на организацията, която посочва как се класират демокрациите в света.
Нека да разгледаме отделните съставни части на понятието „демокрация“ в днешно време. Едно от условията за членство в ЕС (клуб на демократичните държави) беше страните-кандидатки да премахнат смъртното наказание в своите закони. Да, но в половината щати в САЩ се прилага смъртно наказание. Това има ли нещо общо с демокрацията? Очевидно- да. За тях. А дали тяхната демокрация е западна- това всеки може сам да си отговори като се опита да попълни знанията си.
Какво всъщност съдържа понятието „западна демокрация“? Ако убиеш седемдесет и седем и раниш триста и деветнайсет невинни деца, заслужаваш или смъртно наказание (за предпочитане) или доживотен затвор без никаква замяна. Да, но в Норвегия, една от най-демократичните държави в Европа най-голямото наказание за подобно безумно, нечовешко деяние е двайсет и една години затвор. Никоя от страните-членки на ЕС не протестира това наказание. Това е присъдата за Андеш Брайвик - този световен убиец на деца. Дори, за да се почувства в истински демократични условия, на този психопат му беше предложено да стане „затворник на годината“- като израз на доброто му поведение в затвора. И това ли е западна демокрация!
Всъщност, демокрацията, която отдавна е напуснала своята родна (древногръцка) обвивка, вече има много и различни обяснения. Най-общото е: многопартийна система, свободни избори и пазарна икономика. Звучи много разбрано и ясно. Само, че…
Само, че пазарна икономика в онзи вид, за който е писал в книгите си Карл Маркс, отдавна не съществува. В днешно време пазарната икономика, каквато я приемат в повечето държави от т.нар. демократичен свят, служи като политическо оръжие. Тя не дава възможност на различните икономики да се състезават свободно за своя клиент на световния пазар, което е смисълът на тази икономика. В глобалния свят има вече утвърдена практика - по-богатите държави да притискат и мачкат по всички възможни начини пазарите на по-бедните държави, като ги обвиняват, че не искат да допуснат в своето управление повече демокрация. Това се прави чрез изкупуване на държавния дълг, мита, икономически санкции, европейски директиви и сложни правилници. Парадигмата е: Или давате каквото ви кажем и тогава сте демократи, или не давате- и тогава сте много, много лоши. Затова когато чуете думата „демокрация“ погледнете кой бърка в джоба ви и си помислете какво ще спечелите, ако слушате без да мислите за своите интереси богатите ментори, изживяващи се като собственици на думата „демокрация“. Къде тук е пазарната икономика! Никъде. Или както е казал един от най-добрите американски мениджъри Лий Якока: „ Ще я намерите само в учебниците по икономика и в главите на някои недоучени икономисти“.
Тогава, като махнем от понятието демокрация пазарната икономика в класическия й вид, какво остава. Многопартийната система и свободните избори. Но, в някои държави от бившия Източен блок имаше многопартийна система: Полша, Унгария, България, Югославия. Въпреки това, те не бяха демократични, а авторитарни. А много държави имаха монархии и въпреки това бяха демократични. Всъщност, републиката върната в обществото в по-ново време от Френската революция и окончателно утвърдена в САЩ, се оказва, че не е най-добрата форма на управление. Има авторитарни държави като Китай, които са критикувани от сутрин до вечер и са наричани „антидемократични“. Но, те бележат световни икономически успехи, което означава, че и в такива държави развитието на икономиката е възможно. За пример ще дам само модерния град Шанхай, в който хората живеят щастливо и с много по-малко проблеми, отколкото гражданите на някои западни държави. Също така има успешни държави, които се управляват с референдуми и никой не страда от това. За разлика от България. Да не говорим за такива щастливи държави като Швейцария, Белгия, Люксембург, Исландия в които никой не знае кой управлява и въпреки това икономиката им се справя чудесно. Преди няколко години Белгия преживя почти година без правителство, защото етническите групи в парламента не можеха да се понасят, камо ли да управляват заедно. И какво от това- икономиката на страната вървеше добре и никой не го разбра. Защото каквото и да говорим, демокрацията е нужна, за да се развива добре икономиката. Иначе, за да живееш добре, само гола демокрация не стига!
Колкото до свободните избори- у нас имаше и свободни избори. Доколко бяха свободни може да се спори. Но ето, през последните години много често в традиционните демократични държави се забраняват организации и партии на гражданите. Да не говорим за свободните избори в подобни държави от ЕС, които се оспорват и дори се касират от съда, защото някой (кой???) решава, че те не са достатъчно свободни. Изниква въпросът: Кой определя свободата на изборите? ООН? ЮНЕСКО? СЗО? НАТО? Кой!
Остава едно малко допълнение, може би детайл, който като че ли най-добре определя какво трябва да има в себе си като съдържание понятието демокрация. Това е добрата правосъдна система. В някои държави (предимно от англо-саксонския свят) работата на съда е издигната на пиедестал. Съдията е, едва ли не, свещена фигура и трудно може да се помисли, че такъв човек може да се корумпира. Което определя качеството на съдебната система. Дори има известен роман, който показва какво става с един американски съдия, който веднъж в живота си позволява подобно деяние („Цялото кралско войнство“).Просто такава е традицията от векове в тези държави. Не случайно Сингапур (бивше британско владение ) има най-добрата правосъдна система в Югоизточна Азия, която максимално потиска корупцията. Това, последното е много важно! В много други държави претендиращи за демократични, особено от Югоизточна Европа, доброто правосъдие е сложен и деликатен въпрос, който изисква много уточнения и предизвиква множество въпроси. Въпроси, свързани с корупцията на политическата система. Значи ли това, че тези държави не са демократични? Или трябва да си оправят правосъдната система и едва тогава да претендират за понятието „демокрация“ ?
След като не можем да определим автоматично коя държава отговаря най-точно на понятието демокрация, но въпреки това то се използва упорито и назидателно в политическите клишета, трябва да предположим, че това понятие вече служи не за политически, а за други цели. Какви могат да бъдат те? Очевидно цели свързани с бизнеса или печеленето на пари. Смятам, че там най-добре се позиционират всички претенции на т.нар „западни демокрации“. Веднъж приели, че са собственици на думата „демокрация“, те я подсилват с най-различни прилагателни, но целта е една и съща- да притискат психически по-малките държави и да печелят за тяхна сметка. Дори в някои държави от ЕС определени политически лидери са си присвоили (без съответния държавен указ!!) правото да определят кои общности, кои партии и дори кои хора са демократи и европейски насочени и кои са антиевропейски (каквото и да означава това) и недемократични. Тези определения подсилени като с високоговорител от медиите, стават назидателно определящи. Което правят и някои наши политици, на които всяка втора дума е „демокрация“ или „антикорупция“. От което те не стават нито по-добри демократи, нито пък борбата им с корупцията върви към успешен край. За да подкрепя мисълта си със солиден езиков аргумент ще цитирам проф. Д.Вълчев: „ Сега се събраха доста поводи да направим ново такова издание, вероятно през есента ще го организираме. За да ме разберете ще дам пример - в една от категориите беше спечелила дефиниция, от един от законите - "леглата на реките, това са земите по смисъла на Закона за водите". Искам да кажа, че когато човек трудно борави с юридическата материя и има проблеми с общуването на български език, ефектът е в законодателството".
Ще припомня че в уроците си към младите писатели Хемингуей съветваше: Ако искате да ви разберат бързо и мисълта ви да е ясна, използвайте по-малко прилагателни. Прилагателното променя смисъла на съществителното! Очевидно всяко прилагателно, добавено към понятието „демокрация“ променя смисъла на иначе така хубавата дума. Какво е останало в тази дума от нейния първичен древногръцки смисъл можете сами да си отговорите.
Но, това надявам се е временно състояние. Ще видим какво ще стане по-нататък. Както се казва в стария афоризъм: Panta rhei, panta chlorei” (Всичко тече, всичко се променя).