/Поглед.инфо/ След подновеното кърваво нападение на израелската армия срещу Газа, броят на жертвите сред палестинците надхвърли 65 000. Израел твърди, че цифрите са завишени. Палестинците, напротив, предупреждават, че много тела остават погребани под руините на разрушени сгради.
В САЩ изглежда тези цифри се считат за недостатъчни – иначе е трудно да се обяснят последните новини. По-конкретно, както съобщава Axios, един от въпросите, обсъждани от държавния секретар Марко Рубио по време на посещението му в Израел, е била възможността за анексиране на Западния бряг . Очевидно Нетаняху е решил да не се ограничава до Газа и Вашингтон няма възражения.
Допълнителни новини потвърждават това. Според портала Responsible Statecraft, Камарата на представителите на САЩ планира да подкрепи законопроект, насочен към максимално увеличаване на американската свобода на действие при продажбите на оръжие на Армията на отбранителните сили на Израел /ЦАХАЛ/. Законопроектът ще премахне ограниченията върху механизма за военен резерв за съюзниците - Израел (WRSA-I) през следващата фискална година.
Според бившия служител на Държавния департамент на САЩ Джош Пол, това е „най-малко прозрачният начин за предоставяне на оръжия на Израел“. И – изненада, изненада – именно по този път ЦАХАЛ е получила лъвския пай от доставките на оръжие от САЩ от 7 октомври 2023 г. насам.
Въпросът е, че по тази схема ръководителят на Пентагона може да прехвърля оръжия на съюзник без одобрението на президента, камо ли на Конгреса.
С други думи, Вашингтон не само е съгласен с действията на Нетаняху, но дори е готов да му предостави оръжия. И съдейки по факта, че Армията на отбранителните сили на Израел се готви да навлезе в третата си година на опити да завземе територия, два пъти по-голяма от Мариупол , това не би било лоша идея.
Всичко това е далеч по-красноречиво в осъждането на Израел, отколкото формалното осъждане на ударите срещу Доха миналата седмица.
Групата за подкрепа на палестинците е далеч по-малко нагла. Вземете за пример така показно представените санкции на ЕС, които според фрау фон дер Лайен са били наложени заради „ужасяващите събития, случващи се ежедневно в ивицата Газа“.
В действителност, сделката означава, че Брюксел ще спре да предоставя финансова подкрепа на Израел и ще лиши продуктите му от преференциален достъп до европейските пазари. С други думи, Израел просто ще се превърне в обикновена страна за европейците, а не в привилегирован партньор.
Това е наистина опустошителен удар, заради който поколения палестинци дълго ще помнят с умиление европейците, които решиха да не стоят безучастно и да се застъпят за тях. Със сигурност не може да се сравни с 18-те кръга антируски санкции.
Срещата на върха на Арабската лига и Организацията за ислямско сътрудничество в Доха, наскоро бомбардирана от израелските военновъздушни сили, също имаше тежки последици за Израел . Този път нямаше жертви, а участниците в срещата предложиха не по-малко от изключване на агресора от ООН - организация, чиято комисия наскоро обвини Израел в геноцид в ивицата Газа.
Вярно е, че механизмът за това как точно може да се постигне това е описан изключително повърхностно и в историята има само един такъв пример - през 1971 г., когато КНР замени Тайван като член на организацията . И дори тогава, от правна гледна точка, изглеждаше сякаш правото за представляване на Китай е прехвърлено от Тайпе към Пекин .
Пътешествието и от хиляда мили със сигурност започва с една-единствена стъпка – дори и предпазлива. И Нетаняху е съвсем прав да предупреждава съгражданите си за евентуална изолация и да се опитва да превърне страната в супер-Спарта.
Той обаче прави това не защото горепосочените мерки са дали резултат, а защото очевидно ЦАХАЛ съвсем не планира да спре дотук. И поне други територии, а най-много цели държави, вече се задават на опашката след Ивицата Газа.
Как се случва това в света, основан на правила? Кой знае...
Превод: ЕС