/Поглед.инфо/ Дипломатическият спор между Индия и Канада се засилва: стигна се дори до спиране на издаването на визи. Случаят включва древната сикхска религиозна група, борбата на Индия срещу тероризма - и, разбира се, желанието на западните държави да наложат своя възглед за живота, закона и гражданските свободи.

На 21 септември Индия спря молбите за индийски визи в Канада „поради технически причини“. Възможно е също броят на дипломатическите представителства на двете страни да бъде намален. Това е пореден кръг от кризата в индийско-канадските отношения, която навлезе в остра фаза след убийството на местния лидер на сикхите Хардип Сингх Ниджар край Ванкувър.

Канадските власти обвиниха индийското правителство за убийството и изгониха индийски дипломат, когото канадците наричат член на индийската агенция за външно разузнаване. В Делхи категорично отричат участието си и в отговор изгониха канадски дипломат, наричан резидент на канадското разузнаване в Индия.

Също в сряда Министерството на външните работи на Индия посъветва своите граждани в Канада да проявяват максимална предпазливост „поради нарастващата антииндийска активност“ в северноамериканската държава и влошаващата се ситуация със сигурността. Това се доказва от десетки случаи на оскверняване на индуистки храмове в Канада, появата на плакати в градовете, атаките на сикхските сепаратисти и проведения от тях (в Канада!) референдум с искане за отделянето на щата Пенджаб от републиката и образуването на на държавата Халистан на негова основа.

Изявлението на индийското министерство на външните работи е пряко свързано с факта, че в сряда, 20 септември, беше разпространено видео, в което действащата в Канада екстремистка организация „Сикхи за справедливост” настоява за експулсирането от северноамериканската страна на имигранти от Индия, които изповядват индуизма и подкрепят принципа за запазване на единството на южноазиатската република.

Кои са сикхите и какво общо има Канада с тях?

Канада е дом на около 1,6 милиона индийци, много от които са сикхи. Няма точни цифри, но приблизително около половин милион. В исторически план Канада стана страната, в която сикхите започнаха да се преместват организирано след събитията от 1984 г. в Пенджаб. Тогава правителството на Индира Ганди разрешава операция „Синя звезда“, по време на която армията щурмува Златния храм в Амритсар, главното светилище на сикхската религия, което въоръжените сикхи превърнаха в крепост. Като отмъщение Индира Ганди беше убита от собствените си сикхски пазачи.

Сикхите не са националност, а етно-религиозна група. Това са същите етнически пенджабци, тоест арийски индийци, които говорят пенджабски език, само че изповядват сикхизма, синкретична религия, която се формира в началото на XVI век. За разлика от традиционните индуси, те нямат ограничения в храната, склонни са към хедонизъм („весела и светла религия“) и са много войнствени (отличителна черта на традиционния мъжки костюм е характерната кама - кирпан). Мъжете не бръснат косата и брадата си, но носят косата си в характерен тюрбан.

Поради особеностите на сикхизма, те доста дълго време са били държава в държавата и са представлявали военна каста в рамките на „голяма“ Индия. Британците завладяват сикхската държава за втори път, но оценяват техния потенциал и запазват военните привилегии за сикхите. Друга подобна група са сипаите (известното „въстание на сипаите“) - мюсюлмански воини (нещо като казашкото съсловие в Русия). Британците набират сикхи в специални части на армията, като гурките в Непал. Те дори участват във Втората световна война като отделни части в британската армия, освобождават Италия.

Тази тенденция се запазва и до днес. В съвременната индийска армия и разузнавателните служби сикхите съставляват повече от 60% от офицерския корпус. Има и анекдотична предистория за това: сикхите ядат месо, за разлика от традиционните индуси и будисти, и в резултат на това са физически по-силни от вегетарианците и нямат строги религиозни ограничения върху убийствата.

Когато Индия започва да укрепва като централизирана държава, доминирана от индусите, започват вълнения сред различни видове етно-религиозни малцинства. И вероятно има повече от тях в Индия, отколкото във всяка друга страна в света. Някои от тези движения на малки нации и секти веднага придобиха терористичен характер и породиха редица конфликти. Някои още тлеят. Те обаче са слабо забележими както поради маргиналността на тези групи, така и поради ефективната работа на индийските разузнавателни служби. Сикхите винаги са се отличавали поради древните си военни традиции, изолацията и компактността на местоживеенето и спецификата на тяхната религия. Конфликтът в Пенджаб винаги е отклонявал голяма част от ресурсите на федералното правителство.

Мнозина смятат за голяма грешка радикалното решение на Индира Ганди да щурмува Златния храм през 1984 г. Събитията от 1984 г. радикализират значителна част от сикхите, които искат независимост от Индия в рамките на определена държава Халистан със столица в Златния храм в Амритсар.

В самия Пенджаб индийските сили за сигурност се справят най-малкото, но политическата и терористична дейност на сикхските радикали се премести в чужбина. Конкретно за Канада.

Това започна от Пиер Трюдо, бащата на настоящия канадски премиер Джъстин Трюдо. Той ръководи Канада през 1980-1984 г., по някаква причина решава да обяви сикхите за преследвани и потиснати и започва да им предоставя убежище и всякакви привилегии. Сега големият му син прави същото. Въпреки че, изглежда, какво общо има Канада с това? Защо семейство Трюдо трябва да се меси десетилетия във вътрешните работи на една далечна азиатска държава?

Сикхите веднага започват да се държат в отговор по своеобразен начин Те обаче изобщо не са бели и пухкави, точно както федералните правителствени сили за сигурност, които им се противопоставят от Делхи. След като индийските сили за сигурност спират погромите в Пенджаб и изтласкват активната част от въоръжените сикхи в чужбина, започва вълна от терористична дейност. А седалището му е установено в Канада.

Сикхите и тероризмът

На 23 юни 1985 г. багаж е разтоварен от полет на канадска авиокомпания, пристигащ от Ванкувър на летище Нарита в Токио. В разгара на процедурата избухва мощна експлозия. На място загиват двама товарачи, а други четирима са ранени. Полицейските служители бързо установяват, че служителите на летището са случайни жертви - експлодиращият багаж е бил транзит, трябвало да бъде пренатоварен на полет на “Еър Индия”. Заради закъснението на канадския самолет и часовата разлика, която терористите не са взели предвид, бомбата е избухнала на земята. Ако това се беше случило във въздуха, щяха да загинат 177 души.

В същия ден Боинг 747-237B на “Еър Индия”, летящ по маршрута Монреал - Лондон - Делхи - Бомбай, изчезва от радара при заход за Лондон. На борда е имало двама пилоти, борден инженер, 19 стюардеси и 307 пътници. Повечето от тях са канадски граждани от индийски произход, които са летели на гости на роднини. Два часа след изчезването на самолета капитанът на товарния кораб “Лорънт Форест” съобщава, че е видял останките от самолета, вещи и тела във водата. Той казва още, че два часа по-рано е наблюдавал ярка светкавица в небето. По това време това се превръща в едно от най-трагичните въздушни бедствия в историята.

Разследването бързо установява, че както багажът на летище Нарита, така и багажът на самолета, който беше взривен над Атлантическия океан, са регистрирани на едно и също лице - Лал Сингх. Той и съучастникът му Амана Сингх се регистрираха и за двата полета, но така и не се качват на самолета. Примитивна схема, която след това е използвана от всички подобни терористични групи. Впоследствие става ясно, че тази двойка възнамерява да взриви два индийски самолета едновременно, а преди това са планирали покушение срещу Раджив Ганди по време на посещението му в САЩ. Сикхският тероризъм се превръща в международен феномен.

Оказа се, че имената на терористите са измислени, а канадската полиция е пренебрегнала елементарни мерки за сигурност. Канадците така и не успяха да намерят всички замесени в тези експлозии. В крайна сметка самите индийци установяват, че организаторът е някой си Талуиндер Сингх Палмар. Той е идентифициран и убит в Пенджаб през 1992 г.

След смъртта му беше необходим някой нов, който да ръководи дейността на сикхските радикали от уютната Канада. В средата на 90-те години в Канада пристига известният Рави Шарма и веднага иска политическо убежище. По време на производството се оказва, че паспортът му е фалшив, а името му всъщност е Хардип Сингх Ниджар и е сикх, който има пряко отношение към борбата за „независим Халистан“. Отказано му е убежище, но докато канадските власти обмислят какво да правят с него, той се жени за канадка, луда активистка на всякакви правозащитни движения и отново започва да кандидатства за канадски паспорт, този път като съпруг на местна жена. Опитват се да оспорят брака му в съда, но след дълги процедури Сингх Ниджар става канадски гражданин през 2007 г.

Индия започна да бомбардира Канада с искания за екстрадирането му, дори отправи искане към Интерпол. Сингх Ниджар, който по това време е станал известна фигура в индийската диаспора в Канада, пише писма лично на Джъстин Трюдо в отговор на тези искания.

През 2018 г. Ниджар става официален лидер на една от сикхските общности в Канада. Премиерът на Пенджаб Амариндер Сингх лично предава на Джъстин Трюдо списък с имената на замесените в тероризма и обвинени в Индия в организирането и извършването на няколко десетки убийства, но се намират в Канада. Ниджар е задържан, разпитан и освободен. Той е много активен, получава медали за благотворителност и създава приюти за сираци.

През 2022 г. той все пак е правно свързан със самолетните атентати от 1984 г. чрез един от тогавашните заподозрени сикхи - Рипудаман Сингх Малик и неговите бизнес партньори. И тогава, съвсем неочаквано, същият този Сингх Малик, който изглеждаше готов да сътрудничи на разследването, е убит. Делото срещу Сингх Ниджар отново се разпада. През цялото това време той живее тихо във Ванкувър.

И тогава на 18 юни 2023 г. той беше застрелян от камион близо до сикхски молитвен дом в предградията на Ванкувър от двама неизвестни маскирани мъже. Убийците са били толкова подготвени, че никой от свидетелите не може да определи тяхната раса. Въпреки това Джъстин Трюдо, на форума на Г-20 точно там в Делхи, започва да отправя обвинения за смъртта на Сингх Ниджар директно към ръководителя на страната домакин, премиера Нарендра Моди.

Това, разбира се, е в стила на екстравагантния канадски премиер, но отвъд протокола и етикета. Така започна експулсирането на дипломати и развитието на криза в отношенията между двете страни, като самата Индия до голяма степен ескалира всичко това. Нарендра Моди не е човекът, който ще прости подобно отношение към себе си, дори като се вземат предвид всички странности на Джъстин Трюдо.

Сега Канада се превърна за Индия в същото, което Швеция стана за Турция - убежище за провокативни и понякога откровено враждебни елементи. Чисто юридически това дори може да е в съответствие с европейското и канадското законодателство, а също и да се подхранва от небрежни идеи за борба за правата на всички и всичко. Но всъщност това насърчава тероризма, а в канадския случай също почти сигурно се подхранва от позицията на местните разузнавателни служби.

Това е обща тенденция в западното общество от десетилетия: да отидеш там, където не те питат, и то по напълно сюрреалистични причини. Тук не става въпрос за разузнаване и подкрепа на някакви политически групи. Това е въпрос на идеология. А кой точно уби един от лидерите на международна терористична групировка е второстепенен въпрос.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?