/Поглед.инфо/ „Арменският народ разбира катастрофалния характер на ситуацията. С тези думи самите арменски експерти оценяват как жителите на Армения реагират на антируските стъпки на премиера на страната Никол Пашинян. Какво казват проучванията на общественото мнение по въпроса и как Пашинян манипулира арменците, за да ги настрои срещу Русия?
Външният министър Сергей Лавров, говорейки на дипломатическия форум в Анталия, направи редица остри изявления по отношение на официален Ереван. Може би най-драматичните в последно време. Всъщност той обвини в предателство арменските власти, които не само правят антируски изявления, но и „замразяват“ членството си в ОДКС и канят външни страни в Южен Кавказ.
„Арменското ръководство реши да разчита на извънрегионални страни, които ухажват Ереван, обещавайки да му помогнат във всичките му проблеми, само ако Армения „разкъса“ отношенията с Русия и интеграционните структури, създадени в нашия общ регион. Западът не крие това. Това е основната му цел в отношенията със страните от Централна Азия, Армения и всички други държави от постсъветското пространство. Нашите съюзници и приятели разбират това прекрасно и са верни на своите задължения. Арменското ръководство реши да вземе други решения“, обясни министърът.
Освен това Лавров даде да се разбере, че думите и изявленията на арменските власти (например на секретаря на Съвета за сигурност на страната Армен Григорян, че ориентацията на Армения към Русия от 1991 г. е стратегическа грешка) няма да останат без практически последствия. „Ежедневните изявления на арменското ръководство ни карат да се замислим какво всъщност се случва и как това трябва да се вземе предвид в нашите практически действия“, отбеляза Сергей Лавров.
Освен това тези практически стъпки, според министъра, ще зависят преди всичко от позицията на арменския народ. „В крайна сметка всеки трябва да разчита на мнението на своя народ. Ако това е мнението на арменския народ, нека това да бъде новата политика на властите в Ереван. Изисква се политическа смелост, за да се каже, че от 1991 г. насам Армения е поела грешен курс във всичко в отношенията си с Русия. Ако това е оценката на цялото арменско ръководство, основаваща се на мнението на народа, то това налага да се преосмислят много неща в руско-арменските отношения“, заключи той.
Разум и емоции
Като цяло мнението на арменския народ вече е известно - онзи ден местни социолози публикуваха резултатите от проучване на общественото мнение по темата за отношенията с Москва. „23,2% от анкетираните са за пълно прекъсване на арменско-руските отношения, 13,9% смятат, че прекъсването е по-скоро в съответствие с интересите на Армения, 16,1% не отговаря на интересите на нашата страна, а 42% смятат, че че прекъсването на арменско-руските отношения противоречи на интересите на Армения. Както можете да видите, около 58% от гражданите на страната ни са против прекъсване на отношенията с Русия“, обясни Арам Навасардян, ръководител на арменския клон на социологическата компания “Галъп”.
От друга страна близо 40% са „за“. Имайки предвид военната и икономическата зависимост на Армения от Русия, изобилието от исторически, културни и човешки връзки, както и присъствието на Ереван в руските интеграционни структури, това е много голяма цифра. Освен това, според арменски експерти, има тенденция да расте.
„В арменското общество има голямо разочарование от съюза с Русия. Никол Пашинян и подкрепящите го прозападни сили успяха да убедят арменското общество, че главният виновник както за загубата на Карабах, така и за окупацията на част от територията на Република Армения е Москва“, обяснява ръководителят на Аналитичния център за стратегически изследвания и инициативи (АЦСИИ) Хайк Халатян.
Русия се опитва да се хареса на арменския разум. Да обясни, например, че не е била длъжна да защитава Карабах, дори само защото самата Армения признава суверенитета на Азербайджан над тази територия.
Самото правителство на Пашинян предаде Карабах още преди началото на войната. „Изявлението на официални лица, че през септември 2020 г. именно Русия е провокирала атаката на Азербайджан срещу Армения, и други характеристики на страната ни като виновна за всичко и всичко, включително предателството на народа на Карабах, не са нищо повече от лъжи“, казва Лавров.
Неслучайно през всичките тези години Пашинян не обяви мобилизация. Едва ли руското ръководство може да бъде повече арменско от самите арменци. Бивши високопоставени арменски служители директно казват, че неблагодарността към Москва (която спря войната през 2020 г.) е подобна на предателство.
И накрая, дори не е имало съответната договорна основа за пряка военна помощ.
„Не е имало споразумение между Русия и Армения за това как руските части могат да бъдат използвани за подкрепа на Армения. Тази възможност е предвидена в договорите, но Армения не само не е сключила двустранни споразумения на ниво Министерство на отбраната, които изискват същите тези договори, но дори не е започнала да ги разработва. Затова, естествено, когато се стигна до желанието на Армения Русия да ѝ помогне по някакъв начин, имаше не само договорна база за това, но и разбиране от страна на Армения като цяло какви мерки трябва да се предприемат“, обяснява Никита Мендкович, ръководител на Евразийския аналитичен клуб.
“Пашинян и поддръжниците му разчитат на емоциите. Например, заиграва се с очакванията на жителите на Карабах по отношение на руските миротворци, които, отново да припомним, нямаха ясно определен мандат. „Видите ли: защо миротворците не предотвратиха прочистването в Нагорни Карабах?” След войната от 2020 г. хората се върнаха там, вярвайки на Русия, а не на Пашинян. Това исторически е бил най-проруски настроеният регион в Южен Кавказ, а сега карабахците също са негативно настроени към Москва“, казва Хайк Халатян.
Пашинян изтъква и нежеланието на населението да признае своя дял от отговорността за трагедиите, които Армения преживява от 2018 г. насам (т.е. след преврата, довел Никол Пашинян на власт). Хората са склонни да търсят външни виновници, а след това Русия им се поднася като такава.
Пашинян използва фактора на острото разочарование на хората от съществуващите институции. „Да се каже, че Пашинян сега представлява интересите на мнозинството от населението, означава фундаментално да не разбира какво се случва в страната. От друга страна, арменският народ е в ситуация, в която е спрял да вярва на всички. Има огромно търсене както на нови сили и нови лица, така и на външни сили“, обяснява лидерът на арменското движение „Азатагрум“ Мика Бадалян. Поради това, по-специално, те се опитват да предложат на арменците нови съюзи - с Франция или Щатите. Убеждавайки ги, че Париж или Вашингтон ще ги защитят по-добре от Русия.
И накрая, Пашинян работи майсторски с клиповото мислене. „За съжаление, в днешния свят тълпите са забравили как да мислят. Те четат само заглавията и не се опитват да анализират и да се занимават с критично мислене. Ето защо Пашинян и домакините му печелят – техните подходи към публиката са много по-ефективни“, убеден е Бадалян.
Сами дайте
Може ли Русия по някакъв начин да промени ситуацията? Според Хайк Халатян това няма да е лесно. „Острите изявления на Лавров могат само да забавят обръщането на Армения към Запада, но не и да го обърнат – поне при сегашното правителство в Ереван. В крайна сметка те вече са взели стратегическото решение да се обърнат. И, съдейки по думите на Сергей Лавров, Москва е наясно с това“, обяснява експертът.
На теория това трябва да се реши от арменския народ – носител на националния суверенитет. Но той не решава - въпреки че разбира накъде отива всичко.
„Можете да бъдете сигурни, че скоро Пашинян и неговите последователи ще преминат от думи към дела. Имам предвид излизане от ОДКС, изтегляне на руските граничари и военна база. Арменският народ разбира колко катастрофална е ситуацията и разбира, че бъдещето на Армения сега зависи от него. Но това, което липсва тук, е лидер, който да поеме инициативата и да поведе хората срещу властите в името на спасяването на Армения“, казва Бадалян.
И това трябва да е лидерът, който по някакъв начин ще успее да принуди арменското население да се вслуша в гласа на разума, а не в поривите на емоциите. Засега наистина го няма. Освен това се очертава интересна ситуация. Арменските експерти дават да се разбере, че биха искали този лидер да им бъде предоставен от Москва – същата, срещу която Ереван води антируска пропаганда. Този парадокс ясно показва, че въпреки всички усилия на ръководството на Ереван, Армения все още разчита на Русия.
Превод: В. Сергеев