/Поглед.инфо/ Точно преди 90 години, на 16 ноември 1933 г., са установени дипломатически отношения между Съветска Русия и САЩ. Това може да се счита за несъмнено постижение на младата съветска дипломация, която успява да постигне важни външнополитически цели чрез сложни преговори. Освен това установяването на дипломатически отношения между СССР и САЩ е един от ключовите моменти в цялата междувоенна история.
Дипломатическите отношения между Русия и САЩ са прекъснати през 1917 г. по инициатива на американския президент Удроу Уилсън, тъй като съветското правителство отказва да изплати дълговете и заемите на Руската империя и временното правителство. До началото на 30-те години САЩ остават единствената голяма страна, с която СССР не поддържа дипломатически отношения. Официален Вашингтон не признава самия факт на съществуването на комунистическа Русия.
Но защо Москва се нуждае от всички тези формалности, възможно ли е напълно да се игнорира съществуването на такава сила като САЩ? Или да взаимодействат с тях, без да установяват официални дипломатически отношения? Би било погрешно обаче самата тази процедура - установяването и поддържането на дипломатически отношения - да се разглежда като формалност, празен ритуал. Официалните дипломатически връзки позволяват да се изведат търговските, политическите и дори военните отношения на ново ниво - и следователно да се постигнат важни за страната външнополитически цели.
По-специално, без формализиране на отношенията със Съединените щати няколко години по-късно, би било невъзможно да се създаде система “Заем-наем” за СССР, тъй като подобни проекти изискват одобрение от американския Конгрес. И Конгресът не може да одобрява сделки с държава, с която няма дипломатически отношения. Пълноценна антихитлеристка и антияпонска коалиция нямаше да се скрепят, тъй като тяхното формиране и съществуване е плод на официална дипломация, скрепена с договори. Резултатът от Втората световна война в крайна сметка можеше да се окаже много по-тъжен за СССР (както и за САЩ). Разбира се, през 1933 г. такъв обрат в отношенията между САЩ и СССР не може да бъде предвиден, но вече е ясно, че това сътрудничество може да донесе най-малкото много търговски ползи.
„Икономическата дипломация“ от страна на Съветска Русия в Съединените щати първоначално се извършва от хора, които познават добре мотивите, които ръководят управляващите кръгове на Америка, тъй като самите те или са живели дълго време в Съединените щати, или са били в изгнание. там. Александър Нуортева (Ниберг), финландски швед и професионален революционер, се ползва с особеното доверие на Ленин. Нуортева, заедно с родом от сега известния град Артьомовск, син на богат немски индустриалец, а също и професионален революционер, близък познат на Ленин, Лудвиг Мартенс, основават търговската компания “Амторг” в Ню Йорк през 1924 г.
Това е обикновена американска фирма, само с присъствието на съветски дял в уставния капитал, което не е забранено от американските закони. Тя успява да се настани в известната сграда на “Бродуей” №120. Тук се помещава централата на директорите на Американската резервна банка, а на последния 33-ти етаж заседава Клубът на банкерите в Ню Йорк.
Това местоположение позволи на съветските представители бързо да се присъединят към редиците на финансовия елит на Ню Йорк, да установят приятелски отношения там и да създадат необходимите връзки.
На теория Мартенс трябва да участва в насърчаването на съветските идеи и да работи за нормализиране на отношенията със Съединените щати, но главно “Амторг” постига големи успехи в икономическата сфера. През 20-те години на миналия век например се наблюдава рязко увеличение на американските частни инвестиции в икономиката на Съветска Русия, включително закупуване на цели поточни линии и масово набиране на американски технически специалисти за строителни проекти на първите петгодишни планове.
Но официален Вашингтон дипломатически игнорира Съветска Русия през цялото това време. Основната причина, която пречи на възстановяването на пълноценни дипломатически отношения, e отказът да се изплатят царските дългове и заеми, а не идеологическата конфронтация или признаването на легитимността на съветското правителство. В същото време съветското правителство също не прави отстъпки по този въпрос дълго време, тъй като отричането на царското наследство, включително дълговете и други международни задължения, e част от идеологическата рамка на ранната марксистко-ленинска идеология.
В началото на 30-те години идеологията започва постепенно да отстъпва място на прагматизма. Москва започва да установява нови неофициални контакти с обкръжението на президента Франклин Делано Рузвелт.
Нов специален представител на Москва става одеситът Борис Сквирски, който преди това също е живял дълго време в Съединените щати. Има статут на дипломатически агент на Народния комисариат на външните работи на СССР и ръководи руското (тогава съветско) информационно бюро в САЩ. Сквирски вече има разрешение да обсъди най-важното американско условие: признаване (макар и неофициално и без много публичност) на дълговете на царска Русия.
По това време в самите Съединени щати около президента Рузвелт се формира група, решена да възстанови пълни отношения със СССР. Ситуацията в света започва драстично да се променя. Вече не беше възможно Съединените щати да пренебрегват съществуването на СССР, чиято тежест, мощ и значение нарастват пред очите им. Сътрудничеството между САЩ и СССР е исторически неизбежно, но за пълното възстановяване на отношенията са необходими дипломатически усилия и взаимни отстъпки.
Въпреки това в американската позиция се появява нов елемент, произтичащ също от вътрешното устройство на Съединените щати: религиозната свобода в СССР. В допълнение към искането за изплащане на дълговете, Рузвелт формулира условие за осигуряване на религиозна свобода в СССР за гражданите на САЩ. Не за всички вярващи от различни деноминации, а само за американците, протестанти и представители на местни секти като петдесятниците. По това време в СССР има много различни видове мисионери и тяхната съдба тревожи Рузвелт не по-малко от парите на банкерите от Уолстрийт. Но в тази формулировка това не е намеса във вътрешните работи на СССР, а стана въпрос на дипломация, тъй като става дума за правата на гражданите на САЩ, които по волята на съдбата са пристигнали в СССР.
Един от най-сериозните представители на обкръжението на президента Рузвелт, Хенри Моргентау, се свързва със Сквирски. Той принадлежи към кръга на най-влиятелните еврейски банкерски семейства в Ню Йорк (самият той е син на финансист и дипломат, той е женен за внучката на един от братята Ленман, основатели на банката “Ленман Брадърс”). Той е приятел с Франклин Рузвелт и беше най-близкият му съветник по финанси и икономика. От 1934 до 1945 г. Моргентау е министър на финансите на САЩ и съветник на президента, а след войната е автор на плана “Моргентау” за възстановяване на Германия.
Моргентау води със себе си Уилям Булит, дипломат, смятан за неофициален външнополитически съветник на Рузвелт. Булит, също от семейство на банкери от Филаделфия, се смята за експерт в тайната дипломация и експерт по съветската власт. През 1919 г. ръководи тайна мисия в Русия и се среща лично с Ленин. Те предават на Сквирски писмо от президента на САЩ с предложения за установяване на дипломатически отношения.
Самият факт на предаване на такова писмо на Сквирски вече е, според дипломатическия протокол, признаване на СССР и Сквирски като негов представител. Въпреки че всичко това се случва тайно в онези дни.
Писмото на Рузвелт е адресирано до Михаил Калинин, който от правна гледна точка съответства по статут на президента на Съединените щати, като формален глава на съветската държава (по това време Калинин оглавява Централния изпълнителен комитет на СССР - най-висшия държавен орган от онова време). „Вярвам, че отношенията, установени между нашите народи, могат завинаги да останат нормални и приятелски и че отсега нататък нашите народи могат да си сътрудничат за взаимна изгода и за опазването на световния мир“, се казва в писмото. Рузвелт също моли Калинин да изпрати съветски емисар във Вашингтон за пълни преговори.
През ноември 1933 г. ръководителя на Народния комисариат на външните работи на СССР Максим Литвинов пристига във Вашингтон. С посредничеството на Моргентау и Булит се осъществява неофициалната му среща с Рузвелт. И до днес никой не знае за какво са говорили Литвинов и Рузвелт няколко часа насаме, архивите по тази тема все още не са отворени. В крайна сметка обаче на тази среща е постигнат исторически компромис: Съединените щати признават СССР, а Москва в отговор дава принципното си съгласие за започване на преговори за царските дългове и се задължава да разгледа въпроса за свободата на съвестта в СССР, първо по отношение на гражданите на САЩ.
Ако отново погледнем детайлите на дипломатическия протокол, тогава такава формулировка означава признаване на правоприемството на СССР по отношение на Руската империя. От прагматична гледна точка за Москва това е по-важно дори от признаването на дълговите задължения, тъй като американската страна, за разлика от Франция и Великобритания, не изисква незабавно плащане. Но тези споразумения остават на думи. Страните се връщат към въпроса за изплащането на църските дългове едва през 80-те години.
Уилям Булит става първият посланик на САЩ в СССР и с патос влиза в имението “Спасо Хаус” на Арбат, организирайки известния прием с циркови лъвове, който става литературна основа за бала на Сатаната в „Майстора и Маргарита“ на Михаил Булгаков. Първият съветски посланик във Вашингтон е Александър Трояновски. По протокол новопристигналият посланик връчва акредитивните си писма на ръководителя на страната домакин две седмици след пристигането. Но президентът Рузвелт приема писмата на Трояновски на следващия ден след пристигането, като по този начин демонстрира особено уважение към Съветския съюз.
Установяването на дипломатически отношения между СССР и САЩ не е ситуативно решение на фона на появата на фашизма в Европа и японската заплаха на Изток.
Постепенно става ясно, че тези две страни ще станат основните сили в света в бъдеще и те жизнено трябва да общуват помежду си в нормална дипломатическа рамка. В резултат отношенията между Москва и Вашингтон през следващите десетилетия определят целия световен дневен ред до разпадането на СССР.
Сегашното състояние на дипломатическите отношения между Русия и САЩ не може да се счита за нормално. Това, което започна преди 90 години като успешен резултат от дипломатически компромиси и търсене на взаимни изгоди, не може и не трябва да завършва толкова тъжно. Случващото се, разбира се, има и обективни причини, заложени в настоящия момент на политическо развитие. Но като цяло международната дипломация все още не е толкова разрушена, че да няма място за нейното възстановяване.
Възстановяването на дипломатическите отношения между СССР и САЩ през 1933 г. все още остава пример за това как дори такива непримирими идеологически опоненти успяват да намерят общ език за взаимна полза и изгода.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.