/Поглед.инфо/ Предсказването на бъдещето е най-неблагодарният жанр, когато става въпрос за международна политика. Строго погледнато, за всяка политика, тъй като тя е сферата на взаимодействие между живите хора. Това означава, че е подвластна на фактора случайност, елементарни грешки и влиянието на емоциите. Ако не беше така, историята наистина щеше да се движи направо, „като тротоара на Невски проспект“, пише Николай Чернишевски навремето.
Историята обаче е не само непредсказуема, но и не се повтаря, което прави опитите за прогнозиране на конкретни обрати напълно безсмислени. Единственото нещо, за което можем да говорим с относителна увереност по отношение на бъдещето, е развитието на онези най-важни тенденции, които виждаме сега.
Животът не е като в романите на Франц Кафка, където събитията се случват от само себе си, без да има възможност да се установи причината им. От това по правило се ръководят онези, които вземат най-отговорните външнополитически решения. И тъй като международната политика никога не се развива по предварително одобрен план, всеки държавен глава разчита на определени обективни процеси, насърчава ги или ги възпрепятства с по-нататъшните си действия. Можем също така спокойно да говорим в бъдеще време за това, което е свързано с географията (позицията на държавите на картата на света) и свързаните с тях характеристики на тяхното поведение.
През следващата 2024 г. Русия определено ще бъде най-голямата континентална сила в света, имайки възможност да развива връзки в няколко географски посоки едновременно: да търгува със съседите си, да изгражда нови транспортни и логистични системи и да предотвратява опитите на противниците да се изолират .
Съединените щати ще останат най-големият „политически остров“, чиято сигурност и развитие по принцип зависят много малко от това, което се случва във външния свят.
Китай, както и преди, ще бъде страна с колосално население и икономика, нуждаеща се от външни пазари и ресурси.
Европа ще продължи да „седи на перваза на прозореца“ в крайния запад на Евразия, винаги оставайки критично зависима от външни ресурси. Но сега тя също не може да ги получи сама.
Близката до нас Централна Азия ще остане важна връзка между Русия и Китай, което създава заплахи за нейните държави от Запада. Всичко останало в тяхната съдба, както и на останалите много страни по света, ще се определя от онези тенденции в световната политика, които напълно видяхме през 2023 г.
Да започнем с неприятното – с това, което ще ни разтърси леко всички в най-обикновения живот. През изминалата година целият свят се изправи напълно пред конфронтацията между глобализацията и автаркията. Първата, дори и в най-освободената от диктата на Запада форма, предполага разчитане на икономическа целесъобразност и широко участие в международни производствени вериги, инвестиции и търговия. В продължение на няколко десетилетия това с право се смята за най-простият и ефективен начин за постигане на целта за вътрешно развитие и за по-удобен живот на гражданите.
Автаркията от своя страна предполага самостоятелност при решаването на онези задачи, които са важни за поддържане на вътрешна стабилност. Вярно е, че не знаем как ясно да определим границите на необходимото тук, така че автаркията винаги крие риск да се превърне в абсолютна. Русия, както знаем, е изправена пред този проблем постоянно, до неотдавнашната ситуация с дефицита на яйца, която възникна, наред с други неща, поради отлива на трудови мигранти, както и прекъсвания на международните доставки.
От пролетта на 2022 г. Съединените щати, като най-подходящата голяма страна за самоизолация, започнаха последователно да унищожават глобализацията във вида, в който сами я създадоха след Втората световна война. Икономическата война срещу Русия, натискът върху Китай и други действия водят до там, че всички мислят за необходимостта да намалят зависимостта си от световната икономика. Европейците искрено не биха искали това, но те са напълно лишени от политическа воля да противопоставят каквото и да било на американците.
Следователно можем да кажем с увереност, че през 2024 г. все повече ще се сблъскваме с последствията от разрушаването на съществуващата система от връзки в световната икономика. Но в същото време няма да сме готови да станем напълно независими от нея. Освен това Русия ще остане пазарна икономика, което означава, че нейните компании все пак ще трябва да вземат предвид ценовия фактор.
Тъй като глобализацията се разделя на национални или регионални „квартири“, цените за много стоки ще се покачват и производителността на труда ще спада - просто защото страните по света ще трябва да се откажат от по-евтини, но политически рискови решения. Сега е трудно да се каже колко години ще са необходими, за да се намери баланс тук. Но догодина със сигурност няма да има спокойствие.
През 2023 г. консолидацията на отслабващия Запад става все по-очевидна. Сега това е военно-икономически съюз между САЩ и значителна група от средни и малки държави. Отличителна черта тук е строгата вътрешна дисциплина и фактът, че лидерът получава основните предимства.
Консолидацията на Запада ще продължи да създава проблеми за международната сигурност и световната икономика. Просто защото обединеният Запад няма да може относително дълго време да приеме новата реалност, да спре да се бори с естествения ход на историята и да започне да се интегрира в нея. Както се вижда от последните изявления на политици във Вашингтон и техните съюзници, САЩ все още не знаят други решения на проблемите си, освен да възстановят поне част от предишната си мощ и всепозволеност. Дори и да разберат, че това е невъзможно, те никога няма да го признаят, те ще се бият, ще създават хаос в различни точки на планетата.
Световното мнозинство ще се противопостави на това: съвкупността от държави в света, съставляващи около 3/4 от членовете на ООН, които все повече се фокусират върху собствените си интереси. Тази концепция възниква през 2022 г., за да обозначи държави, които не са инициирали или подкрепяли на държавно ниво икономическата война на Запада срещу Русия - дори ако техните компании и банки са принудени, под страх от репресии, да се съобразяват със забраните на САЩ и Европа, те постоянно търсят и намират начини да продължат да търгуват и като цяло да си имат работа с Русия. През 2023 г. този феномен на международния живот вече се разкри напълно.
Най-ярките примери за това поведение са Индия, Турция, която е член на НАТО, арабските страни от Персийския залив, всички (с изключение на Япония и Южна Корея) азиатски страни и всички страни от ОНД.
Световното мнозинство не е общност от държави, обединени от обща цел, или някакъв съюз. Това е по-скоро поведенчески феномен, при който държавите изхождат от собствените си интереси, а не „се настройват” според политиката на САЩ, Европа, Русия или Китай. Следователно трябва да вземем предвид, че през 2024 г. съседите на Русия от ОНД ще се държат с нас толкова „смело“, колкото традиционните съюзници на САЩ в арабския изток се държат с Вашингтон. Но сега такава масова еманципация е изгодна за Русия, тъй като именно Русия е заинтересована от отвореността на другите към контакти и сътрудничество. И това не е изгодно за Съединените щати, защото те трябва да принудят останалите практически да маршируват в строй.
Най-важното събитие в международната политика през 2023 г. е свързано с този феномен. Говорим, разбира се, за водещата роля на групата БРИКС и решението тя да се разшири чрез навлизането на пет нови държави. Всички те са различни по мащаб, икономическа тежест и значение в световната политика: успешна и богата Саудитска Арабия е съсед на нефункционираща Етиопия. Иран, независим до краен предел, е с ОАЕ, на чиято територия остава американската военновъздушна база. Но основното е, че всички тези държави активно се стремят да преразгледат несправедливия международен ред, възникнал след края на Студената война. За глобалната политика на Русия укрепването на БРИКС след неговото разширяване ще стане най-важната задача за цялата предстояща 2024 г.
Засега, както виждаме, основните тенденции в международния живот през 2023 г. изглеждат така, сякаш създават трудности, но не носят значителни рискове за позицията на Русия и способността ѝ да постига целите си. Възползването от тези възможности и справянето с рисковете е въпрос на национална външна политика, осъществявана на основата на вътрешна консолидация и самочувствие.
Превод: В. Сергеев
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.