/Поглед.инфо/ Ядреното сдържане няма да спаси от локални войни, но ще продължава да пази света от война между великите държави. Каква е неговата роля в наше време и ще се запази ли тя в бъдеще?
Основен фактор на ядреното сдържане не е свръхмощният заряд, а наличието на ракетно-ядрени сили. Разликата между ядрената бомба на един бомбардировач и същата бомба, но на междуконтинентална балистична ракета е там, че масираната атака на бомбардировачите може да се отрази, докато същия полет на ракетите – не.Именно тази неотразимост на удара в съчетание с разрушителната мощ прави ракетно-ядрените сили „абсолютно оръжие”.
Засягайки последиците от използването на ядрено оръжие, следва преди всичко да се има предвид тяхната „мигновеност”: времето, което минаваше през Втората световна война между големите авиационни атаки, позволяваше на държавите частично или изцяло да ликвидират ущърба от разрушенията и да продължават войната. В същото време, моменталният удар с използване на няколко стотин боеприпаси дава такъв разрушителен ефект, който ще е невъзможно да се компенсира.
В началото на "студената война" САЩ смятаха, че за военно поразяване на СССР ще са достатъчни 300 боеприпаса от първо поколение. Отначало недостатъчното количество такива боеприпаси правеше този удар невъзможен, а демонстрираните след това в небето на Корея възможности на съветската изтребителна авиация убедиха САЩ в това, че с помощта на класически бомбардировачи целта не се постига. Освен това, до момента, когато САЩ получиха първите си ядрени ракети, това оръжие вече имаше и в СССР. Невъзможността да се победи в една ядрена война, осъзната през онези времена, стана основа за следващото съвместно съществуване на САЩ и СССР.
Това положение на нещата се запазва и до днес, при това се и засилва – колкото е по-развита една страна, толкова по-голям ущърб може да й нанесе ядреният удар.
Осъзнаването на ефикасността на ядреното сдържане е гаранция на мира между великите държави, но се съпровожда с едно постоянно желание за защита от евентуалния ядрен удар. Главната опасност на системите за противоракетната отбрана не е в реалните шансове за сваляне, а в психологическия им ефект. Надценяването на собствените си възможности често е тласкало различни властници към авантюри, но авантюризмът в ядрената ера заплашва с това, че виновните, в условията на многото дребни войни за оцелелите запаси вода, храни и медикаменти, просто няма да има кой и кога да ги съди.
Мощността на ядреното оръжие и възможните последици от използването му сигурно са най-добрият аргумент в полза на отказа от ядреното сдържане, особено в условията на увеличаващия се брой локални войни, но засега, за съжаление, „ядреният фактор” продължава до доминира. Остава надеждата, че един ден човечеството ще стане способно да поддържа мира по друг начин, вместо с помощта на заплаха от самоунищожаване.