/Поглед.инфо/ Посещението на китайския президент Си Дзинпин във Вашингтон тази седмица ни припомни, че най-сериозното дългосрочно предизвикателство пред САЩ е Китай. Въпреки това, администрацията на Обама проявява непостоянство и неефективност в своите политики спрямо Китай.
Следващият президент трябва да се справи по-добре. Под мое лидерство САЩ ще застане до съюзниците си, като ще държи комунистически Китай отговорен за постъпките си и ще говори ясно в полза на свободни пазари, свободни хора и ще води със сила и прозрачност.
Шест години и половина след началото на мандата на Обама, американците с право чувстват огромен песимизъм спрямо възхода на Китай. Стигайки до статуса на най-голямата икономика в света по паритет на покупателната способност (Америка все още е най-голямата по размери), Китай активно предизвиква американския ред в Азия; сплашва съседите си; краде американска интелектуална собственост; прави кибер атаки срещу американското правителство; създава хаос в световните стокови борси с държавните си интервенции.
Пред лицето на издигащия се Китай, администрацията на Обама трябваше да промени американския военен ресурс и икономическо внимание към този регион. Но стратегията не успя да спре китайските провокации и разочарова съюзниците на Щатите.
Азия много добре вижда, че САЩ е разсеяна от заплахи като ИД, руската агресия в Украйна и иранските ядрени амбиции. Некадърността на президента Обама е най-видима в неспособността му да очертае граница пред Башар Асад и употребата на химически оръжия, създавайки съмнения в региона относно решителността на САЩ да контрира потенциална агресия от Китай.
За съжаление, моделът на безпомощност на президента личи през двустранните отношения. В сектора на интелектуалната способност Китай е отговорен за около 80% от загубите на САЩ, но все още няма санкции срещу това. Що се отнася до икономическата модернизация на Китай, Обама демонстрира невежество за истинското ѝ приложение. По време на първия си мандат Обама се подмазваше на Китай за тяхната икономика на държавен капитализъм, простиращ се от масивни инфраструктурни проекти до зелени технологии.
Държавната намеса бе видна преди няколко месеца, когато стоковият пазар се срути и юана се обезцени. Въпреки това, Си заяви, че иска да даде на пазара „решителна роля“ в икономиката, за да се установи икономически растеж. Тази решителност произлиза от същото желание, което го кара да предизвиква американското лидерство в Азия- да направи Китай по-силен, по-богат и може би един ден достатъчно могъщ, за да заеме мястото на САЩ, като глобален хегемон.
Ето какъв би бил моят подход:
Запазване на силно военно присъствие в Азия, което ще служи като защита пред китайската агресия. Вашингтон трябва да продължава да следва инициативи, като ротационно разполагане на военноморски сили в Австралия, възстановяване на военно присъствие във Филипините и подкрепа за Япония, в една нова роля за нея в колективната сигурност.
Засилване на военното сътрудничество със съюзниците ни, които са притеснени от китайските провокации. Насърчаване на тези страни и други в региона, като Австралия, Япония, Южна Корея, Индия, Филипините и Виетнам да засилват сътрудничеството помежду си в сферата на сигурността.
Предизвикване на китайските териториални искания. Това включва плуване или летене до изкуствените китайски острови в Южнокитайско море с американски военни самолети или плавателни съдове, за да покажем, че Америка не признава легитимността на островите под международното право.
Налагане на тежки икономически санкции на китайски фирми, които крадат и са потребители на американска интелектуална собственост. На виновниците трябва да се откаже достъп до американският пазар.
Отвръщане на Китай, заради непрестанните кибер шпионажи срещу САЩ.
Най-важно, растеж на американската икономика. Ниски данъци, ниски регулаторни изисквания, елиминиране на излишни правителствени харчения и възпиране на растежа на националния дълг. В крайна сметка, по-конкурентоспособна американска икономика е най-добрия начин, за надпревара с Китай.
Автор: Бен Карсън, кандидат от Републиканската партия за президент на САЩ. В момента той е втори по рейтинг, след Доналд Тръмп.
Превод: Евгени Рушев