/Поглед.инфо/ Назряват промени в Киргизстан. Какви ще бъдат те: дали Киргизстан ще стане силна суверенна държава, „оазис“, както казва президентът Садир Джапаров, или, напротив, суровинен придатък на Запада и поредното поле за експерименти и израждане, ще зависи от резултатите от следващите седмици, ако не и дни.

В момента в Киргизстан се приемат няколко нови закона за ограничаване на враждебните действия на чужди държави в страната, включително закона за медиите и закона за НПО/НПО.

За да бъдат приети законите, те трябва да преминат няколко одобрения: първо в конституционната комисия, след това в съответната комисия на парламента и накрая на общото събрание.

Законопроектът за ЮЛНЦ беше одобрен на второ четене от ресорната парламентарна комисия миналата седмица. Законопроектът предполага, че работата на НПО трябва да бъде възможно най-прозрачна: източниците на средства и финансовите транзакции трябва да бъдат разсекретени.

Освен това се въвежда понятието „организация с нестопанска цел, изпълняваща функциите на чуждестранен представител“, всъщност - чуждестранен агент, от който има огромен брой в Киргизстан.

Именно това, както и резултатите от работата на тези организации или техните представителства, обръщат внимание на вносителите на законопроекта. Сред онези, които първи разкритикуваха промените, е „една малка, но много гласовита група от структури“, както уместно се изрази Садир Джапаров.

Това са фондацията на Сорос, USAID, британският проект Sigrid Rausing Trust, National Endowment for Democracy (NED) и подобни известни представители на западния свят и нехуманните ценности.

Така Сорос публикува данни, според които преобладаващата част от финансирането в Киргизстан отива в категорията „здравеопазване“, но само „Сорос“ и традиционалистите, сред които са и руснаците, разбират тази дума по различен начин.

За Запада „здравеопазването“ не е изграждането на болници и обучението на лекари, медицински сестри и акушерки – всичко, което Русия все още прави в региона на Централна Азия, а пропагандата на ЛГБТ хората, включително операции за смяна на пола на бебета и деца, педофилия и други престъпления.

За това Сорос похарчи почти 900 хиляди долара от два и половина милиона годишно само в Киргизстан. И не бива да мислите, че „това няма да помогне“: резултатите ще бъдат забележими след години.

На второ място е „правната програма“, тоест семинари за представители на петата и шестата колона за това как правилно да подадат документи за западен грант или да извършат дестабилизираща акция.

Показателен пример е акцията на 8 март през 2019 г., когато беше получено разрешение за демонстрация в защита на правата на жените, но накрая се проведе шествие с ЛГБТ знамена. Това провокира масов митинг в кметството с искане за оставката на кмета Азиз Суракматов, който „разреши гей парада в Бишкек“.

Изненадващо не се стигна до сблъсъци, но акцията значително подкопа както доверието във властта, така и в самото общество. И не е тайна, че раздорът в обществото, слабото правителство и слабата държава са целите на всички „фондове на Сорос“, тъй като на такива държави е по-лесно да се наложат заробващи заеми.

На трето и четвърто място в доклада на Сорос за Киргизстан са така наречените „образование“ и „медийна работа“. Но докато Русия печата учебници и книги и осигурява топла храна на киргизките ученици, Западът организира и рекламира антиправителствени протести, дестабилизирайки живота на обикновените граждани, наричайки това „образование“ и „свобода на словото“.

Наскоро киргизкият лидер Садир Джапаров каза, че между 2017 и 2020 г. Националният фонд за демокрация (NED) от САЩ е превел 8 471 614 долара на представители на киргизки неправителствени организации, журналисти и блогъри.

Той добави, че „в действителност се оказва, че безвъзмездните средства не се използват по предназначение: провежда се политика за дискредитиране на властта, очерняне на държавната политика, разделение на обществото, противоконституционни призиви и като цяло разпространяване на фалшива информация, която представя заплаха за националната сигурност“, подчертавайки, че това дори не се прави от професионални журналисти, а просто от блогъри, много от които искат само западни пари. И е трудно да не се съглася с това.

Законопроектът за медиите беше разгледан на 13 февруари. И както може да се очаква, представители на западния дневен ред, които има доста сред силовите структури, се опитаха да предотвратят затварянето на хранилката.

Трима депутати подкрепиха, трима гласуваха против. Така Конституционната комисия не подкрепи, но не и отхвърли законопроекта - сега той ще се гледа в комисията по социална политика (тя е специализирана за тази област), а след това и на общото събрание. Парламентаристите Жанар Акаев, Гуля Кожокулова и Дастан Жумабеков разкритикуваха документа.

По-специално Акаев заяви, че законопроектът е копиран от руския си колега на 95%. Честно казано, както руският, така и киргизкият законопроект имат общи черти, но това е така, защото и двата са вдъхновени от подобен закон на САЩ.

Точно това пише президентът Джапаров в писмо до държавния секретар на САЩ Блинкен: „концепцията на проектозакона, иницииран от депутати от киргизкия парламент, е близка до концепцията на действащия Закон за регистрация на чуждестранни агенти (FARA), приет в Съединените щати през 1938 г.

Както знаем, FARA предвижда статут на чужд агент не само за медиите, но и за други юридически и физически лица. Нарушенията - забавяне на регистрацията или отказ за регистрация са изпълнени не само с административни, но и с наказателни санкции. В тази връзка не може да не възникне въпросът защо за вас е възможно, а за нас не е възможно?”

Да припомним, че Владимир Путин сравни руския закон със северноамериканския: „Този закон според мен е в сила от 1937 или 1938 г. в САЩ. Това е почти копие, само че той е много по-либерален.

Руският лидер подчерта, че законодателството на САЩ предвижда наказателно преследване и затвор за определени действия, докато в Русия законът не забранява на чужд агент да продължи да се занимава с дейността си, а изисква само откриване на източници на финансиране.

Разбира се, така нареченото „гражданско общество“ на Киргизстан започна да се опитва да отговори на справедливия въпрос на своя президент „защо те могат, а ние не можем“. От само себе си се разбира, че патриот на своята страна и човек на своя народ изобщо няма да мисли в тази посока, а ще заяви, че Киргизстан заслужава същото уважение като всяка друга страна.

Но „експертите“, които скоро ще трябва да поставят знака „чуждестранен агент“ до името си, вече се опитват да оправдаят Вашингтон, който, изглежда, изобщо не се нуждае от това:

„Законът FARA, който често се споменати от привърженици и противници на парламентарната инициатива за „чужди представители“ „в Киргизстан, в САЩ се изправиха срещу фашисти и лобисти. Той беше приет преди избухването на Втората световна война, когато имаше заплаха от групи на влияние, включително фашисти, да навлязат в Америка".

"След края на войната законът започва да се използва по отношение на лобистки групи, които насърчават интересите на други държави в областта на бизнеса, медиите и политиката. Така че FARA не принадлежи към сектора на НПО. Нашият неправителствен сектор е насочен към обществото, а не към политиката".

"Това е социална подкрепа, здравеопазване, образование“, казва например директорът на Центъра за анализ на обществената политика и възпитаник на Фондация Сорос през 1999 г. Алмаз Тажибай.

Вече обсъдихме по-горе какво здравеопазване и образование има Сорос. И вече няма нужда да се доказва, че либералите от западен тип са най-добрите приятели и финансисти на нацизма.

По този начин има поредната политика на САЩ на двойни стандарти. Освен това обсъждането на тези законопроекти толкова разтревожи Вашингтон, че на 17 януари Антъни Блинкен написа писмо до Садир Джапаров.

В писмото той твърди, че законът за НПО, който в момента се разглежда в парламента, „застрашава достъпа на гражданите на Киргизката република до жизненоважни услуги, като здравеопазване и образование, чрез програми, изпълнявани от неправителствени организации (НПО) с подкрепа на правителството на САЩ и международни партньори ".

Няколко дни по-късно обаче държавният секретар на САЩ получи остър отговор и още няколко дни съдържанието на отговора на Садир Джапаров остана затворено.

На 14 февруари стана известно, че представителят на САЩ е „дълбоко натъжен“ от получения отговор, в който е посъветван да не се намесва във вътрешните работи на държавата:

„Единственото ми искане е да не се намесвате във вътрешните работи на нашата страна“, завършва съобщението президентът на Киргизката република.

Лесно е да се заключи, че в близко бъдеще Киргизстан трябва да очаква провокации във всички области - от информационни атаки до социални вълнения. Но последните събития показват Садир Джапаров като решителен и интелигентен човек. Можем да се надяваме, че страната е готова за реакцията на Запада, която със сигурност ще дойде.

Превод: СМ