/Поглед.инфо/ През последното десетилетие отношенията между Европейския съюз (ЕС) и Китай преминаха от стратегическо партньорство към по-сложна динамика, характеризираща се с сътрудничество, конкуренция и понякога системно съперничество. От китайска гледна точка, отношенията ЕС–Китай през 2024–2025 г. продължават да имат стратегическо значение за стабилността на световния ред, икономическата устойчивост и развитието на многополюсен свят, който се отдалечава от доминирания от САЩ еднополюсен модел.

Развитие на отношенията между ЕС и Китай

От китайска перспектива, отношенията с ЕС добиха особено голямо значение след създаването на Всеобхватното стратегическо партньорство през 2003 г. Въпреки напреженията по въпроси като правата на човека, търговския дисбаланс и геополитическите различия (особено около отношенията на Китай с Русия), ЕС остава основен фокус на китайската глобална дипломация. Периодът 2024–2025 г. се характеризира както с приемственост, така и с пренастройване, движено от споделени интереси в икономическото възстановяване, климатичното сътрудничество и избягването на конфликти с нулева сума.

През този период се случиха няколко важни събития:

Възобновен беше Стратегическият диалог на високо равнище между ЕС и Китай, което отразява взаимното осъзнаване на нуждата от открити канали на комуникация.

Търговията и инвестициите останаха стабилни въпреки спорове, свързани със субсидиите за китайски електромобили и достъпа до пазара.

Пекин подчерта необходимостта ЕС да съхрани външнополитическата си автономия от САЩ и да устои на натиска за икономическо „отделяне“ от Китай.

От гледна точка на Китай, стратегическото доверие трябва да бъде основата на двустранните отношения, а тройната формулировка на ЕС – „партньор, конкурент и системен съперник“ – се разглежда като противоречива и ограничаваща.

Икономическа взаимозависимост и стратегическа устойчивост

Икономическият аспект е от ключово значение. ЕС е един от най-големите търговски партньори на Китай, а Китай е вторият най-голям търговски партньор на ЕС след САЩ. През 2024 г. двустранната търговия надхвърли 850 милиарда евро въпреки търговските бариери, регулации и технологични ограничения. От китайска гледна точка, икономическото сътрудничество с Европа е от решаващо значение както за взаимния просперитет, така и за глобалната стабилност.

Китай разглежда ЕС като:

- Ключов пазар за китайски продукти с висока добавена стойност, особено в сферата на електромобилите, соларната енергия и потребителската електроника.

- Източник на модерни технологии и зелени иновации.

- Финансов партньор, особено в контекста на интернационализацията на юана и достъпа до европейските капиталови пазари.

- Китай също така разглежда отношенията с ЕС като баланс спрямо стратегията за сдържане от страна на САЩ. Подходът на ЕС към „намаляване на зависимостите“ (de-risking), а не към „отделяне“ (decoupling), се възприема позитивно в Пекин.

Зеленият преход: Област на съвпадение

Една от най-конструктивните области в отношенията ЕС–Китай е зеленият преход. Китай разглежда това сътрудничество като възможност да демонстрира отговорно глобално лидерство, като същевременно извлече икономически ползи.

Съвместните действия включват:

- Сътрудничество в рамките на ЕС–Китайския диалог за климата и околната среда, с фокус върху въглеродните пазари, биоразнообразието и кръговата икономика.

- Взаимни инвестиции в зелени технологии като водород, батерии и електромобили.

- Координация в многостранни форуми като COP29 и Г-20 за реалистични, но амбициозни климатични действия.

- Китай вярва, че зеленото партньорство придава нова стойност на отношенията и може да преодолее геополитическите различия, показвайки как съвпадащите интереси могат да изградят продуктивен глобален ред.

Геополитически напрежения и конфликта в Украйна

Украинската криза остава източник на разногласия. Китай запазва неутрална позиция, призовавайки към преговори и уважение към териториалната цялост, но се противопоставя на санкциите като инструмент на международната политика.

От китайска гледна точка, ЕС действа под натиск от Вашингтон. Пекин насърчава Европа да развива стратегическа автономия и да не възприема Китай чрез призмата на Студената война. Вместо това, Китай предлага многополюсен диалог, подкрепа за нови архитектури за сигурност и сътрудничество в рамките на ООН и БРИКС+.

Китай вижда Европа като потенциален мост между Изтока и Запада, а не като сателит на американските интереси.

Многополюсният свят и бъдещето на глобалния ред

Основен стълб в китайската външна политика е промотирането на многополюсен свят — такъв, в който властта се разпределя между няколко глобални центъра. ЕС, със своето икономическо и дипломатическо влияние, е важен фактор в този процес.

Китай вижда ЕС като:

- Цивилизационен партньор, споделящ интерес към мира, устойчивото развитие и реформа на глобалното управление.

- Необходим като баланс срещу военните съюзи, водени от САЩ.

- Съюзник в усилията за реформа на институции като СТО, МВФ и СЗО, така че да отразяват съвременните реалности.

За Китай, многополюсният свят не може да бъде постигнат без Европа. Това не е просто съперничество между Китай и САЩ – нужно е активно участие на ЕС.

Предизвикателства и стратегическо търпение

Китай осъзнава, че съществуват сериозни предизвикателства:

- Реториката около човешките права влошава общественото мнение в Европа.

- Ограниченията в технологичния сектор вредят на китайските компании.

- Американското влияние остава силно в европейската външна и отбранителна политика.

Затова Китай залага на стратегическо търпение и дипломация на всички нива — между правителства, бизнеси, университети и граждански общества.

Също така се развива регионална дипломация чрез активни отношения с отделни държави-членки, градове и частни компании в ЕС, които проявяват желание за сътрудничество.

Заключение: Връзка, която си заслужава да се развива

От китайска перспектива, отношенията ЕС–Китай през 2024–2025 г. са жизненоважна ос за глобалния мир и развитие. Въпреки различията, това партньорство е устойчиво, многопластово и изпълнено с потенциал. За Китай то:

- Подпомага глобалния мир, като предлага алтернатива на блоковото противопоставяне.

- Укрепва световната икономика чрез отворени пазари и диверсифицирани вериги на доставки.

- Поддържа многополюсността, като насърчава ЕС да бъде независим глобален актьор.

С други думи, Пекин разглежда ЕС не като съперник, а като стратегически партньор в изграждането на по-балансирано, устойчиво и справедливо глобално бъдеще.