/Поглед.инфо/ Присъединяването на Китай към СТО през 2001 г. беше крайъгълен камък, тъй като той започна да се интегрира напълно в световната икономическа система и активно да участва в икономическата глобализация. Тези събития отбелязаха началото на нова фаза на реформи и отваряне в Китай.

Откакто Китай стартира своята глобална стратегия Go Global и откакто се присъедини към СТО в края на 2001 г., преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) от страната се увеличиха драстично. До 2021 г. потоците от ПЧИ от Китай са достигнали 133 милиарда щатски долара.

Външните инвеститори в КНР могат да бъдат разделени на две групи: контролирани от централното правителство държавни предприятия (ДП) и провинциални фирми (включително държавни предприятия от местното правителство, но повечето от тях не са ДП). Китайските ПЧИ са доминирани от държавни предприятия, контролирани от централното правителство.

Подготовка за глобална конкуренция: вътрешна икономическа система и политическа подкрепа

След 18-ия Национален конгрес стратегията за развитие на Китай претърпя големи корекции, а вътрешната и външната икономическа и търговска ситуация претърпя големи промени. От една страна, Китай се превърна в голяма индустриална държава в света, преминала от етапа на бърз растеж към етапа на качествено развитие. Индустриалната мощ е стратегическа цел в нов етап на развитие.

От друга страна, в контекста на бързото развитие на Китай, САЩ започнаха да променят стратегията си към първия, представяйки го като стратегически конкурент и провеждайки различни видове стратегическо възпиране.

Китай е изправен пред нова мисия, нова ситуация, нови предизвикателства и нови предизвикателства. От една страна, индустриалната политика се фокусира върху целта за изграждане на силна държава и постигане на висококачествено развитие, определя приоритетите за развитие и прави икономиката по-добра и по-силна.

От друга страна се очаква повече отвореност към външния свят, насърчаване на либерализацията на търговията и инвестициите, защита на многостранните правила за свободна търговия в света, което води до взаимноизгодни отношения между Китай и други страни по света.

Да насърчаваме формирането на нов модел на пълна откритост. Отворената врата на Китай няма да се затвори, а ще се отваря все по-широко и по-широко..."

"Ще разширим външната търговия, ще развием нови нейни форми и ще помогнем за изграждането на силна търговска нация. Ние възнамеряваме да следваме политики за либерализация и улесняване на търговията и инвестициите на високо ниво, значително да улесним достъпа до пазара, да разширим отварянето на сектора на услугите към външния свят и да защитим законните права и интереси на чуждестранните инвестиции."

"Всички фирми, регистрирани в Китай, трябва да бъдат третирани еднакво. Ще работим върху схема за регионално отваряне, която допълнително ще отвори западния регион към външния свят..."

"Ще внедрим методи за чуждестранни инвестиции, ще насърчим международното сътрудничество в производствения капацитет, ще изградим глобална мрежа от търговия, инвестиции и финансиране, производство и услуги, и да ускори появата на нови предимства в международното икономическо сътрудничество и конкуренция“[1].

На 28 юни 2019 г. китайският лидер в речта си относно глобалната икономическа ситуация и търговските въпроси на срещата на върха на лидерите на Г-20 отбеляза, че Китай ще „отвори допълнително своя пазар, активно ще разшири вноса, непрекъснато ще подобрява своята бизнес среда и напълно ще премахне всички ограничения с изключение на отрицателния списък за достъп до чуждестранен капитал”.

На 30 юни 2019 г. китайското правителство издаде специални административни мерки за допускане на чуждестранни инвестиции (отрицателен списък, издание от 2019 г.), които включват 40 аспекта, забраняващи чуждестранни инвестиции, което значително намалява размера на чуждестранните депозити в Китай.

След присъединяването на Китай към СТО прагът за навлизане на чуждестранни инвестиции на китайския пазар става все по-нисък, ограниченията стават все по-малки и полето за инвестиции става все по-широко.

Сред повече от 500 основни индустриални продукта в света, Китай е на първо място в света с повече от 220 продукта и се превърна в истинска „световна фабрика“. Китайските продукти се разпространяват в повече от 230 страни и региони в света. Той е формирал цялостна промишлена система с 41 основни категории, 207 средни категории и 666 второстепенни категории съгласно индустриалната класификация на ООН.

Перфектната индустриална система значително подобри скоростта и ефективността на продуктите от разработката до пазара, което допринася за поддържането на стабилността на индустриалната верига и веригата за доставки, производството на висококачествени продукти с ниска цена и укрепването на международната конкурентоспособност на китайското производство .

Китайски инвестиционен фронт: „Един пояс, един път“

Инициативата „Един пояс, един път“ се разглежда като стратегическа рамка, която да позволи на китайското правителство да управлява последователно своите инфраструктурни проекти в Азия, Африка и Европа.

Тя съчетава различни външни и вътрешни политики със съществуващи и нови механизми за политическо и финансово сътрудничество в нов географски формат.

Към 26 август 2018 г. броят на товарните влакове Китай-Европа достигна 10 000. През последните пет години търговията на Китай със страните по „Един пояс, един път“ надхвърли 5,5 трилиона долара. Преките китайски инвестиции в нефинансовия сектор на тези страни достигнаха 80 милиарда долара.

През последните пет години Китай създаде 82 отвъдморски зони за икономическо и търговско сътрудничество в страните по „Един пояс, един път“, като инвестира 28,9 милиарда щатски долара и създаде около 244 000 работни места.

Към май 2018 г. Китай е подписал 16 споразумения за свободна търговия с 24 държави и региони, почти половината от които са държави от „Един пояс, един път“. През първите седем месеца на 2018 г. китайските компании привлякоха инвестиции в 54 страни по „Един пояс, един път“.

Новите инвестиции от 8,55 милиарда долара са се увеличили с 11,8% на годишна база. В рамките на тази инициатива Китай е създал 81 образователни институции и проекти, както и 35 културни центъра в страните по „Един пояс, един път“.

През първата половина на 2018 г. Китай е похарчил повече от 270 милиона юана (около 39,3 милиона долара) за стипендии по Пътя на коприната.

Към юли 2018 г. повече от 100 държави и международни организации са подписали документи за сътрудничество с Китай в рамките на инициативата „Един пояс, един път“, разширявайки обхвата на инициативата от евразийския континент до Африка, Латинска Америка и Карибите, както и до Южен тихоокеански регион (Синхуа).

Има и геополитическо обяснение за тази инициатива:

Изглежда има връзка между усилията на възходящите сили да създадат амбициозни нови глобални или регионални икономически и политически институционални механизми като начин да „консолидират своята власт и влияние“ и опита да се противопоставят собствената икономическа мощ по отношение на останалия свят."

"Например, Съединените щати ръководят създаването на Световната банка през 1944 г., когато делът им в световния БВП достига връх от 36%. Япония създаде „Азиатската банка за развитие“ през 1966 г., а Германия създаде „Европейската банка за възстановяване и развитие“ през 1991 г. след обединението, като всяка страна беше близо до или достигна своя сравнителен връх."

"По отношение на амбицията, две от най-големите външнополитически инициативи на Си Дзинпин, Един пояс, един път и свързаната Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции, със сигурност заслужават сравнение с тези предшественици. Тук не се предлага причинно-следствена връзка, но ако този модел продължи, дори и само в общи линии, Китай, който представлява почти 17% от световната икономика, може също да се доближи до плато по отношение на относителни размери в най-добрия случай.“ [2] .

Новата световна икономическа среда: Готов ли е Китай?

Под влияние на епидемията и забавянето на глобалния икономически растеж глобалните чуждестранни инвестиции показаха слаба позиция. Според Доклада за световните инвестиции за 2021 г., публикуван от UNCTAD, преките чуждестранни инвестиции в развитите страни ще намалеят с 58% на годишна база през 2020 г., докато развиващите се страни ще намалеят само с 8%.

Географски, ПЧИ през 2020 г. са намалели с 80% на годишна база в Европа, 42% в Северна Америка, 45% в Латинска Америка, 16% в Африка и 4% в Азия, единственият регион с положителен растеж, който представлява около половината от глобални ПЧИ инвестиции през 2020 г.

Положителният растеж в Азия зависи главно от възстановяването на източноазиатската икономика, особено от бързия растеж на Китай.

През 2020 г. преките чуждестранни инвестиции в Източна Азия ще достигнат 292 милиарда щатски долара, докато Китай ще представлява 149 милиарда щатски долара годишно – годишно увеличение от 6%.

Китай е на второ място в света по отношение на притока на преки чуждестранни инвестиции и е страната с най-големи изходящи преки чуждестранни инвестиции в света с общи инвестиции от 133 милиарда щатски долара.

Стойността на трансграничните сливания и придобивания от китайски многонационални предприятия се удвои, дължаща се главно на финансови транзакции в китайския Хонконг. Продължаващото разширяване на инициативата „Един пояс, един път“ също доведе до стабилен отлив на ПЧИ на фона на пандемията.

Въз основа на статистиката на Bloomberg, CICC събра данни за всички форми на външни инвестиции и сливания и придобивания от компании от континентален Китай от 1998 г. до днес. Резултатите показват, че през 2017 г. е имало 935 изходящи инвестиции и проекти за сливания и придобивания, включващи компании от континентален Китай, включително общо 160,99 милиарда долара. От тях делът на листнатите на борсата компании възлиза на 82,8%.

През 2020 г., главно поради въздействието на епидемията, броят на сливанията и придобиванията намаля до 591 в мащаб от 44,39 милиарда долара, а процентът на участие на регистрираните компании падна до 67,5%.

През 2021 г. инвестициите в чужбина ще се възстановят от 2020 г., с 915 сливания и придобивания, мащабът скочи до 85,57 милиарда щатски долара, а основните инвестиционни дестинации на Китай ще се върнат в Азия. От 2018 г. задграничните инвестиции на китайски предприятия показват следните характеристики:

- поради международната ситуация и епидемията задграничните сливания и придобивания са изправени пред нови предизвикателства;

- нараства делът на инвестициите от частни предприятия;

- настъпи индустриална модернизация и модернизация на потреблението;

- инвеститорите се фокусират върху Азиатско-тихоокеанския регион;

- методът на плащане е предимно паричен, делът на собствения капитал и касовия метод се увеличават.

Джан Сяонин, директор на отдела за инвестиции и предприятия на Конференцията на ООН за търговия и развитие, каза, че инвестиционната среда в Китай е положителна и оптимистична, поради което Китай превъзхожда глобалните инвестиции.

Китай ще продължи да разширява обхвата на чуждестранните инвестиции, което ще има положителен ефект, особено в услугите с висока добавена стойност. Очаква се ПЧИ в Китай да останат на много високо ниво и да продължат да растат стабилно.

[1] Ли Къцян: Правителствен доклад на Държавния съвет, 2017 г

[2] Howard W. French, „Everything Under the Heavens: How the Past Helps Shape China's Push for Global Power“ (2017)

Превод: СМ

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели