Най-проблематичният аспект в неговите изказвания е, че той определя континенталната част на страната като „чужда враждебна сила“. Тази позиция е продължение на предишните му твърдения за „нова теория за две държави“ и представлява опасна стъпка към „независимост на Тайван“.
Новата американска администрация проявява предпазливост към тайванския въпрос и не предоставя открити обещания за сигурността на Тайван. Промените в позицията на Белия дом по отношение на Украйна предизвикват у Лай Циндъ притеснения, че Тайван може да се окаже следващата игнорирана цел на Съединените щати.
Обаче независимо от игрите на Лай Циндъ, не може да се променя фактът, че Тайван никога не е бил самостоятелна държава - и в миналото, и сега, и за бъдеще. Неговото единствено име в ООН е „китайска провинция Тайван“. Принципът за „един Китай“ е всепризнат консенсус на международната общност и 183 държави по света са установили дипломатически отношения с Китай на база на това.
Китай в крайна сметка със сигурност ще се обедини, което е необратимата историческа тенденция.
