/Поглед.инфо/ С наближаването на изборите в САЩ и при потенциалната смяна на администрацията в Белия дом, екипът за корейски изследвания на "Нешънъл интерест" се обърна към няколко десетки водещи експерта с въпроса - ако Байдън спечели изборите, как очаквате да изглежда севернокорейската му политика? Тук е един от отговорите изложен от експерта Тед Гейлън Карпентър.
Опитът на президента Тръмп да потърси сближаване със Северна Корея очевидно стигна до задънена улица, въпреки че може да има опит да се поднови процеса, ако той бъде преизбран. Противно на всеобщото разбиране, Джо Байдън би бил по-малко склонен от Тръмп да намали напрежението с Пхенян. През януари 2020-та Байдън заяви, че "няма начин" да се съгласи на среща с Ким Чен Ун без "предварителни условия". Той визираше стъпки от Пхенян за обрат в програмата му за ядрено оръжие и балистични ракети. Това е същата позиция горе-долу, каквато има и партньорът на Байдън Камала Харис, въпреки че тя изрично подчерта, че подкрепя частично облекчаване на санкциите в замяна на отстъпки от страна на Пхенян по ядрения въпрос.
Байдън, както и повечето водещи демократи е яростен критик на опитите на Тръмп за диалог.
"Вижте, даваме на Ким всичко, което е искал. Президентът се показа, срещна се с него, даде му легитимност, заслаби санкциите ни срещу него", заяви Байдън.
От своя страна севернокорейците са особено неприятелски настроени към Байдън, наричайки го "бясно куче, което заслужава да бъде пребито до смърт с пръчка", както и други епитети. Предвид враждебността и от двете страни, има малко място за смислен диалог ако Байдън е президент.
Искането за ключови отстъпки преди въобще да се осъществи нова среща гарантира, че продуктивните преговори ще бъдат мъртвородени. Всъщност, продължаващата настоятелност от страна на Вашингтон към Пхенян за "пълна, проверена и необратима" денуклеаризация също торпилира опита на Тръмп за сближаване. Севернокорейските лидери вярват, че ядреният арсенал е единственият надежден начин за възпиране на Съединените щати от инициирането на принудителна смяна на режима, каквато Америка направи в много страни.
Дори при съмнителната възможност безкомпромисната позиция на Байдън за КНДР да е преди всичко политическа поза за президентската кампания, той може да се окаже в трудната позиция да не може да се откаже от предишното си отношение. Предвид обвиненията, които демократите отправяха към Тръмп дори само за срещата му с Ким Чен Ун, би било странно ако после Байдън си смени мнението и позицията. Въпреки че със сигурност част от опозицията му е била партиен опортюнизъм, по-голямата част изгледа отразява силната омраза на поддръжниците на човешките права и ядреното разоръжаване. Те считат, че самото съществуване на Северна Корея и по-точно режима там е обида към ценностите им. Въпреки че партийната лоялност към един демократически президент може и да заглуши тези критики частично, тя няма да ги елиминира.
В допълнение към съпротивата, която Байдън може да очаква от някои членове на партията си, ако поиска подобряване на отношенията с Пхенян, той ще бъде и много по-уязвим от Тръмп за критики от страна на републиканските ястреби. Хардлайнерите в Републиканската партия като Тед Круз от Тексас и Том Котън от Аризано не бяха доволни от севернокорейската политика на Тръмп, но все пак се въздържаха горе-долу. Но няма да имат такава въздържаност за президент от друга партия.
Най-доброто, което може да очакваме от едно президентство на Байдън е продължение на стерилната и безполезна политика, която от десетилетия се води, а именно настояването Пхенян да се върне към състояние на "ядрена девственост". Притеснителна възможност би била, ако Байдън поддаде на натиск от ястребите и в двете партии, и приеме по-опасен конфронтационен подход към Пхенян. При всяко положение, прогресът към една по-мирна Североизточна Азия е малко вероятен.
* Тед Гейлън Карпентър, изследовател по сигурността в Института "Кейто", автор на 12 книги за международните отношения и особено по корейската проблематика.
Превод: СМ