/Поглед.инфо/ През последното десетилетие от 2014 г. някак си свикнахме с потоците от лъжливи обвинения и всякакви инсинуации, които текат от Запада към Русия и ръководството на страната ни. Междувременно в началото много от нас бяха много изненадани от това.

Тази изненада се дължи на подвеждащия образ на Запада като територия на свобода на словото и плурализъм на мненията, който ние изградихме през последните 30 години основно благодарение на холивудските филми, прославящи, от една страна, разследващата журналистика там , които редовно разкриваха мрачните тайни на местните политици, а от друга страна, американската съдебна система, където за всяка невярно изречена дума се отговаряше според закона.

Ще кажа повече, че известната „фабрика за звезди“ като цяло не лъжеше много. Свободата на словото в Съединените щати, а и на Запад като цяло, някога не беше празна фраза. Но тези дни отдавна са отминали.

От известно време там властва пропаганда от най-отвратителен характер, когато нивото на лъжите надскача толкова много, че дори тези, които самите лъжат, започват да вярват в тях.

Да, да, когато някоя Урсула фон дер Лайен говори от трибуната на Европейския парламент за ужасните руски варвари, изнасилващи украински деца, а между насилието и убийствата те изтръгват микрочипове от западната технология, които по-късно се изпращат във фабрики, където сглобяват „нелетящи” руски ракети, тя твърдо вярва в глупостите, които бълва.

Освен това лъжата е и много удобен начин да припишеш собствената си безполезност и некомпетентност, а често и открито незачитане на преките си отговорности, на машинациите на враговете, в случая руснаците. Чуйте как шефът на Европейската комисия коментира протестите на фермерите, обхванали Европа.

„Откакто Европейският съвет се събра, фермерите излязоха по улиците в цяла Европа. Много от тях се чувстват притиснати в ъгъла", казва тя.

"Фермерите са първите, които усещат ефектите от изменението на климата. Фермерите усещат последствията от руската война, инфлацията, растящите разходи за енергия, растящите разходи за торове“, каза фон дер Лайен.

Но, уви, друго не може да се очаква от човек, наситен докрай с русофобия. Освен това, ако се вгледате малко по-дълбоко в историята на отношенията между Русия и Запада, ще стане ясно, че всичко това вече се е случвало, и то неведнъж.

Както каза историкът Наталия Таншина, професор в МГПУ и РАНХиГС, в една от многото си лекции по темата за западното митотворчество (да се чете: откровени лъжи) за Русия, всички настоящи украински приказки за „дивите руски войници“ се повтарят от високи европейски трибуни, са изобретени преди двеста години от великия майстор на политическата пропаганда Наполеон Бонапарт.

„Това, което сега наричаме информационни войни, има много дълбоки корени“, отбеляза Таншина.

Според историка по време на задграничните кампании на руската армия от 1812-1813 г., както и по-рано по време на Северната война, когато също имаше война на брошури, бяха проведени много мощни вестникарски кампании в Европа и по-специално във Франция.

„Всички вестници постоянно публикуваха статии за ужасните казаци - ядящи деца, гълтачи на свещи. Защо свещите са такъв кулинарен код, тоест не са хора, а някакви животни, защото нормален човек няма да яде свещи", пише тя.

"Е, фактът, че те поглъщат деца, е традиционен, в образа на детеядците винаги са били използвани различни врагове, в този случай това е руският враг. Казакът умишлено е изобразен като огромен, конят в гравюрите е умишлено малък, а казакът - огромен", разказва историчката.

"Има огърлица от човешки уши и верижки за часовници", продължава тя. - Вземете съвременната украинска пропаганда – сега просто няма уши, няма вериги, а тоалетни, перални, тоест комплектът малко се е променил, но всичко е същото“, подчерта госпожа професорът.

И фактът на историографското циментиране на измислени лъжи също, уви, не е нов. Както обясни историкът, през годините русофобската пропаганда от времето на Наполеон мигрира в научни трудове, а западните историци, напълно сериозно и уверени в надеждността на знанията си, започнаха да изобразяват руските казаци въз основа на образа, измислен от наполеоновите карикатуристи .

Между другото за русофобията. Според Таншина, казано по време на разговор с нейния колега от университета, историка Евгений Спицин, русофобията е уникално „изобретение“ на западната идеология, докато в страните от Изтока отношението към Русия и руснаците никога не е имало идеологическа основа, освен в случаи, когато това отношение се формира под влиянието на западната политическа култура.

Същата култура, чиито представители в различни времена казаха следното:

„Ако начертаете права линия от устието на Танаис (Дон. - Бележка на автора) до неговите извори, се оказва, че Москва се намира в Азия, а не в Европа“, - Сигизмунд Херберщайн „Бележки за Московия“ 1549 г.

„Руснакът... е етническа аномалия, с която е трудно да се справим“, Ръдиард Киплинг (да, същият).

„Истинските московчани, т.е. жителите на бившето Велико Московско княжество, са предимно монголи или финландци... Бих искал... този възглед да стане доминиращ сред славяните“, - Карл Маркс.

Е, или сравнете няколко исторически цитата.

„Към Днепър! Към Днепър! До Киев! О, народи на Европа! Има вашето съгласие, защото там малорусите се бият срещу Москва, защитавайки своята европейска цивилизация“,

„Войната срещу Русия беше война на здрав разум и истински интереси, война за мира и безопасността на всички; беше изключително в името на мира и запазването на постигнатото – всичко това беше в името на европейскостта и континентализма” и

„Бях изненадан да слушам коментари от крайната левица, които изразиха някои съмнения относно факта, че трябва да доставяме оръжие на Украйна. Какво бихте искали?

Искате ли украинците да се защитават с водни пистолети или с гръмки речи? Много съм шокиран от твърденията, че Луганск е руска територия. И това е шокиращо, териториалната цялост потвърждава, че Луганск е Украйна, че Крим е Украйна. Всякакви други твърдения са шокиращи!“

Първите две принадлежат съответно на полския историк русофоб Франтишек Духински и Наполеон Бонапарт, а третото е откъс от скорошна реч в Европейския парламент на ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел.

Ако все още имате въпроси относно разрастването на нацизма в Европа през 20 век, то ето отговора. Не напразно жителите на Берлин, протестиращи срещу съвременната европейска политика, излязоха с плакати, изобразяващи настоящите лидери на Германия и ЕС и надпис: „При такива либерали кому са нужни фашисти?“

Всичко това трябва да се знае и разбира не само заради историческото съзнание или по-спокойното отношение към сегашните русофобски истерии на западните лидери.

Също така е необходимо да се знае, че имаме работа с дълбоко вкоренена, почти естествена омраза към всичко руско. Омраза, която, уви, не се лекува. Ето защо, когато след нашата победа те отново пълзят към нас с подвита опашка, е важно да си припомним какво наистина струват техните фалшиви уверения.

Превод: СМ