/Поглед.инфо/ Константинопол за първи път обоснова своето намерение да предостави автокефалия на Украйна, наричайки предаването на Киевската митрополия на Московската патриаршия в края на XVII век временно и принудено действие предвид финансовите затруднения на Фанар тогава. Руските експерти и свещеници виждат в заявленията на Константинопол не само фалшификации, но и признание за корупция.

Изглежда, че Константинополската патриаршия най-накрая реши на какви основания да дари автокефалията на Украйна. Както съобщава РИА „Новости” в четвъртък Фанар публикува 290страници текст под заглавие „Вселенският престол и църквата на Украйна – документите говорят”, където е изложена обосновката на плановете на Вартоломей. За придаване на значимост на тази работа константинополци отбелязаха, че в работата над текста са участвали руски и гръцки учени при поддръжката на образователния фонд на частната банка National Bank of Greece, по този начин опитвайки се да предадат значимост на въпросната работа. В какво е същността ѝ.

Константинопол смята, че Вселенската патриаршия никога не е прехвърляла Киевската метрополия на каноничната територия на Московската патриаршия и че „според всички съществуващи документи“ правото на хиротония на Киевския митрополит е било предоставено на Московския патриарх „по финансови причини“, „поради необходимост“ и „временно“. „По този начин Вселенският патриарх има право и задължение да показва майчина грижа за църквата на Украйна във всеки един случай, когато сметне за необходимо“, се казва в статията.

Протоиерей Андрей Новиков, член на Синодната библейска и богословска комисия на Московската патриаршия, отговаря в отговор, че думата „временно“, за която Фанар се придържа, не се съдържа в някой официален документ. Освен това Новиков подчерта, че украинската църква като такава във времето, определена от Фанар в документа, не съществува, а е създадена в рамките на Руската православна църква.

Ръководителят на Асоциацията на православните експерти Кирил Фролов се съгласява с Новиков, че де юре предаването от Константинопол на каноничните права на украинската църква никога не се е случило точно защото украинската църква не е съществувала по-рано. „Никаква украинска църква не е имало и не е можело да има. През 1686, великият патриарх на Константинопол Дионисий IV законно предава за използване на Московската патриаршия Киевската и Малоруската митрополия, в която влизат Малорусия, Белорус, в това число град Смоленск, но не и Крим и Новорусия. Крим става част от Руската църква органично, това го прави гръцкия епископ Игнатий Мариуполски през ХVIII век“, напомня Фролов пред „Взгляд“.

Протоиерей Николай Балашов, заместник-началник на отдела за външни църковни отношения на Московската патриаршия, също така нарече тази информация недостоверна:

„В действителност, документите показват обратното. Не се говори за никакъв временен характер за това решение, също така не се говори и за непълния характер на юрисдикцията на Московската патриаршия над Киевската митрополия“

Новиков добави, че разсъжденията за прехвърлянето на Киевската метрополия на Московската патриаршия поради финансови причини и поради финансови затруднения не са нищо повече пряко свидетелство на Константинопол срещу самия него. „Това е същото като да кажем, че нашата църква е подкупна, затова е и взела такова решение“, каза той, като подчерта, че всички документи, представени от Фанар, все още трябва да бъдат проверени.

Кирил Фролов заяви, че това, към което апелира Константинопол, е „историческа фалшификация“. „Основи на измамата е работата на професора от Сорбоната Константин Ветошников, направена по поръчка на Европейския съюз и Вартоломей, който по нагъл начин изкривява историческите факти, и Вера Ченцова, ученичка на руския лъжемитрополит Григорий Лурие. В същото време идеята за отделна Киевска митрополия е униатски проект“, заяви той пред „Взгляд“.

„Частично тази фалшификация бе опровергана от Църковно-научния център „Православна енциклопедия“, публикувал повече от 100 страници стриктно архивни документи, в които се казва, че възсъединението на Киевската митрополия се извършва в 1686-1687 година канонично и законно и се провежда велико възсъединяване Руската църква“, заяви Фролов, добавяйки, че в близко бъдеще тази работа ще бъде допълнена от книгата „Светците и пророците от Белая Рус“, която ще бъде посветена не само на събитията от възсъединението от 1686, но също така и факта, че „патриарх Вартоломей предаде своите велик предшественици, по-специално патриарх Филотей Кокин“.

Фролов припомни, че Филотей „е помогнал максимално да се прехвърли Киевската митрополия първо във Владимир, а след това в Москва и неговата личност опроверга лъжата на Вартоломей, че митрополията е била незаконно прехвърлена в Москва. Тя просто се е преместила след разрухата на Киев през 1240 г. Всичко това се оправдава от метрополитите, например Кирил III Галички Петро Ротенски Волински, които оправдават необходимостта от събирането на руски земи около Москва, както и други известни духовници“, подчертава събеседникът.

Друг велик патриарх на Константинопол Атанасий Седящи е бил лобист за руското дело на Богдан Хмелницки в Москва и, заедно с патриарх Никон, призовава цар Алексей Михайлович да започне война за освобождението на Малорусия, спомня си Фролов. И Атанасий като цяло предлага Вселенската титла на Московския патриарх, осъзнавайки, че патриарсите на Константинопол не могат да бъдат такива, защото Византия е завладяна от Османската империя. А следващият патриарх Дионисий IV, в продължение на вековната линия, предава Киевската и малоруските митрополии за вечно водене на патриаршията на Велика Русия, добавя експертът.

Вартоломей петни паметта на големите си предци, а Порошенко „тъпчи всичко, което Русия създава от векове и най-вече руската църква“, подчертава Фролов. „РПЦ на Московската патриаршия в много отношения е и Малоруската църква. След възсъединението от 1686 г. малорусите заемат ключово място. При Петър I е имало само двама архиерея, които не са малоруси“, добавя събеседникът.

Добре известният богослов, архидякон Андрей Кураев от Московската патриаршия, от своя страна отбелязва, че в настоящата ситуация, всяка страна има свой собствен набор аргументи, с позоваване на прецеденти, исторически документи и канони. Той е убеден, че с няколко успешни цитата „проблемът не може да бъде решен“. Според него, дългата история на теологичните спорове доказва, че всеки текст е зависим от волята на коментаторите. Освен това предупреди и двете страни да не използват фалшификати.

„Налице е вече явно осъзнатото и прието решение на Константинополската патриаршия. Това е фактът, а не това, което се е случило през XVII век“, заяви Кураев пред „Взгляд“. Ние не трябва да отстъпваме ... а да поговорим за бъдещето – категорично да искаме през всички европейски и глобални структура, включително чрез правителствени и неправителствени организации в самата Русия, от украинските власти писмени гаранции, че няма да има репресии и натиск върху тези, които ще искат да запазят промосковската идентичност“, подчерта Кураев.

В противен случай, той прогнозира, след като получи автокефалност украинските власти ще изискват пререгистрация на другите религиозни общности, включително УПЦ на Московската патриаршия, а след това ще се приеме нов закон за религиозните организации. В рамките на тази пререгистрация, каза той, на УПЦ-МЦ ще забранят да се нарича Украинската православна църква, а след това ще повдигнат въпроса за собствеността, по-специално състоянието на Киевско-Печорската лавра, която сега се управлява от Московската патриаршия. А следващата стъпка може да бъде забрана на чуждестранни организации да поддържат образователни институции и да публикуват литература. „Ние все още имаме последния коз: ще заминем мирно, няма да се съпротивяваме, няма да настояваме за война, но нека дадат гаранции не на Московската патриаршия а на украинските граждани“, обобщи Кураев.

Превод: В.Сергеев