/Поглед.инфо/ Държавите трябва да загърбят различията си в мирно време и да си помагат взаимно в борбата срещу общия страшен враг - пандемията на коронавируса, защото тя може да бъде победена само с общи усилия. Подобни призиви се чуват от устата на различни политици от цял свят, но дали са осъществими? И най-важното - колко са искрени?
"В условията на международна криза всички страни трябва да си помагат", заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, коментирайки изпращането на руски военни лекари в Италия. И постоянният представител на САЩ при НАТО Кей Бейли Хъчисън заяви, че "е дошъл моментът за хуманитарна криза, здравна криза", а НАТО и Русия трябва и ще си помагат взаимно в борбата срещу коронавируса.
Да, Русия помага на страните от НАТО в борбата с коронавируса - самолети до Италия, след което и в САЩ. Ако, не дай Боже, Русия има нужда от помощ, страните от НАТО, ако имат възможност, ще ни я предоставят. Това е нормално - болестта няма граници, а човечеството (засега) все още е един-единствен биологичен вид. И когато ваксината бъде изобретена - където и да се случи - тя ще бъде споделена между всички. Страхът обединява - но само до определени граници, до определен праг и дори тогава с резерви. Веднага щом нивото на паника и страх отшуми, вечното съперничество отново излиза на първо място. А и във времето принудителното сътрудничество всъщност не стигат далеч.
Пандемията вече се сравнява с Трета световна война, след войната срещу международния тероризъм - но е невъзможно да се направи Хитлер или Бин Ладен от коронавируса. Войната с Хитлер обедини англосаксонците и руснаците (Чърчил и Сталин) враждебни един към друг, не защото Хитлер е абсолютно зло, а защото победата му заплашва съществуването на СССР и Британската империя. САЩ, от друга страна, се присъединяват към съюзниците, защото войната им дава уникален шанс за световно господство.
11 септември 2001 г. е използван от държавите за борба за поддържане на своята хегемония, възникнала след разпадането на СССР - и Русия подкрепи войната срещу ислямистките терористи, основана не само на отхвърлянето на тероризма като такъв, но и на напълно практически причини: по това време гореше войната в Чечня, където радикалните ислямисти се бориха срещу нас като тези, които започнаха атака срещу Ню Йорк. Щатите в крайна сметка превърнаха войната срещу тероризма в империалистически „кръстоносен поход“, който допълнително радикализира целия Близкия изток - последствията от които Русия беше принудена да оправя в Сирия.
Коронавирусът заплашва всички - но всеки ще се опита да използва последствията от глобалната криза, причинена от него. Да, сега ключовите сили ще се опитат заедно да се справят както с пандемията, така и с икономическия тайфун, разгръщащ се пред очите ни, за да намалят по някакъв начин силата му и да намалят неизбежните огромни щети за всички. Но тази огромна криза е и огромна възможност за основните световни играчи. Способността да променяте световния ред - или да се опитате да го запазите.
САЩ залагат на запазването - не Доналд Тръмп, който просто се застъпва за приспособяване на глобалния курс на САЩ към намаляване на тежестта на „бремето на световния хегемон“ (те вече не са хегемон, но се опитва да действа така), а американският управляващ елит като такъв.
Никакво изоставяне на суровия диктат няма да има - това вече може да се види по начина, по който държавите се държат в разгара на кризата и пандемията. По-засилен натиск върху Венецуела (надявайки се, че спадът на цените на петрола ще отслаби Мадуро), отказ за облекчаване на санкциите срещу Иран (който беше сериозно засегнат от коронавируса) и КНДР - всичко това показва абсолютното нежелание на „града на хълма“ да коригира по някакъв начин своите политики.
Нещо повече, Вашингтон ще продължи да използва коронавируса мощно и главно в голяма игра с Китай. Да окаже натиск върху Пекин, обвинявайки го или в прикриване на истински данни (заради които Америка уж не е взела необходимите мерки навреме), или в това, че се възползва от това, че се е излекувал първи, за да укрепи позициите си в засегнатите страни в Европа и по света (като първо им предостави хуманитарна, а след това икономическа помощ).
Друг е въпросът, че възможностите на САЩ да предприемат атака срещу Китай ще бъдат силно ограничени в близко бъдеще - пандемията все още е в разгара си и последствията за американската икономика може да са далеч по-сериозни, отколкото дори за китайската. Ако смъртността от коронавируса в САЩ достигне много десетки, а дори и стотици хиляди, и икономическата пауза продължи, тогава на фона на предизборната кампания това може да доведе до сериозни вътрешни катаклизми във вече разцепеното американско общество.
Във всеки случай Китай изглежда победител - не защото първи се справи с вируса, а защото ще продължи засилването на влиянието си във всички части на света. Икономическата криза ще засегне китайската икономика и китайския износ - но китайската икономика е много по-продуктивна от американската: и целият свят все пак ще бъде принуден да купува стоки, макар и в по-малка степен.
Освен това китайската икономика е много по-лесна за управление и регулиране - тоест възстановяването ѝ след падането ще върви по-бързо. Китай, който вече е първата икономика в света и направи огромни инвестиции в различни части на света, сега ще действа като спасител за много отслабени икономики по света - и способността на американците да блокират китайски покупки и проекти ще намалее (самата Европа не искаше да отказва изграждането на 5G мрежата заедно с “Хуавей”).
Укрепването на Китай и отслабването на САЩ би станало без настоящата криза - това е основната тенденция през последните десетилетия. Но нарастващата конфронтация между двете сили наскоро стигна до важен момент - преходът към открита конфронтация на всички фронтове, от търговски към регионален, стана истински.
Китай не иска открит конфликт - предпочита да продължи да изгражда мускули, догонвайки щатите, където все още забележимо или дори силно изостава (например флота). Щатите, осъзнавайки, че имат все по-малко възможности за всеобхватно ограничаване на Китай, го провокираха да влоши отношенията - но в същото време те самите не искаха да се окажат в ситуация на пълномащабна глобална конфронтация с Пекин (подобно на случилото се със СССР).
В такава позиция и двете сили биха балансирали дълго време - но коронавирусната криза взриви ситуацията. Сега отслабването на Щатите може значително да се ускори и растежът на влиянието на Китай ще се забележи значително. Дали тази промяна ще провокира преход към етапа на открита конфронтация?
И тук много зависи от Русия - защото американско-китайската битка е само част от общата геополитическа война. В която фронтовата линия минава не само по китайско-американските „граници“, но и през цялата съвкупност от конфликти (икономически, географски, идеологически), предимно между атлантическата цивилизация и силите на евразийските цивилизации. В този сложен конфликт Русия се представя не просто като собственик на „златната акция“, както американците смятат, а като основен двигател на целия процес на създаване на нов световен ред.
Русия и Китай са по същество съюзници; ние имаме много близка визия за пост-американския свят. В същото време Русия не се интересува от прехода на конфликта между САЩ и Китай в открито трудна фаза в момента - точно както и Китай не иска това. Американците, постоянно провокиращи Китай, са изключително заинтересовани да отделят Москва от Пекин - и по някаква причина все още смятат това за възможно.
Русия няма да играе на американско-китайската карта - но тя може да действа като стабилизатор в ситуация на изостряне на конфликта между Вашингтон и Пекин. Не като миротворец (в крайна сметка ние самите сме на една от страните), а в ролята на такива, които превеждат изясняването на отношенията в обсъждането и съгласуването на правилата на новата игра.
Срещата, предложена от Путин на петте велики сили (тоест всъщност двете двойки САЩ - Европа и Китай - Русия), която беше предварително насрочена за септември в Ню Йорк, сега придобива специално значение. Условно е наречена „Нова Ялта“ - с резерви относно факта, че през 1945 г. светът е разделен според резултатите от голямата война, а сега, в условно спокойно време, никой не би искал и не можел да се съгласи на нещо сериозно.
Сега, след избухването на коронавирусната криза, която се нарича нова световна война, на срещата на великите сили се появи много необходим „военен” знак. И следвоенният свят (не в смисъла на отсъствието на война) може да възникне по-бързо, отколкото очаквахме.
Превод: В. Сергеев