/Поглед.инфо/ 2023 година беше белязана от множество политически събития в страните от Латинска Америка. През последните години експертите в региона често наричат възможното отмъщение на левите сили ни повече, ни по-малко от „розова вълна“.
Вярно, не може да се каже, че се проведе изцяло - в Еквадор екипът на бившия президент Рафаел Кореа загуби на президентските избори. В Аржентина перонистите отстъпиха срещу екстравагантния финансист и американски почитател Хавиер Мили и страната изпадна в нова криза. Уличните протести разтърсиха големите градове и аржентинското песо се превърна в една от най-зле представящите се валути в света.
Въпреки това дори Луис Инасио Лула да Силва в Бразилия или Густаво Петро в Колумбия трудно могат да се считат за класически левичари, въпреки че разчитаха на електорат с леви възгледи. Те по-скоро могат да бъдат наречени леви популисти (въпреки че популизмът обикновено се обвинява вдясно).
Въпреки че Габриел Борич в Чили призовава за прогресивни реформи, той критикува традиционното ляво, включително наричайки правителствата на Куба, Венецуела и Никарагуа нищо повече от „репресивни диктатури“.
Бившият президент на Перу Педро Кастило, който спекулираше със социални въпроси и загуби властта преди около година, след като се опита да разпусне Конгреса и да наложи комендантски час, също не оправда надеждите на левицата (дори на т.нар. прогресисти). Дина Болуарте, която го замести, не успя да се справи с кризата.
Лявоцентристът Бернардо Аревало спечели президентските избори в Гватемала тази година и ще встъпи в длъжност на 14 януари 2024 г.
В Парагвай десницата продължава да държи властта, а Сантяго Пеня от партията на Колорадо спечели изборите през април 2023 г. Представители на същата партия взеха най-много места в Сената и Камарата на депутатите.
Уругвай има политическа династия: настоящият президент Луис Лакай Поу е син на бившия президент (1990-1995) Луис Алберто Лакайе, представляващ Националната партия, чиято идеология е странна смесица от консерватизъм, християндемокрация и социален либерализъм.
Затова е по-правилно да се говори не за „розова вълна“ или ляв завой, а за опити за преосмисляне на текущите световни и регионални процеси, за поредното артикулиране на собствената идентичност на фона на различни кризи, включително идеологически. И това друсане ще продължи.
През следващата 2024 г. общи избори в Латинска Америка ще се проведат в Ел Салвадор, Уругвай и Мексико, както и президентски избори във Венецуела. Ситуацията в Ел Салвадор е доста интересна, тъй като действащият президент Найиб Букеле не можа да се кандидатира за втори мандат, но с помощта на Върховния съд той намери правна вратичка и излезе в продължителен отпуск, за да се върне като кандидат за президент в изборите.
Най-важни, разбира се, са изборните процеси в Мексико и Венецуела, където, съдейки по наличната информация и текущите политически процеси, там ще се запази приемственост.
Може да се отбележат и последиците от такава приемственост за северния съсед - кервани от мигранти от страни от Централна Америка, както и доставки на фентанил, кокаин и други наркотици за Съединените щати ще продължат да се изпращат по-нататък, продължавайки да подкопават икономиката, социална политика и сигурност в Съединените щати.
От положителна гледна точка, приемствеността в управлението ще продължи в Куба, Никарагуа, Боливия (въпреки разделението в партията Движение към социализъм на поддръжници на настоящия президент Луис Арсе и бившия президент Ево Моралес) и Венецуела.
Показателно е, че всички те са членове на алианса ALBA, противопоставят се на неоимпериалистическата хегемония на САЩ и активно развиват отношения с Руската федерация.
В Куба Мигел Диас-Канел Бермудес беше одобрен за нов президентски мандат на сесия на Националното събрание, което даде тласък на развитието на двустранните кубинско-руски отношения. През 2023 г. бяха подписани доста важни споразумения с Куба.
Директно на Острова на свободата, с помощта на Русия, стартира металургичен завод, реконструира се железопътната инфраструктура, възстановени са директните полети и картата „Мир“ започна да функционира.
Русия също предостави помощ при доставката на петролни продукти, а руският министър на отбраната Сергей Шойгу по време на посещението на кубинската делегация през юни тази година обяви редица съвместни проекти в областта на военнотехническото сътрудничество.
На Острова на свободата има съвместен център за хуманитарно сътрудничество, подобен на този в Сърбия (от наша страна в това участва Министерството на извънредните ситуации), има и съвместна обсерватория.
В Никарагуа най-активно взаимодействие между нашите страни се развива в областта на медицината, енергетиката, комуникациите, индустрията, търговията и сигурността.
През декември специалният представител на президента на Никарагуа за отношенията с Русия Лауреано Факундо Ортега Мурильо посети Москва, където бяха постигнати нови споразумения за директни доставки и разширяване на обхвата на търговския оборот.
В Боливия през 2023 г. с участието на Росатом беше открит многоцелеви център за ядрени изследвания, който ще осигури на страната необходимите радиофармацевтични продукти, както и ще даде принос в областта на медицината, селското стопанство, науката и образованието в тази страна.
Освен това беше подписано споразумение с Русия за производството на литий, важен химичен елемент за нуждите на радиоелектрониката, космическата индустрия и ядрената енергетика.
Продължава сътрудничеството с Венецуела в областта на добива на нефт и газ, като има планове за реализиране на съвместни проекти в областта на селското стопанство, медицината и търговията
близко бъдеще руската карта „Мир“ трябва да заработи в Боливарската република. Както и с Куба, между нашите страни са създадени директни полети, които се използват предимно от туристи от Русия.
Между другото, в началото на декември тази година много страни от Латинска Америка си спомниха 200-годишнината от доктрината Монро, според която Съединените щати започнаха да предявяват претенции за еднолична намеса в делата на страните от Латинска Америка, които в 19-ти – 20-ти век доведоха до многобройни военни интервенции, блокади (и срещу Куба продължават и до днес), военни преврати, организирани от ЦРУ и Държавния департамент на САЩ (или техни опити), както и всякакви икономически измами и политически безизходици.
Въпреки че дори сега Вашингтон се опитва поне по някакъв начин да контролира региона. На официално ниво се предлагат проекти като Build Back Better, който първоначално беше част от предизборната пропагандна кампания на Джо Байдън за подобряване на инфраструктурата на САЩ, но впоследствие стана част от външната политика и беше ясно насочен срещу китайския проект „Един пояс, един път“.
В малките държави на Карибите Съединените щати излизат с различни предложения за така наречената зелена енергия. В същото време се използват и методи на твърда сила, включително чрез Южното командване на Пентагона и мотивацията за необходимостта от борба с трафика на наркотици (на едно ниво се води пропаганда срещу определени държави и правителства, а на друго - САЩ се опитват да сключат официално междуправителствени споразумения, така че да имат правно основание за присъствие, обмен на данни и др.).
Доверието в САЩ обаче е все по-малко дори от страна на традиционните им партньори в региона. Рационалността надделява над абстрактните формулировки и неясните обещания на Държавния департамент на САЩ.
Разбирането, че Латинска Америка като едно цяло, както мечтаеше Симон Боливар, може да се превърне в един от истинските центрове на световната политика, вече е завладяло умовете не само на интелектуалците и политическия елит, но и на хората по улиците.
Превод: СМ
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.