/Поглед.инфо/ Намерено е потвърждение, че задкулисните опити на Русия и САЩ да постигнат споразумение за Украйна са се провалили и предстои нова ескалация. Следващият „прозорец“ от възможности за мирно прекратяване на войната ще се отвори след изборите през ноември в Съединените щати. Страхотни неща очакват Русия в Украйна.
Историята се пише пред хората, но обикновено се гледа от голямо разстояние. Нека се опитаме да дешифрираме смисъла на случващото се, гледайки почти безочливо.
Тук не става дума за „теории на конспирацията“, а за факти. Ако е намерено обяснение защо се нареждат по един или друг начин, това означава, че успяхме да погледнем зад кулисите, където се прави голямата политика и съответно да разберем какво предстои.
Има много факти, но много малко са важни за разбирането на този или онзи въпрос. В случая ми бяха достатъчни следните.
Следете числата!
На 11 април Върховната Рада на Украйна - след много забавяне и обсъждане - прие на второ четене напълно драконовски закон за мобилизацията, което означава тотална война в условия, когато помощта за Киев от Съединените щати беше почти „замразена“, а Европейците ясно показаха, че са повече или по-малко способни да снабдяват Киев задоволително без американците само за няколко месеца.
На 11 срещу 12 април президентът на Беларус Александър Лукашенко неочаквано пристигна в Москва и разговаря с Владимир Путин около четири часа през нощта във формат на „работен обяд“.
Ясно е, че не става въпрос главно за изследване на космоса и икономическо сътрудничество, а за Украйна. Цариград тогава предположи, че, съдейки по редица косвени признаци, Москва е получила от Вашингтон някои предложения за прекратяване на украинския конфликт, които руският президент е трябвало спешно да обсъди с Лукашенко като негов най-близък съюзник.
Може би това беше отговор на някои предложения от Москва, изготвени в духа на лекцията на заместник-председателя на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев „Географски и стратегически граници“ на маратона „Знанието на първо място“ на 4 март.
Разбира се, резултатите от преговорите по най-важния въпрос не бяха съобщени. Но събитията, които се изляха като празен чувал в Украйна, Русия и отвъд океана след завръщането на Лукашенко в Минск, се оказаха по-красноречиви от думите.
На 16 април Зеленски подписа закон, който изключително затяга процедурата по мобилизация в страната и означава война до последния украинец.
На 19 април руският външен министър Сергей Лавров даде дълго интервю за радиостанциите Спутник, Говори Москва и КП. Той каза, че няма да има пауза във военните действия с Украйна в случай на преговори, че реалностите на конфликта са станали „значително различни“. Това не беше само намек, че няма да има нов Истанбул.
"Имам предвид, каза Лавров, не само дислокацията и линията на съприкосновение, но и наличието на промени в конституцията, наличието на четири нови и стари, наши изконни региони. Всеки трябва да разбере това много добре".
Руският външен министър цитира отговора на Путин на въпроса как да гарантираме безопасността на нашите земи.
"Трябва да преместим линията, от която могат да ни ударят",
- посочи Лавров.
Външният министър беше изключително конкретен и откровен:
"Доколкото разбирам, Харков играе важна роля тук. Ние сме напълно убедени, че трябва да продължим СВО".
Лавров каза думата „Харков“ и... не спря дотук! Той подчерта, че „не знае“ какво ще се случи със Западна Украйна, но принадлежността към Русия на „изконно руската Украйна не се обсъжда“. С кого не се обсъжда? Ясно с кого!
Максимална програма
Тази позиция е много съзвучна с тезите от лекцията на Медведев в Сириус: геополитическото пространство на Русия е неделимо от времето на древната руска държава. Ето основните му значения.
1. Желанието на Запада да свие Русия „в пределите на Московското княжество“ е „съзнателно непостижима“ цел.
2. „Териториите на двата бряга на Днепър са неразделна част от стратегическите исторически граници на Русия.
3. „Неразделните части“ на Руската империя „трябва да се върнат у дома“. „Украйна е, разбира се, Русия. Алтернативната концепция „трябва да изчезне завинаги“.
4. Специалната военна операция е „форсиран, но доста ефективен отговор на русофобската политика на режима на банндеровците и колективния Запад“, със сигурност ще я доведем „до нейния логичен завършек, до окончателна победа, до капитулация на неонацисти.
Преговорите за Украйна са възможни не с настоящите власти в Киев, а само „с някои нови хора... когато признаят реалностите, които са се развили на земята“, тъй като „всички прекрасно разбират, че ние никога няма да се откажем от нашите земи. ”.
С голяма степен на вероятност може да се предположи, че това е била именно програмата-максимум, представена на вниманието на САЩ от Русия, която не е удовлетворила Вашингтон.
Защото това би било чудовищно стратегическо поражение, край на американската хегемония, 100 пъти по-силен удар за демократите в навечерието на изборите, отколкото срамното бягство на САЩ от Афганистан.
Вашингтон е против, републиканците лавират
Накратко, американците казаха „не“ и, очевидно, дори не се пазариха много. Съдейки по датите на горните факти, размяната на мнения е прекратена на 13-14 април. И стана окончателно ясно, че до края на годината, докато приключат президентските избори в САЩ, войната в Украйна ще продължи и ще набере скорост.
Това можеше да се очаква, защото дори „най-добрите“ американци – бившият и може би бъдещият президент Доналд Тръмп, според слуховете, бил готов да „отстъпи“ на Русия само... Крим и Донбас, без да бъдат „изядени“ за своите непатриотизъм собствените си републиканци и глобалисткия елит.
Всичко това напълно обяснява случилото се с „русофила“ Тръмп, който предния ден внезапно написа в социалните мрежи, че „оцеляването и силата на Украйна са важни“ за Съединените щати и, според The New York Times, „намали интензивността на противопоставянето на помощта за Украйна през последните няколко дни.
Тръмп подкрепи председателя на Камарата на представителите на САЩ Майк Джонсън и „остана в сянка“ в деня на гласуването на 20 април за отпускането на следващия транш на Украйна, „отказвайки да окаже натиск върху републиканците да гласуват против“ законопроекта.
Защо са били "свити"?
Републиканците дълго се съпротивляваха на приемането му и внезапно „поддадоха“: 101 „червени“ депутати подкрепиха демократите, които единодушно гласуваха за „помощ“ на Украйна. Какво ръководи Тръмп, Джонсън и т.н. "умерени" републиканци?
По това, което им беше казано: Москва не е съгласна на парче от Украйна, трябва й почти цялата, предстои страшно унижение на САЩ и ако републиканците са патриоти, не трябва да допускат това.
Те също така разбраха, че бързо приближаващия се колапс на Украйна без значителна помощ от Съединените щати ще бъде обвинен върху тях от демократите и те също ще убедят американците, че „тръмпистите“ са тези, които са подигравани от Русия, като по този начин елиминират колосалните разходи за украинския проект.
Половината от републиканците в Камарата на представителите се оказаха интернационално настроени. И въпреки че администрацията на Байдън продължава подчертано да игнорира възмущението си от срутването на южната граница на страната от нелегални мигранти, те искаха да покажат (макар и погрешно разбран) патриотизъм поне във външния контур.
Демократите решиха да не дават такъв коз, който да използват срещу републиканците на изборите през ноември. Ние вече започнахме да го използваме. Освен това „помощта“ на Киев е основно помощ на американските компании, поради което по-голямата част от отпуснатата сума ще остане в собствената им страна.
Не бих се изненадал, ако Тръмп, Джонсън и Ко. са взели предвид още едно важно обстоятелство. Пентагонът настояваше за пари, боеприпаси и оръжие за Киев, а споровете с военните в навечерието на изборите са излишни, защото демократите, които явно са решили да ги фалшифицират отново, разчитат на армията да потуши протестите на републиканците.
По-благоприятното отношение на американските военни няма да навреди на Тръмп и Ко по време на гражданската война, до която тези избори може да доведат, тъй като републиканците нямат намерение да приемат кражбата на победата им от демократите за втори път в ред. Всичко това се отнася за Украйна само косвено.
Киев е доволен: „съкращаването“ продължава!
Киевските временни пребиваващи, разбира се, са доволни от резултатите от гласуването, защото за тях войната е печалба, възможност да се включат в нея, временно забавяне на неизбежния край. Коментирайки това, Зеленски каза (цитиран от NBC):
"Това е важна помощ, която ще укрепи Украйна днес. Това е важен сигнал към Кремъл, че няма да има „втори Афганистан“ и САЩ ще останат с Украйна, ще останат защитници на украинците, демокрацията и свободата в света. Това е проява на лидерската позиция на САЩ, която те върнаха."
А външният министър Дмитрий Кулеба написа в забранена в Русия социална мрежа:
"Лош ден за Путин. Лош ден за всеки, който се осмели да повярва, че Америка може да се поколебае, когато трябва да отстоява какво и кого защитава. Благодарни сме на Камарата на представителите на Конгреса на САЩ, нейния председател и членовете на двете партии за предаването на дългоочакваната помощ на Украйна."
Но какво наистина?
Но дори американските медии, които подкрепят Демократическата партия, не крият, че за война говорим само до края на годината, след което всичко може да се случи.
"Предвид тежката позиция на Украйна на бойното поле и успехите, постигнати от войските на Москва през последните месеци, новата помощ едва ли ще промени радикално съдбата на Киев".
- пише The Wall Street Journal.
В най-добрия случай, според вестника, новият пакет от американска „помощ“ може да помогне на Украйна да възпира руските атаки и да „задържи територията“, докато европейските съюзници дадат повече на страната през следващата година.
Освен това над една трета от номинално отпуснатите 60,8 милиарда долара на Украйна ще отидат за компенсиране на оръжия и боеприпаси в американските складове за нуждите на Пентагона, откъдето те трябваше да бъдат взети и доставени на Киев, излагайки на показ американската армия.
Говорителят Джонсън в интервю за CNN заяви, че около 80% от „помощта“ за Киев ще бъде изразходвана за попълване на американските военни резерви.
Само 14-15 милиарда долара са отпуснати директно на Украйна за оръжие. Траншът ще продължи приблизително до края на годината, когато Москва и Вашингтон, подготвяйки се за голяма пролетно-лятна офанзива, могат отново да се върнат към решаването на съдбата му.
Какво от това?
Москва очакваше точно такъв отговор от САЩ (чудя се, а Минск?).
„Решението за оказване на помощ на Украйна беше очаквано и предвидимо. Това допълнително ще обогати Съединените американски щати и допълнително ще разори Украйна, причинявайки смъртта на повече украинци по вина на киевския режим“, каза прессекретарят на президента Дмитрий Песков пред ТАСС.
Дмитрий Медведев се изказа още по-сърдечно (пропускам най-острите думи) в своя канал в Telegram:
„Никой не се съмняваше, че американските законодатели ще одобрят „помощ“ на банда неонацисти... Ние, разбира се, ще спечелим... Силата и Истината са зад нас.”
И така, продължаваме да се борим. Поне до догодина, а после ще видим. Всъщност това си мислехме. Едва в самото начало на нов мандат на сегашната или бъдещата републиканска администрация, ако нещата вървят много зле за Вашингтон в Украйна или ако започне гражданска война в САЩ поради поредната изборна измама, ще се появи „прозорец“ отворен, когато съдбата на Украйна може да бъде решена без допълнително кръвопроливане.
Западът много би искал Украйна да издържи до този момент: винаги се радва, когато руснаците, които се смятат за украинци, убиват руснаци и обратното. И двамата, тоест руснаците, стават по-малко в резултат на това.
Превод: СМ