/Поглед.инфо/ За първи път от 2004 г. делът на най-бедните руснаци, които нямат достатъчно, за да си купят храна, се оказа нулев. Това са данни на “Росстат”. Оказва се, че всички руски семейства започнаха да имат достатъчно пари за храна. Как Русия успя да постигне такъв успех? И защо това все още не означава пълна победа над бедността?

През 2023 г. за първи път от 2004 г. руските домакинства не са заявили, че нямат достатъчно пари за храна, докато през 2023 г. това са били 0,1% от семействата, а преди 20 години – 4,4%. Първите данни, разкрити в проучването на “Росстат”, датират от 2004 г.

Намалял е и делът на втората категория от населението по отношение на бедността - тези, които имат достатъчно храна, но изпитват затруднения с закупуването на дрехи и плащането на жилищни и комунални услуги, отбелязва Олга Беленкая, ръководител на отдела за макроикономически анализи на “Финам”.

През 2023 г. такива домакинства са били 11,2% при 12,9% година по-рано, докато преди 20 години делът им е бил 37%, през 2012 г. – 20,5%.

Броят на домакинствата с пари да си купят всичко, което пожелаят, се е увеличил до 3,4% от 2,7% година по-рано. Семействата, които не са имали достатъчно за закупуване на кола, апартамент или вила през 2023 г., са се увеличили с два процентни пункта за годината - 36,6%.

Делът на тези, които не могат да си позволят стоки за дълготрайна употреба, намалява от 49,7% на 48,7%. В същото време около 0,1% от руските семейства се затрудняват да оценят финансовото си състояние.

„Като цяло тази динамика показва намаляване на нивото на крайна бедност в страната, което също корелира с данните на “Росстат” за намаляване на нивото на бедност през 2023 г. до 8,5% от 9% през 2022 г., а преди 20 години това ниво достигна 17,6% ", отбелязва Беленкая. Според нея намаляването на бедността е улеснено от постигането на максимална заетост, тъй като нивото на безработица в момента е на историческо дъно от 2,6%, както и от увеличения растеж на заплатите, което е свързано с остър недостиг на трудови ресурси. През 2023 г. средната номинална работна заплата нараства с 14,6%, реалната с 8,2%. В отраслите, свързани с военно-промишления комплекс и заместването на вноса, заплатите растат по-бързо.

„Други фактори за намаляване на крайната бедност бяха избелването на доходите през последните 20 години и мерките на социалната политика – увеличение на минималната работна заплата и обвързаните с нея обезщетения, капитал за майчинство, индексиране на пенсиите на неработещите пенсионери, социални помощи, в особено за семейства с ниски доходи с деца, плащания на участници в ILF и техните семейства“, добавя Беленкая.

Невъзможно е да не се отбележи общият растеж на руската икономика, което естествено увеличи благосъстоянието на жителите на страната. „От 1989 г. ръстът на БВП на страната е 30%, докато основният период на бедност за Русия се наблюдава именно през 90-те години. Основната уязвима група от населението с ниски доходи винаги са били пенсионерите. От 1998 г., най-ниската точка в икономическия спад, пенсиите са се увеличили 2,7 пъти в реално изражение и 2,3 пъти от 2004 г. Всъщност ръстът на благосъстоянието направи възможно задоволяването на основните нужди на населението“, казва Иля Фьодоров, икономист.

Важна роля изигра и фактът, че руските власти превърнаха продоволствената сигурност в един от най-важните приоритети за развитието на страната. Благодарение на това някои сектори на селското стопанство получиха значителна държавна подкрепа под формата на преференциални кредити, субсидии и помощи, за да издигнем селското стопанство на качествено ново ниво, когато можем да се изхранваме. „Не е достатъчно само да отгледате реколта, трябва и да я доставите на потребителя, като запазите асортимента, цените и качеството. Почти пълната продоволствена сигурност позволява да се ограничи поскъпването на основните хранителни продукти. За всички продуктови групи, с изключение на плодовете и ягодоплодните, е постигнато. При необходимите 60% от местното производство тази цифра в момента е 44%. В началото на 2023 г. страната е осигурена със зърно със 185,5%, растителни масла - с 221,1%, риба - със 153,2%, захар - със 103,2%, месо - със 101,6%, млечни продукти - с 85,7%", отбелязваОлга Лебединская, доцент от катедрата по статистика на РИУ“Плеханов.”

В същото време не е достатъчно просто да се осигурят всички с храна, трябва да се намали и нивото на разходите за закупуване на храна и има резултат, добавя тя.

Според “Росстат” делът на разходите за храна в общата структура на разходите в Русия като цяло през 2023 г. е намалял от 34,5 на 33,2% (в Севернокавказкия федерален окръг от 46,8 на 43,1%). В някои региони се е увеличил делът на естествените приходи от храна, докато средният разход на член от домакинството се е увеличил до 25 988 рубли (през 2022 г. - 23 067 рубли). „Колкото по-висок е този дял, толкова по-малко ще остане за закупуване на скъпи стоки с дълъг експлоатационен живот“, отбелязва Лебединская. Важни фактори за успех според нея са също повишаването на заетостта, нивата на заплатите, субсидирането на земеделските производители и въвеждането на защитни експортни мита.

Руското селско стопанство наистина постигна впечатляващ напредък през последните 23 години. Според Министерството на земеделието селскостопанската продукция в Русия се е увеличила с 87% от 2000 г. насам, производството на зърно и месо се е удвоило, а уловът на риба се е увеличил с 60%. По този начин Русия успя да осигури продоволствена самодостатъчност и също така значително да увеличи износа - 30 пъти от 2000 г.

В резултат на това Русия успя не само да се храни, но и започна да храни половината свят. Русия е на второ място в света по външни доставки на зърнени и бобови култури, износител номер едно на пшеница и риба, на второ място по търговия със слънчогледово и рапично масло и на трето място по доставки на ечемик.

Струва си обаче да се разбере, че бедността в Русия все още не е победена и не говорим за това. „Първо, данните от доклада на “Росстат” се основават на извадково проучване на 48 хиляди домакинства в Русия и резултатите от него се отнасят за всички частни домакинства. Има обаче региони, където делът на хората, които нямат достатъчно храна, не е нула. Например в Кемеровска област този дял е 0,4%, във Владимирска област – 0,3%. Така твърдението, че в Русия не са останали семейства, които нямат достатъчно пари за храна, все още изглежда твърде смело обобщение“, казва Олга Беленкая.

А делът на тези, които имат достатъчно за храна, но не достатъчно, за да си купят дрехи и да платят жилищни и комунални услуги, нараства рязко сред неработещите пенсионери (25,7%) и в семействата с един родител (19,7%), отбелязва експертът . Това, каза тя, може да отразява факта, че реалните заплати са се повишили с 8,2% през миналата година, но реалната средна пенсия е нараснала само с 3,3%.

„Също така делът на домакинствата, които имат достатъчно пари само за храна, но вече изпитват затруднения с закупуването на дрехи и плащането на жилищни и комунални услуги, надхвърли 20% в редица региони през 2023 г. (Брянск, Орлов, Рязан, Ростов, Свердловск , Новосибирска област, Кабардино-Балкария, Приморски и Забайкалски територии) и надхвърля 30% в Саратовска област. Това предполага, че бедността далеч не е преодоляна“, казва Олга Беленкая.

В същото време делът на домакинствата, които имат достатъчно пари за храна и облекло, но не и за закупуване на стоки за дълготрайна употреба, все още е много висок: почти половината от анкетираните (2023 г. - 48,7%), като през годините няма осезаемо намаление на този дял (2019 г. – 50,3%, 2012 г. – 45,1%), отбелязва експертът.

Превод: В. Сергеев