В началото на годината, една дискусия в колегията на списание "Сигурност" завърши с нещо като облог. Застанах категорично зад тезата, че следващият президент на САЩ, няма да се казва нито Джо Байдън, нито Доналд Тръмп. Днес ми припомниха тази моя прогноза, дори ми формулираха, че "практически се е потвърдила", просто този "стрелец"/или стрелци/ в Пенсилвания, с пропускът си вдигат неимоверно залога на облога.
Когато става въпрос за управлението и бъдещето на една велика държава, аз не успях да се еманципирам в усещането, че елитът на нацията /независимо от характеристиките и принадлежността си/, няма как да допусне подобни "абсурди", да оглавяват президентската надпревара за най-отговорния и най-престижния пост в САЩ. Бях позабравил усещането за несъстоятелността на величието „СССР“, при появяването на „късния Брежнев“ на международни форуми и изяви. Бях убеден, че това е непосилна за нормалността тъпота, да експонираш пред обществото и света – олицетворенито на бедственото състоянието на собствената държава, през нейния държавен глава – немощен, полужив и неадекватен старец. Считах, че подобен абсурд вече е недопустим и страдах, защото тогава, се отъждествявахме с подобно "великолепие".
Днес, 40 години по-късно, Дежа Вю-то е убийствено..!
Това патология на елитите на света ли е, или диагноза за предопределената, предстояща величествена смърт на поредната "Империя на Злото".?! Не мога да допусна, че „дълбоката държава“ би реализирала „случайно“ подобно развитие на политическата система в САЩ и че, тази „деменция“ на властта не е планирана и необходима... Както и абсурда с пропускането на 20 годишен, въоръжен хлапак в „зоната за сигурност“ и допускането на стрелбата срещу Тръмп, където един сантиметър беше залогът, да имаме едно красиво погребение на един застаряващ, надменен, екзотичен милиардер, запомнен с поредния-последен траурен тоалет на Мелани, или „този сантиметър“ да превърне Доналд Тръмп в „мъченик и герой“ – което да бетонира победата му срещу натрапената на американците и света безумна „деменция“ на Демократите...
...Последната версия, изтекла от американски медии е, че един ден преди покушението срещу Тръмп, фирма на Ротшилд е изкарала акции на дружество на Тръмп. Експертите твърдят, че хората, които са успели да продадат акции, при успешен атентата, биха спечелили огромни суми...
Вече заявиха, че е имало още двама стрелци.?! Най-вероятно, тези „истини“ не са за нас, но всички факти и процеси рисуват една сложна и видимо трудна за категорични прогнози картина.
Днес с голяма вероятност можем да приемем, че някой е знаел, че ще има такъв атентат...
...Кога се явява подобна необходимост.?!
Като се вземат предвид предизборните технологии в САЩ и начинът, по който бе наложен изборът на Байдън, както и медиината подготовка на обществото, какво ще се случи с него на предстоящите избори – финалът на Байдън също бе предизвестен.../Дори от факта, че месец и половина големите медии на демократическата партия в САЩ започнаха да го представят редовно в унизителни и отчайващи ситуации, в които пада по стълбите на самолета, говори и прави несвързани неща – компрометираха си го всячески „своите“, с очевидното за цял свят./ Явно бе, че се оформя обществото мнение и се подготвя електората на Демократите, че Байдън ще се оттегли.
Това, вероятно решава битката между фаворитите, но не и тази, между Републиканците и Демократите, нито тази между избирателите, където Тръмп не е нито баланс, нито решение. А, ако погледнем без предубеждения – извън личното противопоставяне с Байдън и преживяният атентат, той е един застаряващ, „богат негодник“ /вижте съдебните му дела, сделката със самолетите за България, аудиенциите с Бойко Борисов, обвиненията и санкциите срещу съдия Антон Миталов.../ Има промяна и на неговата позиция за Украйна, категорични са последните анализи: "Тръмп казва, че той ще въоръжи Украйна по такъв начин, че тя да има позиция, така че руснаците да се принудят да подпишат мирни споразумения и да отидат на преговори. В момента позицията на Украйна е неприемлива за Русия"...
Но, след неуспешния атентат и последвалия го космически рейтинг на оцелелия Тръмп, /освен, че блокира моя облог/, той се превръща в екзистенциален проблем за вероятния стратегически ход на САЩ – в абсолютно нова геополитическа среда, с ескалирали военни конфликти,тежки миграционни процеси, активно доминирани от американската външна политика /превърнали страната на мечтите в „империя на злото“ /, с агресивната международна позиция на НАТО, срива на доларовата доминация и новите икономически реалности, отказът на света от глобализма и зараждащия се многополюсен модел – всички тези реалности, без балансьор в лицето на компромисна, общоприета личност на поста Президент на САЩ, обрича страната на хаос, разделение и изправя света пред ядрен армагедон.
Рано е да се отписва Демократическата партия на САЩ. Толкова много емоции ни връхлитат във връзка с оттеглянето на Байдън от президентската надпревара, коментари за провала на Демократите, които защо ли, не пожелаха да крият повечеабсурдното физическо състояние на Байдън от хората. Множества от прогнози ни заляха за предстояща битка за овакантеното място на предстоящия партиен форум.
Заключението изглежда очевидно - Демократическата партия се провали. Тръмп,дори да бъде убит – неговият вицепрезидент Джей Ди Ванс ще стане президент на САЩ./ Въпреки, че това също би покрило тезата, за „трети“ кандидат президент, извън първоначално номинираните/
Но преди да обсъдим въпроса дали това е по-добре или по-лошо за света и геополитиката, нека още малко помислим върху „очевидното“, /в случая „поражението“ на Демократите/ и да си дадем сметка, че „в политиката „очевидното“ не винаги отговаря на реалното“.
Считам, че през цялата предзиборна драма, напълно се игнорира една съвсем различна интерпретация на събитията – че случващото се е добре обмислено представление, което е режисирано по минути.
Игор Шишкинь /виж „Поглед инфо“/, в един свой анализ дори заявява:
„Чудя се дали сценарият включва смъртта на Байдън малко преди изборите?“ /Впрочем, това го обсъдихме и предвидихме с колегиума на списанието като „удобен вариант“ още по време на облога, в началото на годината – включително и евентуално посегателство срещу Тръмп.../
- „ Оттеглянето на Байдън от президентската надпревара се случи точно когато сценаристът имаше нужда;
- Отказът на Байдън от президентската надпревара няма нищо общо с неуспешното убийство на Тръмп и следователно не е форсмажор;
- общественото мнение се подготвя за подобно развитие на събитията от няколко месеца, като премахна всички пречки пред медийното демонстриране на старческата немощ на президента;
- заговорът с номинацията на Байдън и последвалия му отказ от изборите беше необходим на Демократическата партия, за да доведе истинското протеже на партията до позицията на кандидат-президент, заобикаляйки първичните избори;
- на предстоящия конгрес няма да има хаос и непредсказуема игра на произволни, набързо създадени коалиции /въпреки че външно, за картина пред публиката – всички медии ще демонстрират това/;
- кандидатурата на истинския кандидат-президент от Демократическата партия беше съгласувана и одобрена отдавна (и това не е задължително Харис).
Версия? Без съмнение.
Но не по-малко истинска от приказката на абсурда /Байдън – Тръмп/, която разказваха, разказват ни и сега... за „закоравели политици, които „влязоха в локва“ и не можаха да видят това, което беше ясно на всички“.
В първото си обръщение към нацията след оставката, по реторичен начин, Байдън приравни избора на Тръмп с избор на монарх или диктатор...Това едва ли ще е от полза за обединението на нацията, коментира Торбен Бьоргер/АRD/.
Все още считам предизборната кампания в САЩ за спектакъл, в контекста на цялостната международна обстановка, небивала за САЩ и света, за прелюдия към предстояща развръзка на изборната сага за Президент на Америка, чието име още не сме чували.
