По публикации в американските издания The War Zone, ProPublica и Bloomberg. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо
Технологичният срив в Мескит и одиторският конмарк на Пентагона
Амбициозната програма за модернизация на американската оръжейна индустрия се сблъска с провал, който вече не може да бъде скрит зад пресконференции. Одиторският доклад на Службата на главния инспектор по отбраната (DOWIG) констатира, че построеното с близо половин милиард долара федерални средства съоръжение в Мескит, Тексас, собственост на General Dynamics Ordnance and Tactical Systems (GD-OTS), е блокирано от системни технически проблеми.
Официално намерение на сухопътните сили на САЩ бе да увеличат месечния си капацитет за 155-милиметрови артилерийски боеприпаси до 100 000 патрона. Към момента обаче реалното производство се е заковало на едва 36 000 бройки месечно. Основното тесно гърло се оказва липсата на 30 000 метални корпуси, които трябваше да се произвеждат именно в Тексас.
Инспекторите са установили фрапиращо нарушение на инженерните стандарти. В опит да компенсират забавянето, инженерите в завода са ползвали производствени матрици и инструменти, предназначени за остарелите 155-мм снаряди M107, опитвайки се да щамповат по-модерните, по-тежки и аеродинамично по-сложни корпуси на снаряда M795. Резултатът е 100% брак. Представителите на Министерството на отбраната на САЩ, задължени по протокол да извършват пряк технически надзор, са допуснали това грубо отклонение от технологичния процес да продължи с месеци, преди да го спрат.
Снарядът M795 ползва стоманена сплав HF1 (High Fragmentation) и различен радиус на оживалото спрямо стария M107. Натискът върху пресите при студено или горещо коване изисква различно разпределение на масата и точни температурни режими. Опитът за ползване на заварено оборудване от предходно поколение издава технологичен фалит на оперативните нива.
Потьомкински арсенали: Високи технологии на хартия, дим и чукове в халето
През май 2024 г. заводът в Мескит бе открит с церемония, водена от министъра на армията на САЩ Кристин Уормут. Пред медиите бе представена картина на пълна автоматизация: роботизирани линии, цифрово събиране на данни, преси с голям ход, способни да коват корпуси с калибър от 60 мм до 155 мм.
Истината, излязла наяве чрез разследване на изданието ProPublica и доклада на DOWIG, се оказва коренно различна. По време на откриването пред репортерите и високопоставените гости са били показвани макети и предварително донесени снаряди от други заводски площадки в Скрантън, Пенсилвания. Съоръжението в Тексас всъщност никога не е преминавало успешен изпитателен цикъл.
В работните халета автоматизацията бързо се превърнала в хаос. Хидравличните линии на пресите регулярно са изхвърляли масло върху неизолирани елементи, предизвиквайки локални пожари. Роботизираните манипулатори за пренасяне на заготовки са губили координация, изпускали са нажежени метални заготовки по пода или са се блъскали в съседни машини.
Бивши служители свидетелстват, че поради дефекти в геометрията на хидравличните преси работниците са били принудени буквално да нанасят удари с чукове по компонентите, за да ги извадят от щампите. Системите за аспирация не са успявали да извеждат пушека от горещата обработка на метала, оставяйки цеховете постоянно обгърнати в дим.
Основното оборудване за формоване бе доставено от турския отбранителен контрактор Repkon. Оказва се обаче, че турските ротационни преси не са съумели да постигнат необходимите микроскопични толеранси за дебелината на стените на снаряда M795, разтягайки и деформирайки стоманата неравномерно.
