По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомия на един картиграфски ревизионизъм
Графиката, публикувана в Truth Social, съвсем не е първият случай, в който географските картографски контури се превръщат в инструмент за психологическо въздействие. Според публикации в редица западни издания, оцветяването на Канада, Мексико, Куба, Исландия, Гренландия, както и на редица френски отвъдморски владения (Мартиника, Гваделупа, Сен Пиер и Микелон) в цветовете на американския трикольор, следва добре позната матрица. При пристигането си в Белия дом през януари 2025 г. Тръмп вече бе задвижил изпълнителни заповеди за преименуване на географски топоними — Мексиканският залив бе обявен за „Залив на Америка“, а най-високият връх в Северна Америка Денали в Аляска отново получи името Маккинли, в чест на 25-ия президент на САЩ Уилям Маккинли.
Тази практика на номенклатурен преглед не е изолиран случай в историята на САЩ. Още по времето на президента Уилям Маккинли и Последвалата Испанско-американска война от 1898 г. Вашингтон официално предефинира статуса на Пуерто Рико, Гуам и Филипините. По-късно, с предложението езерото Онтарио да се преименува на „Езерото Америка“, медийният дискурс в САЩ се насочва към преоценка на редица международни актове. Според коментатори от сферата на международното морско право, подобни декларации пряко игнорират Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS) от 1982 г., която САЩ така и не са ратифицирали напълно, въпреки че спазват по-голямата част от разпоредбите ѝ като обичайно международно право.
Арктическият вектор: Ресурсната битка за Гренландия и Исландия
Интересът на Белия дом към Гренландия съвсем не е нов феномен, нито може да се разглежда като личен каприз. Наблюдатели припомнят, че още през 1946 г. администрацията на Хари Труман предлага на Дания сумата от 100 милиона долара в злато за закупуването на острова. Пактът за отбрана от 1951 г. между Копенхаген и Вашингтон вече даде на САЩ възможността да изградят стратегическата военновъздушна база „Туле“ (днес космическа база „Питуфик“). Днес обаче залогът е значително по-голям от географското разположение в т.нар. Проток GIUK (Гренландия-Исландия-Обединено кралство).
Под ледената покривка на Гренландия са разположени едни от най-големите в света залежи на редкоземни метали — включително неодим, празеодим, диспрозий и тербий в находището Кванефйелд (Kvanefjeld). Тези елементи са от решаващо значение за производството на електродвигатели, вятърни турбини и съвременни оръжейни системи, пазар, който понастоящем се контролира в над 70% от Китай. Затова предложението за покупка или аренда, както и недвусмислените намеци за евентуално установяване на протекторат, отразяват жестоката борба за критични суровини.
В Рейкявик реакциите не закъсняха. Министърът на външните работи Торгердур Гунарсдотир определи публикуваната карта като „нещастна шега“, припомняйки, че по време на официални срещи във Вашингтон дипломатите биват съветвани „да не приемат думите на президента буквално, но да ги вземат изключително сериозно“. Исландия, макар и член на НАТО от основаването му през 1949 г., няма собствена редовна армия и сигурността ѝ дълго време бе гарантирана от американската база в Кефлавик (закрита през 2006 г. и частично реактивирана през последните години за противолодочна отбрана).
