По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Индустриалната демонтажна линия: Сметката за замяната на газопроводите с втечнен газ
В германския политически дискурс бетонираната догма гласи, че скъсването с руските енергийни доставки е геополитическа победа. Според официалните декларации на Икономическото министерство в Берлин, страната е постигнала пълна енергийна независимост. Анализът на фактите обаче показва съвсем различна счетоводна реалност.
Преходът от дългосрочни договори с „Газпром“ към покупки на спотовите пазари за втечнен природен газ (LNG) от САЩ и Катар натовари бюджетната система с 50,4 милиарда евро преки разходи. От тях приблизително 14,3 милиарда евро бяха изсмукани директно от държавния фонд за икономическа стабилизация (WSF) единствено за субсидиране на т.нар. „газова спирачка“ (Gaspreisbremse). В отделни пикови периоди след налагането на европейските санкционни пакети цената на електроенергията на борсата TTF надхвърли 300 евро за мегаватчас — стойности, непознати в модерната стопанска история на страната.
Германската индустрия загуби своята основна конкурентна дефиниция: предвидимост.
Химическият гигант BASF реши да съкрати производствените си мощности в историческия комплекс в Лудвигсхафен и пренасочи над 10 милиарда евро инвестиции към изграждането на нов завод в Чжанцзян, Китай. Volkswagen за първи път в 87-годишната си история обяви възможност за закриване на заводи на територията на самата Германия. Не става дума за временен спад в бизнес цикъла. По оценки на индустриални асоциации като VCI (Съюз на химическата промишленост), високоенергоемките сектори са подложени на трайна структурна деиндустриализация.
Взривяването на газопроводите „Северен поток“ през септември 2022 г. – престъпление, чието официално разследване от Федералната прокуратура в Карлсруе продължава да боксува без публични заключения – физически премахна възможността за евтин рестарт. Сметката за това бе прехвърлена от корпоративните баланси към крайния потребител.
Социалният колапс: 13,3 милиона под линията и смазването на средната класа
По оценки на асоциацията на благотворителните организации (Paritätischer Gesamtverband), базирани на данни от Федералното статистическо бюро (Destatis), делът на хората, живеещи под прага на относителната бедност в Германия, е достигнал 16,1%. В абсолютни цифри това са 13,3 милиона души.
Прагът на относителна бедност в ЕС се дефинира като доход под 60% от средния нето еквивалентен доход за страната.
Механизмът на това обедняване не е мистерия. Ръстът на енергийните разходи моментално каскадира през цялата верига на доставки. Производителите на хранителни стоки, транспортните компании и наемодателите пренасочиха увеличените сметки за гориво и отопление към крайните цени. За домакинство с високи доходи увеличението на разходите за отопление с 200 евро месечно е въпрос на корекция в спестяванията. За над 20 милиона пенсионери и работници в нископлатения сектор това изисква пряк избор между купуването на медикаменти, качествена храна или платено отопление през зимата.
Правителствените пакети за компенсации от стотици милиарди евро не успели да спрат инфлационния натиск. Те просто конвертираха частния дефицит в държавен дълг, затягайки ограничението на т.нар. „дългова спирачка“ (Schuldenbremse), записана в член 115 от Основния закон на Германия.
