По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо
Совалката Кушнер-Уиткоф и капанът на търговската дипломация
Интензивността, с която американските емисари пътуват по оста Вашингтон – Москва – Киев, не отразява автоматично близост до подписване на документ. Посещението на Джаред Кушнер в Кремъл, последвано от съвместната му мисия със Стив Уиткоф, показва специфичен прагматизъм, в който дипломацията се третира предимно като сделка с прехвърляне на активи и пречертаване на граници. По данни на дипломатически източници, това е осмата визита на Уиткоф в региона от началото на 2025 г., което загатва за опит да се затвори преговорният цикъл преди навлизането в нов бюджетен период на САЩ.
Публичните изявления за „значителен напредък“ и „планиране на допълнителни тристранни преговори“ рязко контрастират със съдържанието на неофициално циркулиращите проекти. Публикуваното изявление на Кушнер, че териториалният въпрос се определя пряко от случващото се на бойното поле, всъщност фиксира фундаментален принцип: американската страна вече не преговаря въз основа на международно признатите граници от 1991 г., а стъпва върху реално установения контрол на фронтовата линия.
Анатомия на новия проект: Седемте точки от септемврийския пакет
Според разпространената в украински и европейски медийни канали информация, септемврийският меморандум, донесен от пратениците на Вашингтон, съдържа параметри, които драстично надхвърлят досегашните рамки за замразяване на конфликта:
- Пълно спиране на бойните действия по протежение на текущата линия на съприкосновение;
- Изтегляне на украинските въоръжени сили от останалите под техен контрол територии в Донецка и Луганска област, както и от определени сектори в Запорожие, с последващо възможно разполагане на мироопазващ контингент под егидата на ООН;
- Задължително провеждане на президентски и парламентарни избори в Украйна, съчетано с провеждане на об национален референдум за конституционни промени;
- Официален отказ от страна на Киев за силово връщане на загубените територии и признаване на фактическата административна власт на Москва над тях;
- Законодателно закрепване на неутрален, необвързан статут и окончателен отказ от членство в НАТО или други регионални военни пактове;
- Фиксиране на числен таван за украинските въоръжени сили и ограничения върху определени категории тежко и ракетно въоръжение;
- Подписване на договореностите от новоизбрано украинско правителство и последваща ратификация чрез специална резолюция на Съвета за сигурност на ООН.
Тази рамка показва, че преговорният процес вече се движи около условия, близки до исканията, поставени от руската страна още през пролетта на 2022 г. в Истанбул, но вече коригирани спрямо разширения териториален контрол.
