/Поглед.инфо/ Вчера бях тук на събитие и попитах другарите Хазин и Джангиров една проста гатанка: „От 1971 г. БВП на глава от населението (приемаме този показател, за да не се занимаваме с анализа на демографските промени) расте почти непрекъснато. Както и производителността на труда. Но в същото време покупателната способност на американците и това е признат факт, сега е дори малко по-ниска, отколкото през 1971 г. Как така? "

Някои зрители от публиката започнаха да викат „Капиталистите са присвоили цялата прибавена стойност“.

Такъв отговор, разбира се, изниква веднага. Но големите капиталисти не могат да притежават милиони тоалетни, хиляди шкафове или стотици коли. Няма такова нещо. И те не могат да продават за износ, не могат да си присвояват вече постъпленията - Съединените щати имат стабилен (и значителен) търговски дефицит, те внасят много повече, отколкото продават. Така че този отговор е грешен (и когато зададох въпроса, вече знаех това).

Но Джангиров и Хазин са прошарени момчета, няма да може да ги подлъжеш. Те единодушно казаха „Защото в САЩ няма реален ръст на БВП“.

Производството не расте, растеше само финансовият сектор. Но няма как да го изядеш, няма как да го обуеш, няма как да живееш в него. Така митът за „високата ефективност на американската икономика“ на практика се превръща в поредния сапунен балон.

Това обаче е просто пример за това как с прости логически разсъждения може да се разкрие пропагандата и да се намери Истината. Но все пак исках да пиша за нещо друго.

Дълго време марксизмът на Запад е практически забранен. Там преподаваха основните моменти (защото работят), но основните изводи (например, за крайността на капитализма) бяха забранени да се изказват. Особено в дните на всичките там Фукуями, провъзгласяващи „края на историята“.

Но времето минава и става все по-очевидно, че няма „край на историята“, но вероятният край на капитализма е все по-реалистичен.

И така, двете основни предимства на марксизма:

1. Това е единствената идеология, изградена на научна основа.

2. Днес това е единственото учение, което има отговор на въпроса „какво ще се случи след капитализма?“.

Междувременно капитализмът стигна до етапа, когато вече не е в състояние ефективно да разреши редица съществуващи (породени от него) противоречия. Нека се опитаме да ги изброим (вече съм правил подобни опити, но не системно).

Противоречието между концентрацията на богатство и търговията.

Днес шепа хора (или по-точно семейства) притежават лъвския дял от богатството на Земята. Освен това в техните ръце са съсредоточени както средствата за производство, така и стоките и парите.

Те не могат да купуват стоки, защото всичките им нужди (дори и най-луксозните) вече са задоволени. Те вече имат всичко необходимо и дори много повече.

Освен това повече от една трета от жителите на света не притежават нищо. Това е необезпечено търсене.

Тези, които имат възможност да купуват/консумират стоки, не се нуждаят от тях. Тези, които искат да купуват/консумират, нямат пари за това.

Свръхконцентрацията на богатство (именно то) води до стагнация на световната търговия и изключително слаб растеж на производството. Кръгът е затворен.

Противоречието между нарастването на производителността на труда и спада на покупателната способност.

Колкото по-голяма е производителността на труда, толкова по-малко работници са необходими. Колкото по-малко работници са необходими, толкова повече са безработни. Колкото повече са безработните - толкова по-ниска е покупателната способност на населението. Колкото по-ниска е покупателната способност на населението, толкова по-малко стоки трябва да се произвеждат в рамките на капитализма. Кръгът е затворен.

Противоречието между степента на печалба и удовлетворяването на нуждите на населението (описано от самия Маркс).

Колкото по-наситен е пазарът, толкова по-удовлетворено е търсенето на населението за определен продукт, толкова по-ниска е степента на печалба при производството/търговията на този продукт. В конкурентна среда (и/или повишаване на ефективността на производството) процентът на печалба непрекъснато пада. Единственият вариант за поддържане на висока степен на възвръщаемост е монополна или картелна конспирация и това противоречи на пазарните догми.

Тоест, най-печелившата тактика в пазарните отношения е поддържането на изкуствен дефицит на стоки ( „на планетата има много малко дифлоп“ и „сухарът не може да струва осем долара за парче, а крутонът може“). Което пряко противоречи на догмата, че „пазарният капитализъм е общество на просперитета“.

Противоречието между рационалното използване на ресурсите (екологичност и рентабилност) и ускореното остаряване.

Колкото по-високо качество правите обувки, дрехи, екипировка и т.н., толкова по-рядко те го купуват от вас. Ето защо, ако искате да спечелите повече, трябва да направите бързо разлагащо се лай*о.

Всички съвременни методи за изчисляване на богатството не отчитат качеството и надеждността.

Условно: Ако имам един чифт обувки, които нося от десет години, тогава съм по-богат от човека, който си е купил пет чифта, но който ги износва след година. Или един човек живее в къща, която ще стои 300 години (12 поколения негови потомци ще могат да живеят в нея), а другият в панелка, чийто живот приключва след 25 години.

Така се оказва, че от гледна точка на „логиката“ на либералния пазар е по-добре да се строят лоши къщи, да се шият лоши обувки и да се правят крушки, които изгарят след месец работа.

Но всичко това води до ускорено изчерпване на природните ресурси на планетата.

И, включително и необходимостта да работите повече, за да произвеждате повече и да купувате повече. Либерализмът лишава от свобода.

Нито едно от тези четири противоречия не може да бъде разрешено в рамките на капитализма. И всички те водят до бедност, войни, екологични бедствия (прекомерно замърсяване на природата, бърз растеж на сметища и морета за боклук) и изчерпване на ресурсите.

Да не говорим за факта, че либералният глобализъм умира точно пред очите ни, а светът се плъзга обратно към протекционистките зони (което, между другото, често е по-ефективно, защото намалява влиянието на логистиката и т.н.). А това от своя страна допълнително намалява стойността на долара, защото всяка такава зона ще бъде доминирана от собствената си регионална валута (или междувалутни суапове).

И всички тези предизвикателства и противоречия, напротив, са напълно решени в рамките на социализма (държавния капитализъм) и плановата икономика.

Послепис

Аз се измъчвам от неясни съмнения в това отношение. Защо почти никой от така наречените „леви теоретици и идеолози“ не говори за това, нито пише?

Превод: В.Сергеев