/Поглед.инфо/ Мнозина анализатори в търсене на обяснение на завръщането на руската армия към тактиката на “прогризването” на вражеската отбрана, характерна за Първата световна война, при видим отказ от стратегията на пробивите и маневрените действия, дълбоко проработена още преди сто години в дните на Гражданската война с конните й пробиви и удари в тила, се обръщат към спецификата на наложилата се в нашата страна управленческа система.

От чисто управленческа гледна точка гибелта на самодържието е предизвикана от несъответствието между всъщност феодалната система на управление с обективните изисквания на новата, индустриална епоха.

Конкретните прояви на това несъответствие във всяка сфера на обществената дейност – икономика, дипломация, социална, национална и информационна политика, подбор на кадри и прочее са отделни, но при безкрайното разнообразие на конкретните пороци имат обща, основна причина.

Именно неспособността на царизма да се адаптира към изискванията на индустриалната епоха в условието на Първата световна война (в която отчасти влиза именно за усилването на стимулите за тази трансформация) става причина за краха му: върху руините на недееспособната система на управление болшевиките създават по-гъвкава, по ефективна и оказала се способна в крайна сметка да съответства на обективните изисквания на времето.

В момента много анализатори (в Русия със скръб, на Запад с възторг, на Изток и на Юг с тревога) се подават на съблазънта на примитивното мислене “по аналогия”, сравнявайки съвременния “блатен феодализъм” (според определението на Сергей Глазев – академик от РАН, дългогодишен съветник на президента Путин) със самодържавния феодализъм от преди над сто години.

Наистина, отсъствието на мащабни, маневрени действия може да се обясни с обективната сложност на възникващите при опита за осъществяването им задачи, повече от достъпни за професионалистите, но абсолютно непостижими за хората, отбрани не по индустриални управленски критерии, а по феодалните критерии за лична преданост и финансова разкрепостеност, допълнени с талант за самореклама.

Но дори при приемане на тази хипотеза става необоснован натрапващият се извод за неизбежния крах на настоящия “блатен феодализъм” по аналогия със взетата от тях като свой социален идеал (ако вярваме не неоспоримите официално думи на съветника на президента по цифровизацията) империя на Романови.

И дори не става въпрос за принципните разлики между руското общество от дните на СВО от това през Първата световна война (Например качествено се променя делът на младежите, способни на активни социални действия), а преди всичко в качественото изменение на световната динамика.

Преди сто години епохата на социалния прогрес, тоест освобождаването на хората от външните за тях ограничения на основата на всеобхватния технически прогрес, се приближава до своята кулминация. Човечеството уверено крачи към светлото бъдеще – разбира се, отчаяно борейки се помежду си какво именно и за кого именно на първо място да бъде устроено.

Днес ситуацията е напълно различна: човечеството се движи по принципно нова, деградираща диалектическа спирала на общественото развитие, на ново технологично равнище в социален план временно се завръща назам, към по-голяма зависимост на личността от външните задължения, сред които основната роля играят образуващите третата след природата и техносферата среда на нашето обитание социални платформи (цифрови екосистеми).

Колкото и да е тъжно, по време на “голямото обръщане” между 1967 и 197к4 година светът преминава от социалния прогрес към обратната страна: започва все по осезаем, нагледен и всеобхващащ социален регрес (В момента именно Украйна показва на Запада това все по-близко и в много отношения дори вече настъпило бъдеще, а не обратното).

В тази нова реалност архаичните форми на социална организация, както показва ходът на събитията най-малкото от Иранската революция и Афганистанската война, нашир и надлъж придобиват втори живот, ефективно усвоявайки принципно нови, съвременни технологии, включително социалното инженерство и фашизма като метод за контрол над масите (което е видно в най-ярка форма в Украйна, а в приглушена форма по целия Запад).

Трябва да се отбележи, че строго йерархичният и потъпкващ личността свят на социалните платформи, в степента, в която е прогнозируем в момента, предизвиква асоциации дори не с феодализма, а с робовладелчеството и позволява да се разгледа феодалната организация на обществото и системите за управление като нещо ако не прогресивно, то позитивно на фона на другите вероятни социални форми и най-малкото като имащо право на живот.

Ако в дните на самодържието феодализмът не отговаря на изискванията на технологиите поради безусловната си реакционност, то в съвременната, дори не информационна, а от 2020 г. постинформационна ера, деградацията на социалните организми е такава, че новият, цифров феодализъм , който беше нетолерантен още преди 20 години, може да се превърне в необходимо условие за ефективност и оптимистичен вариант сред реални (а не събуждащи симпатии) алтернативи.

Това не значи, че напо възшебен начин ще дойде способност да се решават сложни задачи, сравними с тези от индустриалната епоха. Това значи, че в хода на дълбокото преструктуриране на обществото такива задачи често ще станат обективно ненужни, а често ще се изпълняват в автоматичен режим от различен тип системи с изкуствен интелект без съзнателно участие на субекти на управление.

Разбира се, това изисква оздравяване на настоящата система на управление. Тя трябва да придобие способността поне на нормално целеполагане - но осигуряването на оперативно управление в хода на дълбоките стратегически операции ще бъде в много отношения осъществявано в автоматичен режим чрез взаимодействие на самообучаващи се програми и ще изисква от човешкия компонент на системите за управление качествено по-малко професионализъм, отколкото преди 80 години.

Новите технологии не създават единствено нови проблеми, но и вдъхват нов живот у на пръв поглед изживели своето социални организми. Забравянето на тази азбучна истина и отказа да се вземе предвид в практическото планиране без съмнение насища и прави живота по- интересен, направо одухотворен, но за жалост и несравнимо по-малко резултатен от чисто практична гледна точка.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?