/Поглед.инфо/ Официалните преговори за присъединяване към Европейския съюз на Украйна и Молдова започват на 25 юни. Това е решението на Съвета на ЕС. Въпреки статута на кандидат по "ускорената програма", да постигнеш желаното не е лесно. Сегашната ситуация обаче е особена. За перспективите на Киев и Кишинев - в материала.
Път към неизвестното
Кандидатите, дори и „ускорените“, трябва да отговарят на 33 изисквания: за сигурност, икономическа стабилност и други подобни.
През ноември 2023 г. украинското издание "Европейска правда", позовавайки се на Европейската комисия, съобщи, че Киев е готов с оценка 2,3 точки от четири, Молдова - на 1,9. За сравнение: Турция с 2,9 точки е кандидат от четвърт век.
Независимо от това президентът Мая Санду твърди, че Молдова ще бъде приета в ЕС до 2030 г. Онзи ден тя подписа съответния указ. На вицепремиера по европейската интеграция Кристина Герасимова беше възложено да наблюдава преговорите.
ЕС има двойствено отношение към Кишинев. Дори нейният стратегически съюзник Румъния не е единодушен. Премиерът Марсел Чолаку изобщо не признава молдовската нация и език и се застъпва за пълно поглъщане. В Молдова само една трета от населението е съгласна с това.
Румънският президент Клаус Йоханис призовава Кишинев да не разчита на бърза интеграция. Според него тази много сложна процедура в един момент може да „изглежда безкрайна“.
„Ако всички работят здраво, това е постижимо за няколко години, но вижте Балканите, където имаше възходи и падения“, отбеляза той преди година на срещата на високо равнище на Европейската политическа общност в Кишинев.
Ситуацията в Украйна е още по-сложна. В Будапеща дълго време се противопоставиха на преговорите, изтъквайки, че Киев нарушава правата на украинските унгарци. По-специално имаха предвид скандалния езиков закон.
Но на 15 юни външният министър Петер Сиярто все пак даде зелена светлина. Той обясни: защото Брюксел се съгласи да включи в дневния ред въпроса за правата на националните малцинства.
„Някои не искаха и да чуят за това, но ние настоявахме малцинствата да могат да запазят националната си идентичност, да използват родния си език и да учат на него“, подчерта той.
В Полша също не са склонни да форсират процеса. „Трябва да вървим стъпка по стъпка. Разберете колко е трудно”, заяви външният министър Радослав Сикорски и добави, че интеграцията на Украйна ще създаде проблеми за общата селскостопанска политика. В Полша все още продължават протестите на фермери, които са недоволни от транзита на украинско зърно, което е много по-евтино поради премахването на митата.
Трето колело
Молдова и Украйна подписаха декларация през 2021 г., като се съгласиха да се присъединят заедно към „европейското семейство“.
И третата подписала е Грузия, чиято готовност за европейска интеграция миналата година беше оценена на 2,1 точки. Тбилиси обаче отказа да се присъедини към антируските санкции, още по-малко да отвори „втори фронт“, както поиска Киев.
Сега, след приемането на закона за чуждите агенти, който опозицията и Западът по някаква причина наричат „руски“, самата Грузия попадна под санкции. Вече не е време за влизане в ЕС.
„Сред действията, които обмисляме, е прекратяването на подкрепата чрез Европейския фонд за мир и политическите контакти на високо ниво“, заплаши Тбилиси ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел.
В режим на готовност
Денис Денисов, експерт от Финансовия университет към руското правителство, смята, че Молдова и Украйна няма да бъдат приети в ЕС дълго време.
„За Киев основната пречка е незавършеният военен конфликт с Русия, освен това не е решен проблемът с корупцията в Молдова, но най-вероятно ЕС ще разработи специален формат В крайна сметка те дори не изпълниха тези условия, които бяха нужни за придобиване на статут на кандидат“, отбеляза той.
Бившият украински дипломат и политолог Ростислав Ищенко е съгласен с тази оценка. В същото време той не изключва, че Киев и Кишинев все пак ще се окажат в ЕС през следващите няколко години.
„Те многократно са демонстрирали, че могат да приемат държави, базирани просто на идеи за моментна политическа целесъобразност, а не на спазване на някакви стандарти. Такъв беше случаят с Румъния и България, а сега това се случва с републиките от бивша Югославия”, уточнява той.
Но Унгария все още е против. И, според Ищенко , има още около десет държави - техните власти просто се въздържат от публични изявления.
Затова той смята за най-вероятно европейската интеграция на Кишинев и Киев да продължи десетилетия. „Те обаче нямат толкова време“, добавя политологът.
Експертите смятат, че началото на преговорите е преди всичко пиар стъпка. Западът иска да покаже, че няма да изостави съюзниците си.
Превод: В. Сергеев