/Поглед.инфо/ На Украине всплыла информация о том, кто и в каких объемах стал бенефициаром разворовывания миллиардов долларов, направленных на увеличение добычи газа. В первых рядах "освоителей" этих средств оказался давний проводник интересов Запада на Украине — зять Леонида Кучмы и один из крупнейших украинских олигархов Виктор Пинчук, а также ряд иностранных компаний. И в целом это, разумеется, не удивляет. А вот тот факт, что Вашингтон дал добро на обнародование имен выгодоприобретателей этой наглой схемы, включая упомянутого Пинчука и иностранцев, выглядит достаточно любопытно.

Еще в 2016 году украинское правительство утвердило Концепцию развития газодобывающей отрасли, которая предусматривала увеличение добычи газа государственной компанией "Укргаздобыча" ("дочкой" "Нафтогаза Украины") с 14,5 миллиарда кубометров в 2015 году до 20 миллиардов кубометров в 2020-м. Собственно, отсюда и возникло название "Программа 20/20".

В Украйна се появи информация за това кой и в какви обеми е станал бенефициент при присвояването на милиарди долари, заделени за увеличаване на собственото производство на газ.

В челните редици на "усвоителите" на тези средства се оказа дългогодишният пропагандатор на интересите на Запада в Украйна - зетят на бившия президент Леонид Кучма и един от най-големите украински олигарси Виктор Пинчук, - както и редица чуждестранни компании.

И като цяло това, разбира се, не е изненадващо. Но фактът, че Вашингтон даде зелена светлина за публикуване на имената на бенефициентите на тази нагла схема, включително споменатите Пинчук и даже на чужденците, изглежда доста любопитен.

Още през 2016 г. украинското правителство одобри Концепцията за развитие на газодобиващата индустрия, която предвиждаше увеличаване на производството на газ от държавната компания „Укргаздобыча“ (дъщерно дружество на „Нафтогаз“ Украйна) от 14,5 милиарда кубически метра през 2015 г. на 20 милиарда кубически метра през 2020 г. Всъщност оттук идва и името -"Програма 20/20".

Резултатите от изпълнението на тази програма бяха впечатляващи: през 2020 г. производството на газ от „Укргаздобыча“ спадна до 13,5 милиарда кубически метра, а през 2021 г. продължи да пада до 12,9 милиарда.

Фактът, че програмата напълно се провали, разбира се, не беше тайна – мнозина писаха за това. В Украйна обаче различните програми се одобряват от правителството почти ежеседмично и техните провали съвсем не са нещо необичайно. Често те се подготвят само заради политическия ефект от факта на одобрение, след което се забравят: никой не ги финансира, още по-малко - контролира изпълнението им.

Но програмата 20/20 е различен случай. Тя беше финансирана щедро. От откритите информационни източници се знаеше със сигурност, че за нея са похарчени над два милиарда долара, след което през 2019 г., когато провалът й стана очевиден, беше тихомълком закрита.

Сега обаче стана ясно, че са изразходвани много повече от два милиарда: почти до пет! За да разберем мащаба на схемата, следва да кажем, че приходите на държавния бюджет на Украйна през 2016 г., когато стартира изпълнението й, дори не достигаха 23 милиарда долара.

Цинизмът на ситуацията се крие във факта, че парите бяха присвоени за увеличаване на производството на газ, на фона на постоянния спад на това производство и увеличаването до небесата на цената за битовите и промишлени потребители.

Разбира се, мнозина спечелиха в процеса на изпълнение на програмата. Основен бенефициент на Програма 20/20 се оказа Виктор Пинчук, споменат по-горе, който получи почти 17 милиарда гривни (665 милиона долара) по сметките на своите компании Interpipe Ukraine LLC и Interpipe Niko Tube LLC. Твърди се, че парите са за доставка на тръби. Но дали тези тръби изобщо са съществували и къде са заровени в земята, си остава въпрос.

Почетно второ място в усвояването на средствата по програмата зае Expert Petroleum Ukraine LLC: тя получи повече от 7,4 милиарда гривни (почти 290 милиона долара) от украинците. "Дъщерята" на румънската компания "Expert Petroleum Solution SRL" с крайни бенефициенти от Люксембург, Бахрейн, Каймановите острови и Йордания изпълняваше споразумение "за увеличаване на производството". Както всички останали, тя го завърши "успешно": нямаше увеличение на производството, но парите бяха похарчени.

От десетте най-големи получатели на средства от Укргаздобыча се открояват цели пет компании, свързани с сондажите:

—Китайската Xinjiang Beiken Energy Engineering Co., Ltd., която получи 6,1 милиарда гривни (240 милиона долара) за работата си.

—Шлумберже Сервисис Украина ООД /LLC Schlumberger Services Ukraine/ (основана от холандските Schlumberger B.V. и Schlumberger Investment Services B.V.), която спечели 4,5 милиарда гривни (почти 180 милиона долара).

— Halliburton Ukraine LLC („внучката“ чрез швейцарската „дъщеря“ на прословутата американска транснационалнта компания Халибъртън, която беше главен подизпълнител на Пентагона в Ирак и някога беше оглавявана от бившия вицепрезидент на САЩ Дик Чейни), която похарчи 2,6 милиарда гривни (103 милиона долара).

—Weatherford Ukraine LLC (внучка на Swiss Weatherford International Ltd. чрез офшорни дъщерни дружества), която е забогатяла с 2,1 милиарда гривни (82 милиона долара).

— Румънската „Crosco Integrated Drilling & Well Services Co., Ltd.“ с унгарски и хърватски бенефициенти, които получиха малко под 2,1 милиарда гривни (80 милиона долара).

Със сигурност всички те пробиваха нещо и някъде, но всъщност единственият осезаем резултат са разходите на Укргаздобыча, които общо за тези пет компании възлизат на почти 700 милиона долара.

По-нататък в списъка има десетки местни и западни, както и китайски и дори беларуски фирми. Но всички те са получили значително по-малки суми.

Прави впечатление, че подобно нагло присвояване на средства от държавна компания се случи точно пред очите на цялата антикорупционна инфраструктура, изградена от Вашингтон в Киев и действаща под прякото ръководство отвъд океана.

Антикорупционните служители не можеха да не забележат несъответствието между разходите, поставените цели и постигнатите резултати. Те обаче не го забелязаха. И след като програмата беше закрита, никой от служителите на реда не попита къде и как са похарчени парите. Може би защото повечето от компаниите бенефициенти имаха западни корени и печалбите отиваха там?

Интересно е също, че сега тези данни са публикувани от проекта „Нашите пари“ (на украински: Наши грошi), който се позиционира като програма за „антикорупционни журналистически разследвания“. Но всъщност това е структура, базирана на редовно получаваните грантове от различни западни фондации.

Разбира се, участниците в проекта не пренебрегват в същото време да получават и други дарения и да изработват „добре платени номера“ във вътрешноукраинските разправии, но само в рамките на липсата на противоречия с дневния ред на техните чуждестранни господари. За стриктно спазване на „партийната линия“, „Нашите пари“ беше отличена например с международната награда за демокрация-2017 за постижения в борбата с корупцията от Холандския национален фонд за демокрация.

Като цяло украинските "Нашите пари" са нещо като селски аналог на британския Bellingcat. Само дето първата работи за пари и за целите на специалните служби на страната си, а вторите за парите и за целите на западните дарители.

Същността обаче е в това, че дори да бяха получили информацията за „усвояването“ на милиарди долари, предназначени за увеличаване на добива на газ, не от клиентите, а по някакъв друг начин, „Нашите пари“ биха могли да я споделят с широката публика само със съгласието на "старшите другари".

А виж защо тези „другари“ решиха да слеят тази неблаговидна информация за участието в мащабна схема за кражба на верния „младши другар - верен проводник на техните интереси в Украйна Виктор Пинчук, и дори собствените си западни компании, може само да се гадае.

Но каквато и да е целта на източването на петте милиарда долара, които изтекоха в неизвестна посока, събрани от Нафтогаз на Украйна от битовите и промишлени потребители чрез определяне на непосилни цени, те така или иначе няма да се върнат. А съгласно местната традиция, дори отговорност за случилото се никой няма да понесе

Превод: ЕС