/Поглед.инфо/ Украинските военни, които служат в дислоцираните в Крим части, преминават на страната на силите за самоотбрана. Това съобщи ИТАР-ТАСС от мястото на събитието.
Много военни, които не са съгласни с курса на Киев, напускат военните части и пишат рапорти за оставка. Някои части изразяват готовността си да изпълняват разпорежданията на ръководството на силите за самоотбрана на Крим, отбелязва очевидец.
Положението в Украйна остава сложно. Малко повече от седмица след подписването на споразумението от 21 февруари, което трябваше да спре насилието в Киев, протестите обхванаха източните и южни райони на страната, където живее голямо руско малцинство.
В Автономна република Крим, където живеят предимно руснаци и е разположен Черноморския флот, униформени лица без обозначителни значи поеха контрола над всички важни пунктове. В републиката е насрочен референдум за края на март. Според наблюдателите, включително и чуждестранни, населението в голямото си мнозинство ще подкрепи отцепването на региона.
В икономическото сърце на Украйна Донбас призоваха по примера на Симферопол да се проведе референдум за бъдещето на региона. В Харков десетки хиляди проруски граждани на Украйна излязоха на протест. В Одеса свалиха украинските знамена от местната администрация.
На този фон вчера Съветът на Федерацията гласува единодушно решение, което дава възможност на руския президент Владимир Путин да използва армията на територията на Украйна до успокояването на обществената и политическа обстановка там.
Специалният представител на президента по този въпрос високопоставеният дипломат Григорий Карасин уточни, че това решение не означава, че ще бъде използвана сила мигновено. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков снощи обясни, че решение за изпращане на руската армия все още не е взето.
Реакцията на международната общност не закъсня. Външните министри на страните-членки на Европейския съюз ще обсъдят Украйна на 3 март. Върховният представител на ЕС за външните работи и сигурността Катрин Аштън отложи визитата си в Киев, насрочена за същия ден, за по-късна дата през седмицата, за да вземе участие в обсъжданията.
Във връзка със ситуацията в Украйна беше свикано и заседание на Съвета за сигурност на ООН. На него американският постоянен представител Саманта Пауър обяви, че САЩ са за изпращането незабавно на международни наблюдатели в Украйна.
"Незабавното изпращане на международни наблюдатели в Крим ще намали напрежението", добави Пауър. Според нея, Вашингтон вече работи върху подготовката на международна посредническа мисия в Крим. Тази мисия трябва да съдейства за диалога, който Русия трябва да води директно с украинското правителство. "Настъпи време да се сложи край на руското нахлуване в Украйна", подчерта американският постоянен представител.
От своя страна, руският представител Виталий Чуркин заяви, че Москва е за връщане към споразуменията от 21 февруари. В Русия настояват за съставяне на правителство на националното единство, което да включи и представителите на икономически развитите източни и южни райони, населени с руснаци. Също така Москва иска да се озаптят радикалните елементи, които продължават да действат на територията на страната.
Нощта премина под знака на интензивна телефонна дипломация между президента Владимир Путин и неговите западни колеги. Той е провел разговори с френския президент Франсоа Оланд и стопанина на Белия дом Барак Обама.
В 90-минутния разговор Барак Обама каза, че Русия е нарушила международното право и предупреди, че САЩ и съюзниците им ще вземат ответни мерки, гласи съобщение на Белия дом. Обама предупредил, че ако Москва продължи да нарушава международните закони, това ще я доведе до по-нататъшна "политическа и икономическа изолация". Той призова Путин да изтегли частите от Крим и да се въздържа от каквато и да е намеса другаде в Украйна. Държавният глава на САЩ призна наличието на дълбоки културни връзки между Украйна и Русия, както и да бъдат защитавани етническите руснаци в бившата съветска република. Но той посочи, че най-подходящият начин за това е диалогът с правителството в Киев и с международни посредници на място, назначени от Съвета за сигурност на ООН и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). След разговора Белият дом съобщи, че Обама е наредил да бъде спряна подготовката на САЩ за срещата на Г-8 в Сочи през юни.
Още по-тежки оценки направи държавният секретар на САЩ Джон Кери. "Ако няма незабавни и конкретни стъпки на Русия за намаляване на напрежението, последиците върху американско-руските отношения и международното положение на Русия ще бъдат дълбоки", заяви той в декларация.
От своя страна канадският премиер Стивън Харпър, в чиято страна живее силна украинска диаспора, обяви, че Отава отзовава своя посланик от Русия. Той направи това изказване след извънредно заседание на канадското правителство. Харпър информира, че не смята да участва в срещата на Г-8, която трябва да се състои през юни под председателството на Русия в Сочи.
В същото време в Украйна започна всеобща мобилизация от 8.00 часа. Това става с решение на Съвета за национална сигурност и отбрана. Преди това председателят на Върховната Рада и и.д. президент на страната Олександър Турчинов издаде заповед за привеждане на украинските въоръжени сили в пълна бойна готовност.