/Поглед.инфо/ Молдова отбелязва основният си национален празник. През 1991 г., скоро след преврата в Москва, кишиневските власти приемат декларация за независимост, която, както и декларациите на останалите републики от СССР, е оперативно призната от световната общност. Според данните от 2018 г. се вижда: експериментът под названието „Държавата Молдова“ е близък до края си.

В момента на приемането на декларацията за независимостта единна Молдова вече не съществува – приднестровският конфликт започва през 1989 г. и към август 1991 г. разпоредбите на Кишиневското ръководство източно от Днестър вече не се изпълняват. Повечето жители на град Бандера, разположен на западния бряг на реката, също се обявяват срещу молдавските власти. През март 1992 г. това води до „гореща фаза“ на конфликта – тя продължава до юли, когато благодарение на генерал Лебед молдавската страна все пак се съгласява на преговори.

Следва ясно да се осъзнае това исторически факт: Приднестровието никога не е било част от независима Молдова. МССР е създадена от автономна република Приднестровие, влизаща в състава на УССР и част от Бесарабия, в период 1918-1940 г. принадлежаща на Румъния, а преди това на Руската империя. Както и много други създадени изкуствено от болшевиките републики (включително Украйна), това образование се оказва неустойчиво.

Молдова е ярък пример за това, което в политологията се нарича „несъстояла се държава“. Да, формално ги има всичките признаци на държавността – парламент, назначено от депутатите правителство, всенародно събрание, (но нищо нерешаващ) президент, съдебни инстанции, обществена власт. Но всъщност съвременна Молдова е тиранична олигархия, цялата власт в страната принадлежи на един човек – мултимилионера Владимир Плахотнюк.

Въпреки, че Плахотнюк е лидер на „проевропейската“ Демократическа партия, а декоративният президент Игор Додон да представлява партията на социалистите, тази имитация на конкуренция отдавна не убеждава никого.

Освен в страната има и „дясна опозиция“ – идеологически наследници на тези демонстранти, които през 1989 г. скандират „Руснаците – отвъд Днестър, а евреите в Днестър“. Тя се обявява рязко против Плахотнюк, но в нейната самостоятелност има сериозни съмнения. Представляващите реална опасност за всевластието на олигарха политици или са избягали от страната (като бившия кмет на град Белици Ренато Усатий), или се намират в затвора (като бившия премиер Влад Филат).

До голяма степен няма разлика кой ще победи на парламентарните избори, насрочени на 24 февруари 2019 г. Просто за пример: Демократическата партия на изборите от 2014 г. получи 19 места – по-малко от социалистите (25), либералдемократите (23) и комунистите (21). Но по данни от 2018 г. фракцията на демократите наброява 42 души, на социалистите 24, на комунистите – шест, на либералдемократите – пет.

Ако в страната и досега действаше пропорционалната система за избиране на парламента, социалистите биха удържали съкрушителна победа: по данните на различните социологически служби, рейтингът на партията на президента се колебае в пределите от 26 до 50%, докато равнището на поддръжка на демократите е едва 8-13%. Но социалистите подкрепиха самоубийственото за тях решение да преминат на смесена система за избори, а в способностите на Плахотнюк да проведе в едномандатните окръжи уж независими кандидати, които ще подкрепят във всички неговата партия, се съмняват малцина.

Не е странно, че в условия, когато и „прозападният“ и „проруският“ вектори на политиката водят корените си от един човек, сила започват да набират алтернативни движения.

В навечерието на Деня на независимостта в центъра на Кишинев бе организиран митинг, чието основно искане бе признаването на резултатите от изборите за кмет на града, състояли се през юни. На тях победи Андрей Настасе, лидер на партия „Платформа Достойнство и истина“, която през 2014 г. изобщо не влезе в парламента. Но съдът призна резултатите от изборите за недействително, след като за този кандидат агитират румънски политици, а „чуждестранната поддръжка“ на изборите е забранена. При това конкурентът на Настасе, социалистът Йон Чебан, заел второ място също не стана кмет, а изпълняващ длъжността глава на столицата остава удобният за Плахотнюк политик Руслан Кудряну.

Настоящият рейтинг на партията на Настасе е сравним с рейтинга на Демократическата партия – от 9 до 16% според социологическите служби. Но съдейки по това, че политикът залага на уличните протести, той се надява да повтори пътя на настоящия арменски лидер Никола Пашинян, чиято фракция в парламента бе една от най-малочислените.

Едва ли настоящата власт не разбира това. Затова президентът Игор Додон без каквито и да е притеснения застава на позицията на правителството, което той, като правило, критикува при всеки повод. „Никой няма моралното право да използва хората за прокарването на своите политически интереси. Позор за всички, които бяха на власт през 2009 г. и досега и пряко или косвено са виновни за такива нелицеприятни ситуации, възникващи в молдавската политика. За страната е опасно, че тази ненавист и хаос могат да преминат от улиците в парламента“, напиша формалният държавен глава във „Фейсбук“.

Изглежда в Молдова не искат да повтарят грешките на украинската и арменската власт – митингът на Настасе и неговите съратници бе оперативно разгонен. Впрочем никой не им пречи да се съберат отново.

Принципното различие между молдавската ситуация и украинската, грузинската и всяка друга се заключва в наличието в страната на голямо количество унионисти – привърженици на отказа от държавност и връщането в състава на Румъния. Засега те са малцинство (около 20-25% според данните на различните допитвания), но това е много активно малцинство. И както виждаме от скорошния пример с Армения, в условията на разочарование на гражданите от действащата власт и охранената опозиция, „третата сила“ напълно може да стане първата.

Именно затова Молдова има най-големите шансове да оглави списъка на постсъветските държави, които рано или късно ще загубят независимостта си, получена благодарение на събитията в Москва и Беловежката пуща.

Впрочем, Румъния нееднократно е потвърждавала, че не претендира за територията на Приднестровието и е готова да обсъжда по-нататъшната съдба на Гагаузия – автономия в южната част на Молдова, населена с Гагаузи – тюркоезичен православен народ.

Безусловно, в момента Плахотнюк е основната сила, която защитава Молдова от поглъщане от съседите – да си първи в Кишинев е къде-къде по-добре, отколкото да си незнайно кой в Букурещ. Но недоволството на гражданите расте и следващият митинг на дясната опозиция ще бъде по-труден за разгонване.

Русия в тази ситуация остава само да продължава да подкрепя Приднестровието и да наблюдава какво се случва в Молдова – реални проруски политици от другата страна на Днестър не са останали.

Превод: Поглед.инфо