/Поглед.инфо/ Това, което се случва в Беларус днес, може да се нарече пример за цветна революция, чийто автор е американецът Жан Шарп. Това е наръчникът "От диктатурата до демокрацията", написан от Шарп през 1993 година. Революции с подобен сценарий обаче са правени и преди.
Целта на цветните революции е да провокират властите към насилие, за предпочитане с човешки жертви, за да се разпали допълнително масовото недоволство на населението, което и виждаме в Беларус. Александър Тарайковски стана „свещената жертва“. Класика в жанра.
Във всеки случай насилието е незаконно. Още през 2014 г. руският президент Владимир Путин нарече цветните революции проява на екстремизъм. Най-тъжното е, че ако опозицията свали правителството, какво ще получи? По същество тези революции водят до преврат. Какво се случва, ако държавата бъде унищожена?
Ярък пример за това е „Арабската пролет“ от 2011 г., когато в Сирия и Либия избухнаха вълнения. Впоследствие лидерът на Либия Муамар Кадафи беше убит. Как е страната по време на неговото управление? А сега? Все още няма държава. Властта се държи от терористи.
Украйна. Това, което се случи там през 2004 и 2014 г., следва наръчника на Шарп. И до какво доведе?
Има ли противоотрова за това? Защо хората протестират? Те са недоволни от правителството и искат промяна. Можете да се опитате да отговорите, че правителството трябва да се промени своевременно и да не се заседява толкова дълго. Народът се уморява и започва да вижда уловка във всяко действие на лидера на страната. Всички тези подозрения и мисли растат като снежна топка, която след това се търкаля по улиците.
Може би това е единствената противоотрова. Не могат да се спрат цветни революции с гумени куршуми и коктейли Молотов!
Превод: В. Сергеев