/Поглед.инфо/ След като Анкара купи руски комплекси за противовъздушна и противоракетна отбрана С-400 „Триумф“ протекоха много разговори за по-нататъшното присъствие на турската армия в редиците на НАТО. Разбираемо е, че САЩ са оказали безпрецедентен натиск върху Турция по въпроса за покупките на оръжие, произведено от военно-промишления комплекс на Русия, но въпреки това Пентагонът не би искал Реджеп Тайип Ердоган да извежда страната си от рамките на Северноатлантическия Алианс.

В последно време Белият дом води икономическа или търговска война с на практика всички страни по света, включително и със своите исторически партньори от Стария свят и Близкия изток. Знае се, че от 2014 г. Русия се намира под икономическите санкции от страна на САЩ. Освен това против Китай Вашингтон е въвел многомилионни търговски мита. Щатите дори се опитват да натискат ЕС по повод осъществяването на проект „Северен поток-2“ в надежда да изтласкат руския газ от европейския пазар на енергоносители, заменяйки го с американски втечнен газ.

Не е странно, че на този фон дори и Турция „попадна по американското правосъдие“. Вашингтон обвинява Анкара не само за руските С-400, но и за активното сътрудничество между Турция лидер Реджеп Тайип Ердоган с президента на Русия Владимир Путин и иранския държавен глава Хасан Роухани. Съединените Щати казват, че САЩ и ЕС са по-добри партньори за Турция от Русия и Иран, макар и предвид последните световни тенденции, тази точка от международната политика изглежда съвсем наопаки.

Разбира се, на фона на всичките тези събития от последно време в Брюксел се развълнуваха дали турците наистина могат да прекратят членството си в НАТО: Анкара дружи с Москва, руските „Триумфи“ защитават турското небе, а руските туристи си почиват в Анталия с голям кеф. Та защо Турция в такъв случай да плаща скъпи членски вноски за колективната отбрана на страните от Северноатлантическия Алианс?

При това ако Турция наистина излезе от този военно-политически блок, то това ще създаде прецедент, който може да стане начална точка в процеса по разпада на последния. В Европа вече е имало разговори за излизането от НАТО на такива страни като Франция и Германия, например и за създаването на алтернативен военен съюз на Еврозоната. А това вече изглежда не като единично бягство на определена страна от НАТО, а на цяла тенденция, бележеща началото на края на световната военна организация.

Превод: В.Сергеев