/Поглед.инфо/ Решенията се вземат не от институциите на „раята”, а от „султана Ердоган”

Интервю на Десислава Пътева с Петър Воденски, дипломат, бивш посланик на България в Турция, Молдова и Кипър, полковник от българското военно разузнаване.

Г-н Воденски, министърът на труда и социалната сигурност на Турция Мехмет Мюеззиноглу разбуни духовете, след като отправи призив към изселници от България да гласуват за конкретна политическа сила. Този негов акт беше разчетен не просто като партийно-политически инженеринг от страна на Турция, но и като заявка за преданост на турския министър спрямо Ердоган, предвид чистките, които се правят във всички сфери на обществения живот след опита за преврат през лятото на миналата година. Какво е Вашето мнение по този казус?

Намесата на Турция във вътрешните работи на България е факт от много десетилетия. Има я и по времето на Царство България, и по времето на Народната Република, и понастоящем. Широката публика започна да забелязва това, след като Местан се скри в резиденцията на турския посланик в София. Българската страна тогава обърна внимание на Анкара, че такива действия на турските дипломати са неприемливи. Дори се стигна до взаимно изгонване на служители на генералните консулства. Въпреки това Турция не просто продължи с намесата, тя я засили. В сегашната предизборна обстановка у нас сме свидетели на съвсем открито агитиране сред българските граждани от страна на официалните власти на Република Турция по посока на това за кого да дадат гласа си на българските парламентарни избори. Това е открито нарушение на международното право, на европейските нормативни практики и на принципите на добросъседство.

Като познавам Турция, едва ли бих повярвал, че министърът Мюеззиноглу, а и други лица от управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), предприемат тези действия без „интифа” от най-високата понастоящем инстанция в Турция. Така например Азиз Бабушчу, бивш областен ръководител на ПСР за Истанбул, бе обявен за отговорник на партията за агитация сред изселниците от България в Истанбулския вилает. Вестник „Сьозджу”, цитиран от dnes.bg от 16 февруари 2016 г., съобщи, че партията ДОСТ на Местан се финансира от сина на Ердоган. Изглежда така, сякаш България е поставена от Анкара в положението на васална територия, в която решенията за български законодателен орган се вземат не на принципа на суверенитета, не от институциите на „раята”, а от „султана Ердоган”. Това е недопустимо.

Как гледате на призива на турския министър, че избирателите непременно трябва да гласуват за ДОСТ, за да може динамиката на развитие на България да върви паралелно с динамиката в Турция, като аргументът за това е, че по този начин ще се оформи „силно бъдеще”. Това означава ли, че турските власти имат намерение да превърнат България в още „по-близка“ до себе си страна? Това, че у нас има политически сили, които са в „твърде интимна връзка с българското правителство”, заплаха ли е за българската демокрация?

Специално този призив на турския министър намирам за много нахален. Какво би казал той, ако български министър започне да агитира сред турците с двойно гражданство как да гласуват на предстоящия в Турция референдум? Ако започнем да им казваме да гласуват с „Не!”, за да запазят демокрацията? А ако сирийският президент Асад отиде в Турция да агитира сред 3 милиона сирийци, избягали от военните действия? Ако Меркел започне да агитира сред турците във ФРГ как да гласуват на референдума? Бих отправил призив към уважаемите от мен турски ръководители да се опомнят, да осъзнаят какво правят и да коригират „мерника” си овреме. Това, което правят спрямо България, е вредно за българо-турските отношения, вредно е и за самите тях. Но най-важното е това, че е вредно и за българските турци.

Не е ли намесата от страна на Турция във вътрешните ни работи резултат от сервилното поведение от страна на нашите политици?

Очевидно това е резултат от безсилието и безгръбначността на нашите ръководители, уви... В продължение на години те се правеха, че не забелязват какво става. Един български министър-председател стигна дотам да каже на турския си колега: „И кажете им на Вашите от ДПС да не ни правят проблеми”. Това си е открита покана за намеса в нашите вътрешни работи – намеса, която не закъсня! Ами фактът, че България е единствената страна от ЕС, която предава на Анкара поисканите и обявени от нея за „гюленисти”? Без да им даваме право на защита, на адвокат... Бием се в гърдите, че сме за правова държава, че сме за права на човека, че изповядваме европейски и евроатлантически ценности, а в същото време жертваме ценности за прагматизъм.

От Министерството на външните работи привикаха посланика на Турция у нас Сюлейман Гьокче. Заместник-министърът на външните работи Бойко Мирчев е поставил пред него остро въпроса за нарушенията, свързани с провеждането на българските парламентарни избори на територията на южната ни съседка, които противоречат и на турските изисквания. Не смятате ли обаче, че тази реакция от българска страна закъсня?

Тази реакция е навременна, особено като се има предвид, че настоящето българско правителство е служебно. То има ясно определени задачи – организиране на избори и „поддържане на рутинната дейност на държавата”. Нереално е да очакваме от едно служебно правителство да реши затлачените през годините въпроси, образно казано да изрине Авгиевите обори. Освен това, поканването на турския посланик във външно министерство е само една дипломатическа мярка. А при регистрираната от нас флагрантна турска намеса във вътрешните ни работи би следвало да има мерки и в другите области – в политическата, в икономическата, в двустранните българо-турски отношения.

Българските власти са апелирали посланик Гьокче да доведе до знанието на своето правителство позицията на българската страна, за да не бъдат допускани повече такива нарушения. Смятате ли, че нарушенията ще секнат или по-скоро ще бъдат замитани под килима? 

Ердоган „сондира” почвата, за да види докъде би могъл да стигне в своята политика към България, а и към други страни – бивши територии на Османската империя, и не само. Нека си припомним неотдавнашните му речи за „скъпи на сърцето му” места в Сирия, Гърция, България, Македония, Косово, Сърбия, Босна и Херцеговина, Албания. Да си припомним и желанието му да агитира във ФРГ и Австрия в полза на референдума, но получи отказ от тамошните власти. Нашият дипломатически демарш ще бъде, както се казва, „приет за сведение” от турската страна. Но предвид набраната инерция, не вярвам да постигне нещо повече, освен ако не бъде съпроводен от съпътстващи наши действия.

Как гледате на призивите от някои партийни лидери, че посланик Гьокче трябва да бъде обявен за персона нон грата? Това ще реши ли проблемa с турската намеса във вътрешните ни работи?

Ние трябва да си изясним какво искаме – дали това да изгоним посланик Гьокче, или да пресечем своевременно турските апетити и намесата им в българските вътрешни работи, като имаме ясното съзнание, че посланикът е само инструмент на една турска политика. Ако е първото, то бихме могли да изгоним не само посланика, но и цялото посолство. Но това само по себе си едва ли ще реши втората част на уравнението. Необходими са комплексни мерки, останалото е „предизборно геройство”, по подобие на описаното от Ботев стихотворение „В механата” – звучи юнашки, но липсва крайният продукт.

Не е ли проява на двоен стандарт това, че българските власти държат сметка на посланика на Турция по този казус, но не са размахвали пръст на бивши френски и американски посланици, които също са изказвали мнение по отношение на вътрешните ни работи, на съдебната ни система? На какво отдавате това поведение, макар че и в други случаи е имало нарушение на Виенската конвенция за статута на дипломатическите представители?

Още в „детските години” на българската демокрация, когато тогавашният американски посланик Сол Полански се появи на митинг на СДС, от „гилдията” на дипломатите обръщахме внимание, че „така не се прави”. Впоследствие цяла сюрия чужди посланици си позволяваше да се произнася публично по вътрешнополитически за България теми, да участва в „протестърски действия” срещу законното българско правителство, с което те би следвало да работят. На нашите съвети получавахме обвинения, че сме против не за друго, а защото сме били „от другата партия”. Явно у нас партийното мислене и тогава, и сега е много по-застъпено, за сметка на държавническото.

Според Вас каква е причината от „Обединение ДОСТ” да мълчат по отношение на този скандал, още повече след като дори Съветът за електронни медии (СЕМ) се самосезира заради предизборния клип на коалицията, в който участва и посланикът на Турция? 

Има една турска поговорка: „Никой не би признал вината за своя, дори да беше скъпо кожено палто”. „Обединение ДОСТ” в случая е в ролята на виновния, едва ли някой очаква те сами да се признаят за такива. Това обаче не пречи на българските институции – прокуратура, съд, ЦИК, СЕМ, а защо не и гражданските неправителствени организации да си свършат работата.

Възможно ли е въпросната коалиция да премине 4-процентната бариера за влизане в парламента? Смятате ли, че избирателите ще се подлъжат по обещанията за материални стимули при гласуване за нея?

Бих казал, че „турските спонсори” оценяват гласа на българските избиратели на по 16 евро на глас – толкова струва торбичка с продукти. Българските „активисти”, които разпределят торбичките, са ги напълнили с продукти за по 12.85 лв., ако съдим по цените в магазините. „Бенефициентите” задават въпроса не защо чуждо правителство купува техните гласове, не защо иска „да мине” така евтино, а кой е откраднал разликата от 16 евро до 12.85 лв.! Звучи комично, но е много сериозно. Представете си до какво положение са доведени нашите хора.

А дали „Обединение ДОСТ” ще влезе в бъдещото Народно събрание... Ако волеизлиянието на хората е свободно и без споменатите торбички, бих се обзаложил, че няма да преминат бариерата от 4%. Но на изборите на територията на Турция не бих могъл да гадая какво ще се случи. Кой ще попълва бюлетините на хората, които не знаят български? Дали ще има автобуси до България за двойно гласуване и други апробирани „изборни тактики”? Четирите власти – законодателна, изпълнителна, съдебна и медии се правят, че не виждат какво става. В крайна сметка за установени нередности го отнася някой и друг посланик – за предпочитане такъв, който е беззъб в партийно-политическо отношение, сиреч професионален дипломат.

Ще направи ли опит ДОСТ да извие ръцете на онази политическа сила, която спечели изборите, за да участва в управлението?

Нека видим дали това обединение ще успее да влезе в Народното събрание. При предишни избори партията НПСД – проект на Анкара, не можа да се класира. Дочуха се клюки, че тогавашният турски посланик е бил отзован и бил получил от ръководството недобра оценка за дейността си. Все пак НПСД влезе в Реформаторския блок, който от своя страна участваше в правителствената коалиция и имаше свой зам.-министър на отбраната. Представете си само, Анкара имаше свой зам.-министър на отбраната! Ако отново им се отдаде случай, неминуемо ще се опитат да влязат по един или друг начин във властта.

Ще се превърне ли южната ни съседка в президентска република, ще може ли Ердоган да се сдобие с абсолютна власт? 

През април в Турция предстои референдум за поправки в конституцията. Ако те бъдат приети, ще доведат до авторитарен режим, начело със сегашния президент Ердоган. Не е тайна, че предложените поправки не намериха достатъчно привърженици в парламента (Меджлиса), което наложи провеждането на референдум. Не е тайна също така, че има редица противници на поправките, а режимът на Ердоган предприема драстични мерки за заглушаване на техния глас. В този смисъл, безцеремонната намеса във вътрешните ни работи може и да има някакво отношение към издигане популярността на Ердоган, но ще подчертая отново, че това е само „допълнителен страничен ефект” от турската политика спрямо България.

Отношението на Анкара към България не е подчинено на моментни партийни интереси на Турция. То е дълготрайно и се видоизменя по форма в зависимост от съответната конюнктура – панислямизъм, пантюркизъм, неоосманизъм, но си остава неизменно по съдържание. Тоест Турция се стреми да влияе върху България, като използва българските турци. В различните години начинът е бил различен – чрез изселване, с което се представя пред нашите турци като „защитник”, като родина-майка (Анаватан), в която те могат да намерят приют, чрез изпращане у нас на мюсюлмански религиозни представители, които да проповядват в джамиите, чрез отпускане на стипендии, докато вече стигнахме и до предизборни торбички с логото на ДОСТ за избирателите.

Как гледате на изказването на Ердоган, който определи отмяната на три митинга в Германия в подкрепа на турския референдум като „нацистка практика”? В същото време турският външен министър Мевлют Чавушоглу заяви, че независимо от възраженията на редица европейски държави, турските политици ще участват в прояви пред турските граждани в ЕС. На какво е симптом това, че позицията на европейските страни не се зачита?

Независимо от забраната на властите за партийна агитация във ФРГ за референдума, турският министър на външните работи използва за това турските дипломатически мисии там. За Турция в момента отношенията с ЕС са на по-заден план в сравнение с въпроса за референдума. Приоритетни въпроси за Анкара са Сирия и недопускането на кюрдско образувание там, неутрализирането и ликвидирането на Гюлен и неговата организация, и референдумът за превръщане на страната в президентска република – скроена според мерките на Ердоган. Останалото е подчинено на тях.