/Поглед.инфо/ Смяната на приоритетите в американската външна политика от администрацията на Д. Тръмп предизвика тревога сред европейските политици относно бъдещето на трансатлантическите отношения.
Опасенията се подсилват от селективния подход използван към отделните страни, с подчертано авторитарен афинитет на управление и демонстрираното пренебрежително отношение към ЕС, като интеграционна структура.
С досегашните си действия в международен план се забелязва подчертан стремеж на Д. Тръмп да се запази американското глобално икономическо и политическо влияние, катосе възстанови национално икономическо производство на САЩ, принуждавайки останалия свят да се съобразява с американските национални интереси.
В преследване на тази цел Д. Тръмп се опитва да прилага нестандартни за политиката и дипломацията провокативни заявки.
Сделката с Украйна за редките метали, претенциите за придобиване на Гренландия, Канада, Панамския канал и др. са красноречиви примери за начина по който американските власти смятат да постигнат националните си цели.
От тази гледна точка съюзническите отношения с Европа, такива каквито ги познаваме от миналото са бреме и затова Д. Тръмп настойчиво и категорично изисква преразглеждането им. Конкретно за балансиране на търговския дефицит и отбранителните разходи в рамките на НАТО.
На целите на националното развитие са подчинени всички външнополитически действия и към останалия свят.
На първо място се започва с ревизия на търговските отношения и възвръщането им на основата на класически строгата закономерност на балансирани експортни листи. Практика добре известна и прилагана в икономическите взаимоотношения между държавите преди глобализацията.
От равносметката на резултата от глобализацията, САЩ се оказват с най-губещата икономика. Превърнала се в икономика на услугите, логистиката и финансови операции. В тотална зависимост от Китай и другите страни в гражданско потребление.
Загубите на САЩ са вътрешно икономически и геополитически и се случват в едно неудобно историческо време за американската икономика на трансформация на световното развитие на Изток.
На този фон направи впечатление неадекватната реакция на изненада, която демонстрира Европа към радикализацията на американската политика в целия спектър на международните отношения. Поредно доказателство за дълбокото неразбиране на причините за резкия завой в новото американско отношение към света. Схематично загатнато от Д. Тръмп още по време на първия му мандат. Свързано с оцеляването на САЩ първо като световна икономика, финансова система и на трето място като военна сила.
За по-голяма яснота за икономическите проблеми пред които са изправени САЩ, ще допринесе сравнителния пример с икономическата и социална криза в която се намира Съветския съюз, като властови център на Източния блок в края на 80те години на миналия век. Притиснат от кризисните процеси в икономиката и неспособността си да реформира социализъм по-рано преди да стане невъзможно, реши да се освободи от отговорността си, като се отказа от социализма и реставрира капитализма.
И бившите сателити около съветската орбита загубиха евтините руски ресурси и пазари и изоставени бяха принудени да търсят алтернатива на Запад, който това и очаква да се настани на техните пазари.
Уместен е примерът с посещението на българската правителствена делегация в Москва през пролетта на 1989г., за подписване на споразумението за доставка на поредния транш от безвъзмездно количество петрол, договорено от Т. Живков и Л. Брежнев, когато съветската делегация отказва да го подпише. С което бяха поставени основите на взаимните ползи в икономическите и търговски интереси на всяка страна.
Подобното се случва и сега в политиката на САЩ към Европа и останалия свят. Д. Тръмп вербално, публично им заяви на европейците: „стига сте използвали нашата наивност“ или „възползвахте се и ни нанесохте икономически и търговски щети и нашите търговски листи са дебалансирани във ваша полза“.
С налаганите мита ги принуждава за преговори и договаряне балансирането на взаимните им икономически и търговски интереси, но поотделно с всяка страна на двустранна основа. Със стратегическа насоченост за обезсилване интеграцията на ЕС и обезмислянето на мотивацията за превръщането на БРИКС в монолитен икономически блок.
Избягват се преките разговори и евентуални преговори между ЕК и САЩ.
С подобна далечна цел са водените комплексни преговори между САЩ и Русия за възстановяване на целия обхват на двустранните отношения с предимство на тяхното икономизиране.
Повишаване на икономическата ефективност на международните икономически отношения с Европа и останалия свят е главната задача в политиката на настоящото американско ръководство.
Съкращаването на разходите на вътрешната и външната администрация и обслужващите ги местни НЕПОТА, които не са пряко свързани с икономическата ефективност на американската политика и дипломация, са част от политиката за свиването на бюджетните разходи и оздравяването на финансовата система.
Следвайки тази икономическа логика САЩ са задължени да се държат и към останалия свят.
Те не разполагат с време и мерките, които предприемат са неотложни с всички рискове на незастрахованост с неясни последици за успех.
Сами по себе си обаче те показват драматичната икономическа и финансова ситуация в която се намират САЩ. И затова за свое основателно оправдание администрацията е принудена да налага бързи и извънредни спасителни операции.
Така, че изхождайки от посочените факти нищо драматично и фатално не се случва с евроатлантическата връзка между САЩ и Европа. Става въпрос за балансиране и взаимно съобразяване на икономическите им интереси.
Въпросът не е в това дали наблюдаваме вид прищевки на американската политика. Проблемът е как най-бързо да се прекратят щетите за американската икономика.
Същите процеси текат във военно техническата област и сигурността.
Това погрешно се схваща от Европа, като тенденция на отдръпване или отказ от стратегическата обвързаност с Европа и съюзническата ангажираност в НАТО, което беше препотвърдено от администрацията на Д. Тръмп. Все пак ще бъде любопитно дали Д. Тръмп ще участва лятната сесия на НАТО. Демонстрираната пасивност по линия на блоковата политика в Европа и Източна Азия показва, че на този етап е поставена в пауза, отложена във времето, докато САЩ са съсредоточени в поставяне основите на икономическото си възстановяване.
Подписваните с Украйна споразумения за редките метали са свързани с целите на възстановителна икономическа политика, и икономическо обвързване на военните доставки и логистика в бъдеще.
Концептуално новото в политиката на САЩ към Европа с което се отличава от предишната администрация на демократите, е че САЩ виждат Европа като по-силен и полезен съюзник в общото им съперничество с Изтока в лицето на Китай, Индия, Русия и Глобалното мнозинство на юга, но на равнопоставена икономическа основа. Нещо което на този етап напълно съвпада с дългосрочните интереси на Европа.
Политиката която съвпада с това което предлага Изтока с едно все по урбанизиращо се и политически пробуждащо се национално съзнание на ново развиващи страни с осъзнато право на суверенитет. С готовност за равнопоставена защита на интересите си за собствено национално развитие. Търсейки равнопоставено партньорство със страни, които предлагат подобна или близка концепция за постигане на национален просперитет около силната национална държава.
Този факт поставя Европа пред исторически избор на осъзнаване на отношенията със САЩ като стратегическо партньорство на цивилизационна основа.
Преди това обаче Европа и САЩ трябва да осъзнаят, че цивилизационно на този етап са в по-слаба позиция от Изтока. Не само поради съществуващите исторически и културни различия. А поради факта, че допуснаха идеологически, либерализма да овладее политическите, икономическите и социални отношения, което доведе до морален упадък на нравите и традиционалната ценностна култура. Модерноста от бума на информационните технологии и неограничения достъп до използването ѝ наложи културата на невъздържаното потребление и обсебване на живота от свободния пазар, който поражда системно социално разслоение и бездуховност.
На плоскостта на новата американска политика фрапиращо се откроиха различията между Европа и САЩ в оценките на руската и китайската заплаха.
Видя се, че Европа все още се намира в плен на глобалистичната инерция и стил на мислене и отношение към настъпващите геополитически изменения в международните отношения.
Очевидна е неспособността на европейската политика да осмисли стратегически смяната на вектора в световното развитие на Изток и обективно оцени характера на Източната заплаха.
Вместо приспособяване към новата реалност, Европа продължава с нагнетяване на военна психоза чрез непрекъснато втълпяване на европейските общества на преувеличената руска военна заплаха. С цел оправдаване увеличаване на военните разходи и милитаризацията на европейската икономика. На тази основа се формулира погрешна политика на самоограничаване на отношенията с Китай и Русия. Опасност, икономическата и социална криза да се прерасне в икономическо бедствие.
На тази плоскост изпъкват и различията между САЩ и Европа в подхода как да се противодейства на Китай и Русия?
Досегашните политически ходове на Д. Тръмп показват, че САЩ са осмислили заплахата от Изток преди всичко като икономическа. От тази гледна точка произтича вътрешната и външната политика на САЩ насочена главно към подготовка за икономическа конкуренция с Китай, Индия, Русия и страните от Глобалния Юг. И Д. Тръмп е готов за директен диалог с всяка страна, освободен от всякакви политически предубеждения.
С оглед постигането на целите на индустриалното развитие може да се очакват последващи изненади, като освен митата да се увеличи разширяването на санкциите като политически инструмент за удареникономически натиск за сдържане нарастването на китайската икономика и към Русия и евентуална екскалация на руско-украйнския конфликт.
Усилията на САЩ за приключване на войната с Украйна са част от тази стратегия за усмиряване на света и намаляване на военното напрежение и противопоставяне. И поставяне основите за икономическо развитие и надпревара между националните икономики, използвайки съвременния технологичен напредък.
Връщането на света към мирно икономическо развитие е възможно само ако пробуждащото се глобално мнозинство успее да се консолидира и преодолее милитаристичните нагласи на глобалния олигархичен капитал. Интернационализиран да преследва натрупването на печалби от войните като поддържа конфликтна международна среда на постоянна несигурност в света. С въвличането му във войни с убиване на хиляди невинни хора и военни престъпления, които се възприемат с примирение от световната общност и безпомощност на нейните международни институции.
Организацията на обединените нации овластена от международното право да поддържа световната сигурност, като регулира и овладява и потушава конфликтите е безсилна да упражнява и прилага правомощията си. Парализирана от бруталното ѝ незачитане е поставена извън възможностите си да прилага правомощията си съгласно международното право за недопускане и наказване на военните престъпления срещу невинни граждани. Главната вина за което носят водещите страни членки в Съвета за сигурност на ООН , които не могат да постигнат съгласие по отношение на равната сигурност .
В този вакуум на царящото глобално беззаконие хиляди невинни хора и деца са обречени на публична преждевременна смърт. В Газа, Украйна, Русия и другите бушуващи конфликти и няма сила, която да възпре безумията на войната, като не морална и незаконна присъда над живота.
Ако съвременният свят е постигнал икономически и социален напредък за едно относително малцинство, то това не носи никакви икономически и социални ползи в живота на глобалното мнозинство, бедстващи и умиращи хора обречени на социален геноцид.
Евроатлантизмът като цивилизационно и социално пространство на унаследена история в едно географско пространство на споделени общи ценности на принадлежност към демокрацията, хуманизма, културния напредък и мира не си отива. Той получава възможност в променената геополитическа среда да се засили и придобие относителна вътрешна автономност и субектност в общото евроатлантическо пространство, но в нова глобално цивилизационна среда.
Настъпилите политически противоречия и различия в подходите между Европа и САЩ по отношение постигане на мир в Европа не разрушават евроатлантизма.
А създават подходящи условия на Европа да преосмисли и осъзнае собствената си роля и принос в укрепване на евроатлантическото пространство като цивилизационна съдба на Европа и САЩ.
Актуалният проблем на Европа е изоставането на лидерството и от обективните процеси, които движат съвременното световно развитие и как то да бъде изпълнено с ново градивно съдържание и визионерство в един променящ се свят.
Стратегически САЩ, като водеща атлантическа страна, не са заинтересовани да изгубят Европа като свой естествен съюзник. Защото освен в Западното полукълбо те трудно биха си осигурили други съюзници в останалия свят поради дълбоките културни различия и установилото се ново политическо съзнание на другите народи.
Това което убедено може да се заключи: да! Настъпи краят на досегашната спомагателна роля на Европа като васален проводник на американските интереси.
Дойде историческото време, Европа да осъзнае своите политически и стратегически интереси за относително по самостоятелна роля и полза за общото евроатлантическо пространство като цивилизационна единица в световното развитие.
Съществена роля за укрепването на процеса за осъзнаване на необходимостта от относителна самостоятелност на Европа от САЩ допринесе войната в Украйна.
Исторически войните винаги са размествали и променяли националните съдби на народите и пластовете на световното развитие и тази война не прави изключение – промени Европа и света.