НАТО: Параноя или смърт?

/Поглед.инфо/ След острите думи на френския президент Макрон за настоящото състояние на НАТО, въпросът за бъдещите перспективи на Алианса и реалното състояние на нещата в него попадна в светлината на прожекторите. А фактът, че всичко това прозвуча в годината на годишнината на тази организация, изглежда изключително символично. Което е допълнителна причина да оценяваме ситуацията трезво и безпристрастно. И най-напред да разберем какво по принцип е съвременно НАТО? Как самото то вижда бъдещето си?

Юбиляр

Ако погледнете състоянието на нещата трезво, става ясно, че всъщност смъртта на Северноатлантическия съюз все още е много далеч. Въпреки очевидната вътрешна криза, 70 години след създаването си НАТО е по-скоро живо, отколкото мъртво. Ситуацията по света се променя и заплахите за неговите членове по принцип вече не са военни по своя характер. Сигурността на страните от Алианса сега по-вероятно изисква подкрепа за правосъдието, полицията и специалните служби, а не прекомерни военни разходи.

Алиансът е изпълнил задачата, за която е създаден. И предвид това, този юбилей по случай 70-годишнината на НАТО наистина можеше да мине в много по-празнична атмосфера. В края на краищата този военно-политически съюз оцеля срещу основния си противник - Варшавския договор, който не съществува от 28 години. Въпреки че привържениците на Макрон (който определи настоящото състояние на НАТО като „мозъчна смърт“) наскоро нарисуваха различна картина, Алиансът все още е доста динамичен, както във военно, така и в стратегическо отношение. А фактът, че НАТО функционира, въпреки всички вътрешни противоречия, е свързан преди всичко с основната му идея, формулирана в добре познатия член от Устава.

Член 5: Един за всички, всички за един

„Страните се съгласяват, че въоръжено нападение срещу една или повече от тях в Европа или Северна Америка ще се разглежда като нападение срещу всички тях и всяка страна се съгласява, че при такова нападение, в силата на правото за индивидуална или колективна самозащита, признато от чл. 51 на Устава на ООН, ще окаже помощ на нападнатата страна или нападнатите страни, предприемайки незабавни действия, каквито смята за необходими, индивидуално или съвместно с други страни, включително използването на въоръжени сили за възстановяване и поддържане на северноатлантическата област.“

Текстът на Северноатлантическия договор не позволява двойни тълкувания: НАТО е отбранителен военен съюз, който не предполага официално използването на ресурсите си за агресивна западна намеса извън собствените си граници. И страните, включени в него, подчертават това по всякакъв начин.

Но трябва да се отбележи, че неотдавнашната стратегическа концепция на Алианса, приета през 2010 г., очертава много по-голям набор от задачи за сегашния НАТО, отколкото самото му учредително споразумение. Вместо една основна задача там се появяват три:

1) колективна защита,

2) управление на кризи,

3) "глобална сигурност чрез сътрудничество."

Лесно е да се разбере, че тези нови принципи могат да имат много широки интерпретации. Това се потвърждава от новия вид дейност на структурите на НАТО, която се появи през последните десетилетия и не е одобрена от всички членове на Алианса.

„Извън зоната на действие“

„Извън зоната на действие“ е термин за операции, провеждани от Алианс извън неговия регион. И, често, много далеч извън. Едни от първите подобни операции бяха боевете срещу Югославия. Сега това се случва в Близкия изток.

В самите страни на Алианса разбират, че е малко вероятно в обозримо бъдеще НАТО да успее открито да премине към нова, по-агресивна стратегическа концепция в настоящата политическа среда. Но в същото време много европейски експерти имат редица неприятни въпроси. Които основно се свеждат до едно: доколко мисиите „извън зоната на действие“ и най-важното - задачите, които се изпълняват по време на тях, се отнасят до основната мисия на НАТО? Тази, заради която страните са вътре в съюза.

В областта на колективната отбрана мисията на НАТО е ясна, нивото на взаимните задължения на държавите-членки е високо, а балансът на интересите е безупречен: достатъчно е да се каже само, че от създаването на НАТО не е имало нито едно военно нападение на територията на НАТО. В случая с „Извън зоната на действие“ , балансът на интересите не е толкова ясен. Въпреки факта, че Алиансът като цяло успешно изпълнява оперативните си задачи както на Балканите, така и в Афганистан (разбира се, според собствената му гледна точка), много различните интереси и степени на военно задължение в тези операции доведоха до там, че между редовете на членовете на НАТО, както се казва, пребяга черна котка. Най-малкото много европейски съюзници не винаги демонстрират нужното ниво на разбиране, че най-влиятелната страна на Алианса решава своите геополитически задачи с техните ръце и за тяхна сметка. В същото време, свеждайки до минимум собствените си задължения. Ето за какво всъщност говори президентът Макрон.

В тази връзка много страни от НАТО задават друг много интересен въпрос.

Враг ли са Русия и Китай?

Докъде трябва да се разширят амбициите за преход от отбрана към „глобална сигурност“ и каква е основата за неотбранителните операции в рамките на НАТО? И те също се питат за това. Тук трябва да се отбележи, че на фона на вътрешното напрежение по линия на „колективната отбрана - външни операции“ в документите на НАТО е очертана концептуална промяна. В стратегическата концепция за 2010 г. изброяването на трите „основни задачи“ се постулира така: „Съвременната среда за сигурност включва широк и развиващ се набор от заплахи за сигурността на територията и населението на страните от НАТО. За да гарантира сигурността си, съюзът трябва и ще продължи ефективно да изпълнява трите основни задачи, които допринасят за защитата на съюзниците в НАТО. " Ясно е, че с тази формулировка военният мандат на Алианса (съгласно Договора за отбрана на НАТО срещу въоръжените нападения) беше рязко преосмислен и разширен.

Фактът, че този конкретен момент всъщност е в центъра на нарастващия дебат в НАТО, стана ясно на пресконференцията на генералния секретар Столтенберг и президента Макрон в края на ноември 2019 г. Макрон ясно заяви, че не смята Русия или Китай за враг на НАТО. Според него общият враг на Алианса са глобалният тероризъм, който заплашва страните членки. Всичко останало не е изцяло в областта на интереса на НАТО като общност. Според него това най-вероятно се отнася до областта на икономическите и политическите интереси на редица отделни държави от съюза, трудно свързани с колективната защита. Например, САЩ. Така е ясно къде френският президент вижда ролята на НАТО в бъдеще единствено и само в антитерористични операции извън територията на Алианса.

Постмодерна война

Въпреки това, повечето съюзници в НАТО са готови да се споразумеят с Макрон само частично. Като цяло те са съгласни, че съюзът не трябва да обявява Китай и Русия за враг, дори ако по думите им „някои съюзници в НАТО се чувстват застрашени от поведението на Русия през последните години“. Както и с тезата, че понастоящем терористичните атаки представляват най-пряката и остра заплаха за сигурността в Западна Европа. Те потвърждават, че тази заплаха може да бъде до голяма степен спряна с помощта на много военни антитерористични операции извън зоната и че именно структурата на НАТО е най-подходяща за тези цели.

Същевременно обаче същите представители на страните от НАТО от Западна Европа правят очевидна отстъпка от политиката на източноевропейските страни - както членове на Алианса, така и неговите очевидни съюзници. Например, Украйна. Признавайки, че заплахата за тези съюзници не е от класически военен характер, те говорят за т.нар „Противодействие на хибридната заплаха.“ И в редица случаи страхът от нея вече съвсем очевидно започва да носи ирационален, болезнен характер. Наред със заплахата от международен тероризъм, определена от Макрон като основна, горното е и основа за военно-политически решения на Алианса. Нещо повече, понастоящем самият „класически военен конфликт“, като вероятност от развитието на събитията в съвременните конфликти между силно развити държави, е открито поставен под въпрос. Защо да влизате в опасна конфронтация с противник във военна посока, когато истинската цел - да го принудите да действа по определен начин, може да бъде постигната с други средства, много по-евтини? Иронията е, че самите страни от НАТО започнаха широко да използват подобни инструменти. И е ясно, че сега те очакват същото в замяна. Например, от Русия и Китай. И това очакване осезаемо придава на НАТО оттенък на параноичност.

Това се потвърждава от заплахата от „въоръжаване на всичко“ (общо въоръжение) и „осигуряване на всичко“ (пълна сигурност), фиксирани в самите страни на Алианса, с очевидното отсъствие на очевидна външна заплаха. И това плаши мнозина в Европейския съюз. Там не напразно казват, че ако изведнъж всички социални, икономически и държавни сфери на живота бъдат признати като пространство на „постмодерна война без бариери“, тогава те рискуват да поставят под съмнение собствените си постижения в демократичността и върховенство на закона. И това не може да ги радва.

Адекватните представители на „ НАТО-оптимистите“ казват, че мястото на всичко това трябва да се основава на силните страни на тяхната демокрация и да се укрепват полицията и правосъдието в рамките на Алианса, което е не по-малко важно за сигурността на самата Европа, отколкото военната сфера. Трудно е обаче да се каже колко силно е това балансирано мнение. Засега губи пред периодично избухващата „хибридна истерия“.

Въпреки това, все още не е прекрачена границата на разумното. Като цяло може да се каже, че говорейки за „мозъчната смърт“ на НАТО, президентът Макрон по-скоро преувеличи обхвата на проблема. В момента НАТО ще оцелее. Но в същото време вътрешно то става все по-параноично. По принцип това е разбираемо: съюзът е замислен и създаден като класическа военна структура и сега, в ситуация, в която класическата война е малко вероятна, много от неговите структури просто са дезориентирани. Въпреки това, като основа за дългосрочна стратегия, параноята е също много лош съветник.

Превод: В. Сергеев