/Поглед.инфо/ В рамките на 5 до 9 години НАТО трябва да стане боеспособна да води голяма война с Русия, за да лиши Москва от „прозорец на възможности“ да превърне войната срещу Украйна в по-широка конфронтация със Запада, предупреждава нов доклад на Алианса.
Според предложение, публикувано от мозъчния тръст на Германския съвет за външни отношения (DGAP) в началото на този месец, НАТО поема риска „да догони“ Русия, въпреки катастрофалната война на Москва в Украйна. Авторите Кристиан Мьолинг и Торбен Шютц сочат, че Русия „представлява най-голямата и неотложна заплаха за страните от НАТО.“
Алиансът е в „надпревара с времето[RK1] “, се казва в доклада.
„След като приключат интензивните боеве в Украйна, на режима в Москва вероятно ще му трябват 6 до 10 години, за да възстанови въоръжените си сили. В този период Германия и НАТО трябва да дадат възможност на армиите си да възпират и – ако е необходимо, да се бият срещу Русия. Само тогава те ще бъдат в състояние да намалят риска от избухване на нова война в Европа.“
„Ако Москва успее да подготви въоръжените си сили само след шест години, на НАТО ще му бъде все по-невъзможно да наваксва.“
Руският президент Владимир Путин и неговите висши служители многократно са описвали нахлуването си в Украйна като война срещу „колективния Запад“, като превантивен удар срещу водения от Америка блок, решен да потисне и разчлени Русия.
Досега неспокойният мир между НАТО и Русия се запазва. Дори докато оръжията на НАТО разбиват на прах руските части в Украйна, Москва се занимава с малко повече от дрънкане на ядрено оръжие. Въпреки че НАТО се разширява до повечето руски граници и стеснява – с помощта на Европейския съюз – стратегическите възможности на Москва, и двете страни изглежда водят студена, а не на гореща война.
„Те не смятат, че това е война срещу НАТО“, каза пред Newsweek Олег Игнатов, старши анализатор за Русия на мозъчния тръст Crisis Group. „Те не искат този конфликт. И вярвам, че всичките им ядрени заплахи са сигнали към НАТО да не се намесва пряко.“
„Би било кошмар“, каза Игнатов за потенциален сблъсък между Русия и западния блок. „Както НАТО, така и Русия правят всичко, за да предотвратят пряк конфликт от началото на тази война.“
Войната на Русия
Русия досега не успя да постигне целите си в Украйна. Това, което трябваше да бъде светкавична операция, демонстрираща безпощадността и стратегическото превъзходство на Москва, се оказа скъпо блато. Отворената война причини стотици хиляди руски жертви, изолира Кремъл икономически и политически и подтикна западните врагове на Москва след десетилетна летаргия.
Руската армия бе сериозно поразена и границите на възхваляваните от десетилетия усилия на Москва за модернизация бяха ясно показани на света. Но авторите на DGAP казват, че на руската мечка не са изрязяни ноктите.
„Дори след близо две години битки в Украйна, руският военен капацитет е по-голям, отколкото предполагахме“, пишат те. „Най-големите загуби на личен състав и техника претърпяха руските сухопътни сили; те ще трябва основно да се възстановяват. Въпреки че военновъздушните сили също загубиха квалифициран персонал, загубите им по отношение на техниката са относително незначителни (от 10 до 15%). В същото време руският военен капацитет демонстрира своята адаптивност.“
„Руският флот претърпя тежки загуби в Черно море, но Балтийският, Тихоокеанският и Северният флот продължават да са готови за действие. Както стратегическите ракетни сили, така и кибернетичните и космическите сили вероятно са останали до голяма степен непокътнати.“
Онези, които са преживели касапницата по бойните полета на Украйна, ще се окажат ценни за възстановяващите се сили на Русия. Андрус Мерило, командир на 1-ва естонска бригада, каза пред Newsweek по-рано тази година, че бъдещите командири на руски батальони и бригади ще бъдат „по-опитни от нас. Те се научиха как да водят близък бой с много усилия, кръв и страдание. Но те се научиха.“
Путин не показва никакви признаци да се откаже от своя хазарт в Украйна и две десетилетия от неговото авторитарно управление не оставиха легитимна политическа опозиция в руските граници. Междувременно санкциите не успяха да сринат руската икономика.
„Русия използва приходите от износа на петрол и газ, за да трансформира оръжейната си промишленост във военна индустрия“, се казва в доклада на DGAP. „Тя увеличи производството в някои сектори и задържа важни работници в производството. В същото време успя да заобиколи западните санкции за компоненти, считани за решаващи за военните усилия, като микрочипове или сачмени лагери и суровини. Освен това Русия внася оръжия и боеприпаси от съюзнически държави като Иран и Северна Корея.“
„Русия е изправена пред по-малко големи предизвикателства от Запада по отношение устойчивостта на нейното общество. Режимът насилствено потиска всяка поява на гражданско общество. Готовността на обществото да приеме загубата на човешки живот е очевидно голяма, тъй като войната в Украйна вече струва на Русия над 250 000 мъртви и ранени.“
Украйна и нейните западни партньори са въвлечени в дълга война и според авторите на доклада на GDAP подготовката за следващата трябва да започне отсега.
„Графикът за изпълнение на тези планове може да бъде ясно установен: той се определя от времето, от което руските въоръжени сили ще се нуждаят за своето възстановяване, което означава 6 до 10 години след края на боевете с висока интензивност в Украйна“, пишат авторите.
„НАТО трябва да завърши собственото си препозициониране най-малко една година преди Русия да достигне военна способност. Това ще предложи на Кремъл шанса да признае навреме, че руският прозорец на възможности за успешна атака срещу НАТО не е отворен, като се има предвид руското време на възстановяване. Следователно НАТО трябва да достигне военен капацитет в рамките на 5 до 9 години, за да може да възпре Русия да влезе във война.“
Скоростта е от съществено значение, сочи докладът, като се предполага, че установеното възпиране е ключът към руското стратегическо мислене. „Войските или системите, които страните от НАТО ще разположат само за кратко време преди възстановяването на Русия, няма да повлияят на съображенията на Русия“, пишат авторите. Русия би подценила бойната готовност на НАТО и би могла да се изкуши да започне война.
НАТО се мобилизира
НАТО се мобилизира, за да посрещне новата мощна руска заплаха, откакто войските на Москва започнаха пълномащабното си нахлуване в Украйна през февруари 2022 г., дарените от НАТО танкове, артилерийски оръдия и дори изтребители вече са в действие срещу руските сили, нещо, което се смяташе за невъзможен през месеците и годините, водещи до продължаващата инвазия.
Финландия се присъедини към алианса, добавяйки още 833 мили към границата на алианса с Русия, докато Швеция също се ангажира да се присъедини. Балтийско море – през което много от най-важните военноморски и търговски кораби на Русия имат достъп до света, според някои съюзнически лидери сега е „езеро на НАТО.“
Но алиансът също се забави в съгласието си да изпрати най-модерните си оръжия в Украйна и се стреми да разшири своята военно-промишлена база, за да се конкурира с руската военна машина. По-специално, производството на артилерийски снаряди се очертава като потенциална слабост на Запада, тъй като съюзническите нации не успяват да отговорят на ненаситното търсене на оръжия от Украйна.
По-общо казано, повечето държави от НАТО все още не успяват да постигнат целта, договорена през 2014 г., да изразходват 2% от БВП за своите военни в рамките на 10 години. Сред тези, които все още се борят да достигнат прага, са ключови нации като Германия, Франция и Италия.
Въпреки че подкрепата за Украйна остава публично популярна в НАТО, всички национални държави се борят с глобалното икономическо напрежение и кризи на жизнения стандарт, което прави големите увеличения на военните разходи политически чувствително.
Докладът на DGAP предполага, че дългосрочното планиране е противоотровата. „Ако се приеме, че НАТО все още има десетилетие, докато трябва да успее да възпре Русия, необходимите усилия стават по-лесни за смилане от политическа гледна точка“, казват авторите.
„Тежестта върху публичните бюджети се разпределя в мандатите на няколко правителства. Изграждането на силови структури и доставките могат да продължат, както е планирано. Промишлеността може да поддържа производствените си планове. Страните от НАТО също ще имат повече време да изградят своята цялостна отбрана.“
Авторите предполагат, че НАТО трябва „да спечели време“, като настоява за украинска победа и максимална военна деградация на Русия, като същевременно интегрира Украйна в отбранителните структури и индустрии на ЕС-НАТО.
Европа, добавят те, трябва да поеме „по-балансиран“ дял от САЩ в усилията на Украйна, като същевременно затяга санкциите, за да „възпрепятства допълнително развитието на руската военна икономика.“
Превод: д-р Радко Ханджиев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.