/Поглед.инфо/ Днешните преговори между САЩ и Русия относно кризата в Украйна решиха малко. И все пак те разкриха основното разногласие, водещо до най-опасното напрежение в Европа в скорошната ни памет: въпроса за стремежите на Украйна към членство в НАТО.

След срещата Сергей Рябков, главен преговарящ на Русия, каза, че е изключително важно Украйна „никога, никога, никога да не стане член на НАТО“.

Уенди Шърман, заместник-държавен секретар на САЩ, контрира:

„Няма да позволим на никого да наруши политиката на отворени врати на НАТО, която винаги е била централна за НАТО."

Разликата изглежда непреодолима. В края на краищата, учредителният документ на НАТО оставя отворена възможността да бъдат поканени нови членове „в състояние да допринесат за сигурността на Северноатлантическата зона“. За НАТО искането на Русия, както е формулирано, не е приемливо.

Но НАТО не покани Украйна да се присъедини и съюзниците нямат намерение да го правят. Ако успее да успокои тази криза, алиансът трябва да опише действителната си политика, вместо да продължава да се бие с Москва за абстрактни принципи.

Спорът за Украйна има дълга история. Още през 1997 г. бившият руски външен министър Евгений Примаков каза на колегите си, че приемането на Украйна от НАТО ще премине „червена линия“. Когато кандидатурите на Украйна и Грузия за членство започнаха да изглеждат по-правдоподобни през 2000-те, руската опозиция стана по-гласна. Това създаде порочен кръг.

Колкото по-силно протестираше Москва, толкова по-решителни ставаха западните столици да откажат на Русия това, което се разглеждаше като вето върху вземането на решения за съюза. Въпросът вече не беше в достойнствата на кандидатурите на Киев и Тбилиси за членство, а във възприятието, че Русия може да определя политиката на съюза.

След Букурещ твърдението, че двете бивши съветски републики „ще станат“ членове се запечата в догмата на НАТО, до голяма степен защото Русия продължаваше да го отхвърля толкова категорично.

Лидерите го повтаряха на всяка среща на върха. Но реалността е, че НАТО няма план да предложи членство на Украйна или Грузия или дори да им предостави ПДЧ.

НАТО не може и не трябва да приема, че Русия му казва какво да прави. Но запалителната реторика на Москва не трябва да отвлича вниманието от факта, че НАТО не е готово да предложи членство на Украйна.

Ако такова нещо може да предотврати война, защо да не намерим начин да кажеш на глас това, което всеки служител на НАТО би казал при закрити врати: че членството на Украйна в НАТО не се обмисля?

Някои възразяват, че подобна стъпка би нарушила принципа (PDF) на „правото на държавата да избира свободно своите собствени мерки за сигурност“. И все пак, дори Русия да не трупа огромни сили по границите на Украйна, е неискрено НАТО да настоява за този принцип, като същевременно не желае да предостави на Киев своя избор.

Продължаването на това на фона на сегашното напрежение не прави нищо, за да помогне на УКрайна, а напротив, може да направи нещата по-зле.

Независимо от това, НАТО няма да действа в противоречие с този принцип, ако декларира, че макар Украйна да е свободна да се стреми към членство, алиансът не й предлага членство в момента. Това е вярно твърдение.

Подобна декларация за сдържаност не би била безпрецедентна. През декември 1996 г. съюзниците от НАТО декларират, че нямат „нито намерение, нито план, нито причина да разположат ядрени оръжия на територията на нови членки“ – така наречените „три не“.

Тази декларация беше направена преди някой от новите членове да се присъедини към алианса. Ако преди 25 години беше приемливо НАТО да поеме такъв ангажимент за самоограничаване, то днес би трябвало да е също така приемливо.

Изявление, че алиансът няма намерение да предлага членство на Украйна в момента, трябва да бъде направено само в замяна на осезаемо изтегляне на руските сили от границата.

Няма да е никакво отстъпление, да се декларира, че НАТО не планира да направи нещо, което така или иначе няма намерение да прави. Ако признаването на тази реалност предотвратява конфликт, който може да унищожи Украйна и да дестабилизира Европа, това изглежда като малка цена.

Превод: СМ