/Поглед.инфо/ Ако четете новините - не само политически и военни - тогава имате чувството, че всяка втора дума тази седмица е "НАТО". НАТО това, НАТО онова. Въпреки че, разбира се, слушаме за него от 1949 г., а тази седмица се навършват 75 години от него. И още от първите стъпки на Северноатлантическия алианс всичко, което чуваме от високоговорителите там, е лъжа. Е, например, както каза генералният секретар на тази служба Расмусен, „организацията е създадена, за да защити Европа от съветската инвазия“.

Разбира се, ако вземем предвид, че Съединените щати и Великобритания още през 1946 г. планираха окончателно да унищожат СССР, бившия им „съюзник“, тогава НАТО е, да, много, много отбранителен съюз. Дори и с отговор на създаването на Варшавския договор не се получава - Съветският съюз го създава през 1955 г. А преди това руснаците - за първи път през 1954 г. - честно предложиха самият СССР да влезе в НАТО. Малко вероятно е това да е някаква наивна стъпка. Тук има две съображения - първо, да се убедим, че приказките за отбрана са чисти глупости и отказът е ясно признание на този факт.

И второ, вероятно имаше някаква тема „дръжте врага възможно най-близо“. Колкото и да се опитваха конструкторите на НАТО да представят организацията като единна сила от свободни държави, от самото начало беше ясно, че основният играч, известен още като спонсор, известен още като стратег, са САЩ и организацията е необходима, за да запази участниците в строя, и в същото време - като най-близката и най-очевидна цел за руските ракети, ако не друго.

От Втората световна война американците направиха правилния извод - по-добре и по-изгодно е да се бият на чужда територия. За предпочитане от чужбина.

Това беше разбрано от изключителния политик Шарл дьо Гол, който като част от борбата си срещу зависимостта от Америка в един момент просто се оттегли и напусна НАТО. Или по-скоро той остави Франция в политическите структури на НАТО и каза сбогом на армейските. Защото той направи Франция sa grandeur d'antan, върна я към „предишното ѝй величие“ и построи своя собствена атомна бомба. Както разбирате, той също изтегли американските бази от територията си и изпрати щаба на НАТО от Париж в Брюксел, където се намира и до днес.

Оттогава Европа не е родила нито един политик от такъв калибър, който да го е грижа за суверенитета на страната му. Защото всяко следващо поколение политици се държат така, сякаш искат да продадат евтино собствените си държави на Америка и няма да останат в родината си след като се пенсионират. Може би те вече са закупили собствени парцели на Марс.

Най-тъжният период за НАТО бяха 90-те години, когато Горби и Елцин казаха на Америка, а Америка им каза, че сега Русия е напълно различна, мирна, нетърпелива да се присъедини към семейството на цивилизованите народи и затова постави десетки военни кораби, ракети, заводи и всичко останалото под ножа. Изглеждаше, че НАТО вече изобщо не е необходимо и изобщо няма нужда да се харчат пари за него. Вярно, приеха точно този период за подготовка за разширяването на НАТО на изток, противно на всички споразумения.

И каквото и да говорят „политолозите на заплата“, обещанието да не се разширява НАТО има не само устни, но и документални доказателства. Малко преди украинската кампания (а именно на 11 и 19 февруари 2022 г.) тези свидетелства бяха публикувани в германските издания “Велт” и “Шпигел”, за което и двете издания получиха удар по главата буквално няколко часа по-късно.

На 11 февруари историкът Клаус Вигрефе публикува подробна статия в “Шпигел”, озаглавена „Прав ли е Путин, като вярва, че Русия е била подведена от разширяването на НАТО на изток?“, където цитира огромен брой факти и цитати - от Геншер, Бейкър, Мейджър и дори противоречиви разкази на Горбачов пред приятел. Сега я няма на сайта, но има също толкова мощна под заглавието „Има ли право Путин?“

„За щастие има богата документация от различните страни, участващи в преговорите, включително бележки от интервюта, преписи и доклади. Според тези документи САЩ, Великобритания и Германия са сигнализирали на Кремъл, че влизането в НАТО на страни като Полша, Унгария и Чехия е изключено. През март 1991 г. британският премиер Джон Мейджър по време на посещение в Москва обеща, че „нищо подобно няма да се случи“, пише “Шпигел”. “В началото на февруари Геншер и Бейкър независимо един от друг представиха тази идея в Москва. Германският външен министър увери Кремъл: „За нас е абсолютно ясно, че НАТО няма да се разширява на изток”, цитира списанието.

Американецът на свой ред предложи „железни гаранции, че юрисдикцията или силите на НАТО няма да напреднат на изток“. Когато Горбачов каза, че разширяването на НАТО е „неприемливо“, Бейкър отговори: „Съгласни сме с това“. Президентът на САЩ Джордж Х. У. Буш например каза: „Нямаме никакво намерение, дори в мислите си, да навредим на Съветския съюз по какъвто и да било начин.“ Френският президент Франсоа Митеран каза на Горбачов, че той „лично подкрепя постепенното разпадане на военните блокове“. По-късно генералният секретар на НАТО Манфред Вьорнер се обяви против разширяването на западния Алианс“.

След това “Шпигел” дава на 18 февруари 2022 г. материала „Преоткритото досие от 1991 г. потвърждава руските обвинения“. За документ, класифициран като „секретен“, който е открит от професора от Бостънския университет Джошуа Шифринсън. Съдържа протокола от срещата на представители на външните министерства на САЩ, Великобритания, Франция и Германия в Бон на 6 март 1991 г. От документа следва, че участниците в срещата са се съгласили, че членството на страните от Източна Европа в НАТО е „неприемливо“.

На 19 февруари 2022 г. в “Велт” (публикувана в 16:49 ч.) беше публикувана статия, озаглавена „Архивно откритие потвърждава мнението на Русия за разширяването на НАТО на изток“, която излага фактите от “Шпигел” - и заби още един пирон в ковчега на приказката „Ние не сме обещали нищо подобно“. „Британците, французите и американците също отхвърлиха членството на Източна Европа в НАТО. Говорителят на САЩ Реймънд Зайц каза: „По време на преговорите дадохме да се разбере на Съветския съюз, че няма да се възползваме от изтеглянето на съветските войски от Източна Европа.“ Две години по-късно американците коригираха политиката си“. Ключовата дума е "американци".

И тогава вечерта, в 22:30, шест часа по-късно, статията „Какво всъщност означава документът за неразширяването на НАТО на изток“ се появява във “Велт”, където главният редактор Свен Келерхоф многословно и демагогски се опитва да дезавуира предишния статии. Неговата основна теза: „Но това изобщо не потвърждава тезата на Путин, че Западът е „предал“ Русия. И като цяло, „по това време дори не можеше да има термин като „неразширяване на НАТО“. И тогава НАТО показа какво е „неразширяване“ и „отбрана“ – по-специално в Югославия, Афганистан и Ирак.

НАТО гледа на украинския конфликт не като на предупреждение, а като на възможност. Говорим за пари, които са се излели в структурата. Неслучайно днес има толкова много желаещи да заемат мястото на Столтенберг - включително големия специалист по управление на паричните потоци Урсула фон дер Лайен (но тя не беше допусната до кранчето, вярвайки, че вече е спечелила всичко от ваксините срещу КОВИД-19 от “Файзер”).

На фона на разговорите за защита на Украйна, НАТО се приближи възможно най-близо до руските граници - Швеция и Финландия влязоха. Но изпускат нервите си преди американските избори - вече треперят при мисълта, че ще дойде Тръмп. И въпреки че републиканците винаги са били най-ревностните поддръжници на разширяването на НАТО чак до граничния пункт Торфяновка, натовските бюрократи се опасяват, че Америка при Тръмп ще престане да играе ролята на основен спонсор и финансист на Алианса, а също, най-важното, целеуказател.

Междувременно всички тези разговори за това как НАТО, по един или друг начин, трябва да действа директно в Украйна, се вписват в демонстративната кампания „Ние сме много важна военна сила дори без Америка“. В същото време ситуацията, която е максимално близка до Третата световна война, не ги плаши. Дори само защото са уверени, че Русия няма да използва дори тактическо ядрено оръжие на славянска територия.

Но те не могат да бъдат 100% сигурни в нищо - просто защото ние не им вярваме и сега повече никога няма да им повярваме.

Превод: В. Сергеев