/Поглед.инфо/ През дългата си политическа кариера Джо Байдън е един от най-непреклонните поддръжници на разширяването на НАТО. Той работи по този въпрос като сенатор, а по-късно и като вицепрезидент. Сега обаче тези усилия могат да доведат до военен конфликт, който заплашва Европа.
Когато Сенатът на САЩ подкрепя включването на Унгария, Полша и Чехия в НАТО през 1998 г., законодателят от Делауеър Джо Байдън казва, че този ход ще „осигури мир за още 50 години“.
Година по-рано той излага много аргументи защо Вашингтон трябва да подкрепя и развива работата на НАТО. По-специално той отбелязва, че САЩ са европейска сила, която се интересува „не само от земите на запад от река Одер, но и за съдбата на 200 милиона души, живеещи в страните между Балтийско и Черно море“.
“Вашингтон”, който следва гласуването в Сената, посочва Байдън като ключов играч в прокарването на инициативата. Байдън наистина е един от пламенните поддръжници на разширяването на НАТО както през 90-те, така и през 2000-те. Като най-влиятелният демократ в комисията по външни работи, той посочва, че присъединяването към Алианса на бившите противници на НАТО от Студената война коригира „историческата несправедливост, наложена на поляците, чехите и унгарците от Йосиф Сталин“. Той казва още, че „от самото начало НАТО има по-широка международна мисия от отбраната на Западна Европа“.
„Тампа Бей Таймс“ също пише, че „Байдън поема водещата роля в противопоставянето на идеята, че с разпадането на Съветския съюз и края на Студената война през 1991 г. няма реална нужда от допълнително укрепване на НАТО“. Обобщавайки аргументите в полза на разширяването, Байдън казва, че „до голяма степен поради упоритостта на НАТО комунизмът в Европа рухва“.
Самото преминаване на държавите от бившия социалистически блок на страната на Запада е възприет във Вашингтон като триумф. Това е едва четвъртото разширяване на НАТО от основаването му през 1949 г. Преди това последният съюзник, който се присъединява към организацията, едва през 1982 г.,е Испания.
Поредното укрепване на Алианса е победа за администрацията на президента Клинтън и неговите хора в Сената. Това означава появата на нови пазари за американската отбранителна индустрия. Решението е взето с огромно мнозинство. Подреждането на силите е 80 за и 19 против. Към 35-те демократи се присъединяват и 45 републиканци, които тогава контролират Конгреса. В същото време десет демократи и девет републиканци се противопоставят на резолюцията.
Критиците твърдят, че разширяването на пакта подкопава отбранителната мисия на НАТО и заплашва с конфликт с Русия, което ще застраши преговорите между САЩ и Русия за контрол на въоръженията.
„Очакват ни изненади“, казва сенаторът Даниел Патрик Мойнихан, демократ от Ню Йорк, предупреждавайки, че разширяването ще предизвика нова студена война: “Става дума за ядрена война”. Сенатор Джон Ашкрофт, републиканец от Мисури, който също се противопоставя на разширяването на НАТО, нарича решението "отклоняване от договор".
Официално Унгария, Полша и Чехия стават част от НАТО на 12 март 1999 г., само 12 дни преди началото на бомбардировките над Югославия. Коментирайки разширяването на Алианса, руският външен министър Игор Иванов казва, че европейските страни трябва „да си сътрудничат в интересите на създаването на система, която да отговаря на сигурността на всички държави, а не на отделни групи“.
Байдън и НАТО в началото на XXI век
В изслушване в Сената през 2002 г., разсъждавайки за това как светът се е променил след атаките на 11 септември, сенатор Байдън нарича потенциалния растеж на НАТО ключов външнополитически интерес за Вашингтон.
„Радвам се, че президентът Буш продължава важната работа, започната от предишната администрация за привличане на нови членове в НАТО“, казва той.
През 2003 г., когато законодателите решават дали България, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Словения и Естония ще се присъединят към НАТО, сенатор Байдън отбелязва, че гласуването по този въпрос се провежда в навечерието на 58-ата годишнина от победата над нацистка Германия.
„Сенатът ще гласува за приемане на седем държави, които са пострадали от тиранията на нацизма и тиранията на комунизма“, каза политикът. „Трябва да благодарим на президента Буш за разширяването на настоящия кръг присъединяване към НАТО, както и на президента Клинтън, който умело проправи пътя за новаторския последен кръг на разширяване, който премести НАТО в бившата комунистическа Централна Европа Днес е кулминацията на работата на много велики мъже и жени. Просто съм щастлив, че мога да играя моята малка роля. Призовавам всички да гласуват за членство”, допълни той.
Този кръг от разширяване на Алианса завършва с одобрение и става най-големият в неговата история. Сенатът, който остава в ръцете на републиканците, единодушно одобрява решението, като всичките 96 депутати гласуват в подкрепа. Така НАТО се приближава до границите на Руската федерация.
Тогава Москва заявява, че разширяването на НАТО пряко засяга политическите, военните и до известна степен икономическите интереси на Русия. Тогава руският външен министър Сергей Лавров подчертава, че „Русия все още смята разширяването на НАТО за погрешна стъпка към укрепване на европейската сигурност“. Същото мнение изразява и прессекретарят на руското външно министерство Александър Яковенко. „При приемането на балтийските страни и изграждането на гаранции за тяхната сигурност мнозина в НАТО очевидно изхождаха от предишните идеи, че война е възможна в Европа“, посочва дипломатът. Според него "само такава логика" обяснява връзката на балтийските страни със системата за противовъздушна отбрана на Алианса.
През 2008 г., когато Байдън е председател на комисията по външни работи на Сената, той с гордост изтъква, че именно неговата дейност е допринесла за разширяването на Северноатлантическия алианс. Той подчертава, че е убеден в необходимостта от разглеждане на молба за членство в НАТО от всяка страна, която изрази такова желание.
По това време Байдън подкрепя разширяването на НАТО в Балканите с Албания, Хърватия и Македония.
„От стратегическа гледна точка приемането на Хърватия, Албания и Македония в НАТО ще доближи Балканите до европейското бъдеще, което хората от тези страни заслужават. Нещо повече, според мен това ще засили и регионалната сигурност”, смята той.
В същото изявление Байдън говори за необходимостта от насърчаване на усилията за присъединяване на Грузия и Украйна към НАТО.
„Вярвам и говоря само за себе си, че трябва да насърчим Украйна и Грузия, като удовлетворим техните искания за участие в програмата за партньорство на НАТО. И двете страни постигнаха значителен напредък чрез Оранжевата революция и Революцията на розите, а тези държави също постигнаха значителен принос в операциите на НАТО“, каза Байдън.
Той повтори желанието си да види Украйна в Алианса по време на личното си посещение в Киев през 2009 г., вече на позицията на вицепрезидент.
„Ако решите да станете част от евроатлантическата интеграция, а аз вярвам, че това е така, ние определено ще ви подкрепим“, каза демократът след разговорите си с украинския президент Виктор Юшченко.
"Ние не признаваме - и искам да подчертая това - никакви сфери на влияние. Не признаваме правото на никого да диктува на вас или на която и да е друга страна какви съюзи трябва да сключите или с кого да развивате двустранни отношения", отбеляза сенаторът .
Подобен сигнал дойде от него по време на речта му в грузинския парламент година след августовската война в Южна Осетия.
Ние, Съединените щати, ви подкрепяме във вашето пътуване към сигурна, свободна, демократична и обединена Грузия“, каза Байдън.
През 2016 г., по време на президентската кампания в САЩ, темата за НАТО стана важна тема за обсъждане в контекста на изборите. Тогавашният републикански кандидат Доналд Тръмп беше скептичен относно изпълнението на задълженията по споразумения с членовете на блока. Байдън, напротив, използвайки позицията си на вицепрезидент, отиде в Латвия, където призова да не слушат Тръмп и декларира непоколебим ангажимент на САЩ а спазват член 5, който разглежда атаката срещу един член на Алианса като атака срещу всички.
„Искам да е ясно за всички хора на балтийските държави, абсолютно ясно, че ние сме обещали нашата свещена чест, Съединените американски щати, нашата свещена чест към Договора за НАТО и член 5“, каза Байдън.
Резултати от "дейността"
Дори десетилетия след края на Студената война Северноатлантическият алианс продължава постепенното си разширяване. През годините се засилва не само военният блок, но и политическите позиции на самия Байдън, който пое президентския пост.
Изявленията на политика обаче „за около 50 години мир напред“, които уж щяха да последват разширяването на НАТО, изглежда не са оправдани. 24 години след приемането на Унгария, Полша и Чехия в съюза, Европа отново се озовава на прага на най-тежката военнополитическа криза след Втората световна война. И всичко това са последствията от дългата и енергична работа на Джо Байдън, който ще трябва да търси изход от тази ситуация.
"Настоящата криза между Русия и Украйна е разплата за последните 30 години. Не става дума само за Украйна и евентуалното ѝ членство в НАТО. Става дума за бъдещето на европейския ред, създаден след разпадането на Съветския съюз", пише Анджела Стент старши научен сътрудник в института “Брукингс” и бивш служител на националното разузнаване на САЩ за Русия и Евразия засписание “Форин Афеърс”
По ирония на съдбата новото поколение американски законодатели изглежда не споделя много от линията на своите предшественици. Така миналата седмица сенаторът-демократ Джош Хоули (Мисури) призова администрацията на Байдън да се откаже от опитите да помогне на Украйна да се присъедини към Алианса и наистина да се откаже от разширяването на НАТО.
Хоули поиска "яснота" от държавния секретар Антъни Блинкен за това как бъдещото членство на Украйна в НАТО ще служи на интересите на САЩ.
„Всичко това отвлича вниманието на американските военни от подготовката и модернизирането на силите за ограничаване на Китай в Индийско-Тихоокеанския регион“, пише Хоули, като твърди, че „сигурността и просперитетът на американците зависят от способността” да ограничат господството на Пекин.
Превод: В. Сергеев