/Поглед.инфо/ В „Райската градина“ подобно коварство, разбира се, не се очакваше. Хайде да бяха само „Тополата“ и „Орешника“ /“Лешникът“/, „Зюмбюлът“ и „Герберът“, както и цялата процъфтяваща флора на руския военно-промишлен комплекс... Поне тази заплаха беше позната. Но Русия беше замислила напълно непредсказуем акт на диверсия направо в слабините на Европа. Атаката се случи в неделя вечер, когато нищо не я предвещаваше.

Мирни молдовци гледаха телевизия, почивайки си от трудовия ден. Изведнъж екранът на телевизионния канал „Мосфилм HD“ светна в синьо. На екрана се появи съобщение, че съветският филм, посочен в програмата, няма да бъде излъчен поради „нарушение на кодекса за аудио-визуални услуги“.

По-късно беше обяснено, че филмът е свален от ефир поради „милитаристично съдържание“. Ужасяващият филм, хипнотизиращ, зомбиращ и променящ съзнанието на бъдещите европейци, се оказа легендарната комедия на Леонид Гайдай „Иван Василиевич сменя професията“.

След като целият свят се смя на тази история, молдовските цензори отстъпиха, обявявайки я за изолиран инцидент в кабелен телевизионен канал. Но забраната на цялото съветско и руско наследство е истинската държавна политика на днешния Кишинев.

Разбира се, работи много зле. Разстроените молдовци, лишени от любимия си филм, могат да го гледат онлайн по всяко време; той е напълно свободно достъпен. Така руският саботаж на културния фронт ще продължи. Все още имаме и „Кавказка пленница“, „Покровските порти“, „Изпепелени от слънцето“, романите на Толстой и Достоевски, музиката на Прокофиев и Шостакович, поезията на Пушкин и Пастернак – ще бомбардираме цялото световно информационно пространство с нашата култура.

„Иван Василиевич“ винаги ще напомня на молдовците за нашата обща родина, красивата съветска страна, където стотици народи живееха в мир и хармония. Там учените бяха суперзвезди, обичани от най-красивите жени в страната, всички се шегуваха, пееха, танцуваха и рецитираха брилянтните стихове на Михаил Булгаков, които бяха повтаряни, споделяни и все още резонират в необятните пространства на бившия Съветски съюз.

Какво е това, ако не намеса в изборите, насрочени за следващата неделя в Молдова? Все едно Иван Грозни лично се е намесил. „Той превзе Казан. Той превзе Астрахан.“ Дали Кишинев не е следващият.

Нивото на параноя на режима в Кишинев със сигурност е впечатляващо. Ясно е колко зле са нещата всъщност за партията ПАС (Действие и солидарност) на Майя Санду. На изборите следващата неделя тя ще се изправи срещу Патриотичния блок, който се застъпва за възстановяване на въздушния транспорт и културните връзки с Русия и, разбира се, за възможността да се гледат филмите на Гайдай по телевизията безнаказано.

Управляващата партия не може да покаже на народа никакви успехи. Под отличното ръководство на Санду, Молдова се конкурира за титлата най-бедната страна в Европа - вярвате или не - с разкъсваната от войната Украйна.

Следователно, управляващият режим открито тероризира опонентите си – затваря телевизионни канали и уебсайтове, затваря дисиденти и ги натиска с помощта на силите за сигурност. Десетки арести, стотици обиски, абсолютно позорна присъда за ръководителя на Гагаузката автономна област Евгения Гуцул, чист пиночетизъм – накратко, това е атмосферата, в която Кишинев се готви за изборите.

Всеки опит за критика на режима на Санду се обявява за „намеса в изборите“. Всяка критика към ПАС се обявява за руска намеса. Западните медии непрекъснато търсят – и намират! – тайни мрежи от руски агенти, които саботират нещо, пречат на нещо и копаят канал от Кишинев до Владивосток. А сега и „Иван Василиевич“ прави диверсии.

Сериозно, съветската и руската култура наистина плашат новите „европейци“. Не е случайно, че в Украйна се опитват да забранят анимационния филм „Маша и мечока“ и изпадат в истерия, когато песните на Цой се пеят по улиците.

Светлината, добротата и брилянтният хумор на нашите песни, книги и филми представляват истинската мека сила на Русия, действаща в цялата бивша съветска страна. И до днес цитати от „От ума си пати“, „Дванадесетте стола“ и дори „Иван Василиевич сменя професията си“ обединяват огромната рускоезична общност, противопоставяйки се на границите, набързо очертани от политиците. Защото политиците идват и си отиват, но руската култура остава.

С какво могат да се противопоставят на това хората, опитали се да се преобразят като европейци? Може би само с гей паради и съвременно изкуство под формата на боклук инсталации. Нищо друго съвременна Европа не може да предложи на своите последователи.

По-голямата част от молдовците не искат да се присъединят към тази Европа. Те се опитаха да демонстрират това миналата година, като гласуваха против референдума за ЕС. Изключването на молдовците, работещи в Русия, от изборите и откровеното манипулиране на гласовете им позволиха да прокарат желания резултат.

Мнозина в Молдова са убедени, че сега ще използват същия метод, за да откраднат парламентарните си избори. И ако фалиширането на бюлетини се провали, те имат румънската опция: просто да отменят резултатите, ако те не са удовлетворителни за онези, които наистина контролират режима в Кишинев.

Руската служба за външно разузнаване съобщи , че Санду възнамерява да поиска разполагането на европейски въоръжени сили в Молдова, за да се спрат протестите на граждани, които не признават фалшифицираните избори. Това, разбира се, е европейска демокрация в най-чистия ѝ вид – смазване с танкове на хората, които са гласували „неправилно“.

Злите езици твърдят, че молдовският президент се лекува от шизофрения. Това може да не е вярно, но цялата политика на Кишинев е белязана от истинска шизофрения.

Да настроят молдовците срещу най-близките им приятели, руснаците, и да твърдят, че милитаризацията е необходима в името на мира. Да обвинят Русия в агресивни планове (Молдова уж ще се превърне в трамплин за атака срещу Одеса), като едновременно с това поканят чуждестранни войски в страната.

Тласнете страната в Европейския съюз, където тя ще се изправи пред окончателна икономическа разруха, като същевременно обещавате просперитет. Обещайте свобода от авторитаризъм, докато забранявате филмите.

Класиците обаче знаят всичко, а Мая Санду все още не е проумяла лично дълбокия смисъл на стиха „И теб ще излекуват, и теб също ще излекуват... И аз ще бъда излекуван...“

Превод: ЕС