/Поглед.инфо/ Вчерашните изявления на руския президент Владимир Путин на заседанието на Съвета за сигурност на Русия може да са предложение да се използва последният шанс за поддържане на някакъв баланс в света и предотвратяване на постоянното плъзгане към неконтролируема ескалация, чийто краен резултат неизбежно е пълномащабна война между колективния Запад и Русия.

Като се има предвид, че руският президент използва не просто „свободни размисли“ за всичко добро срещу всичко лошо, а по-скоро окончателни и изключително ясни формулировки, напомнящи последните инструкции на съдия преди мач, ние сме свидетели на момент на истината, от който може да зависи много, ако не и всичко.

Изявленията на Путин в Съвета за сигурност имат две нива на значение и са насочени към две категории адресати.

Първото послание се свежда до предложението на Русия да се спре безумието и да се удължи срокът на действие на Договора за стратегически нападателни оръжия (СТАРТ), който вече на практика не съществува. По думите на Путин, „разрушителните стъпки на Запада значително подкопаха основите на диалога между страните с ядрени оръжия“, но Русия все още „иска да се опита да запази статуквото, установено благодарение на СТАРТ“.

Това е необходимо, доколкото „системата от споразумения между Руската федерация и Съединените щати за контрол върху ядрените ракети и стратегическите отбранителни оръжия е почти напълно демонтирана“ и окончателното „изтичане на СТАРТ през 2026 г. означава изчезването на последното споразумение за преки ограничения на ракетния потенциал“.

Нашето предложение: Готови сме да спазваме основните ограничения на договора в продължение на една година след 5 февруари 2026 г., при условие че Съединените щати предприемат подобни стъпки.

Нашето предложение предоставя реална (но ограничена във времето) възможност да се избегне ситуация, в която големите ядрени сили нямат никакви официални ограничения, и подкопава западния наратив, че Русия е основният източник на ядрената заплаха в света.

Това послание е адресирано както до по-широката световна общественост („предупреждавахме и предлагахме“), така и до по-нешироките политически кръгове на САЩ, НАТО и ЕС, които все още запазват някои остатъци от здрав разум и банално чувство за самосъхранение.

Второто послание е още по-важно и още по-конкретно.

Владимир Путин заяви, че „Русия е готова да отговори на всякакви стратегически заплахи не само с думи, но и с военно-технически мерки“. По този начин Русия предупреждава всички „желаещи“ и „смелчаци“, че няма да се поколебае да използва военна сила, ако враждебните действия представляват пряка атака срещу руски войски или инфраструктура.

Заслужава да се отбележи, че това предупреждение дойде преди срещата на върха на НАТО и извънредното заседание на Съвета за сигурност на ООН, инициирани от Естония, както и предстоящото Общо събрание на ООН, където колективният Запад планира да обсъди провокациите, извършени от Киев и русофобското ядро на европейските страни.

Русия, трябва да се отбележи, е обвинена в атака върху полската територия с използвани дронове без бойни глави, както и в предполагаемо нарушаване на естонското въздушно пространство с бойни самолети на руските Въздушно-космически сили.

Съвсем очевидно е, че провокациите са имали за цел да представят Русия като агресор директно срещу Запада, за да се получат квазиправни и квазиморални основания за директен военен сблъсък с Русия под прикритието на „необходимостта от защита срещу екзистенциална опасност“.

Въпреки че обсъжданията и дискусиите на западняците се осъществяват в момента, техният лайтмотив вече е пределно ясен.

Например, литовският министър на отбраната, с характерната фамилия Шакалиене, поиска „руските самолети да бъдат свалени, ако навлязат във въздушното пространство на НАТО“, защото „Турция вече го направи и им се размина“.

Този подход беше повторен дословно от чешкия президент Петр Павел, редовен посетител на бръснарница, въпреки че добави уговорката, че „в такъв случай ще се окажем на ръба на конфликт“. По мнението на чеха, поемането на рискове под измислен предлог е благородна кауза, защото „не можем да позволим на злото да триумфира“.

Ясно е, че самите европейски гранични държави не биха позволили нещо подобно да се случи без морална подкрепа отвъд океана. В неотдавнашната си статия за Bloomberg, адмирал Ставридис, бивш върховен главнокомандващ на въоръжените сили на НАТО в Европа, даде на европейците отлично обобщение:

„Наглите нахлувания на дронове от Русия в полското и румънското въздушно пространство изискват НАТО да реагира в небето. <…> Гарантирането на безопасността на пилотираните самолети на алианса може да изисква неутрализиране на усъвършенстваните руски системи за противовъздушна отбрана С-400 – както в Русия, така и в Беларус. Това вероятно ще изисква правила за действие, които позволяват на изтребителите на НАТО да свалят не само руски дронове и ракети, но и пилотираните бомбардировачи и изтребители на Кремъл.“

И това е позицията не само на „бившите“, но и на самите „настоящи“.

Говорейки на конференция за европейската сигурност в Киев на 15 септември, специалният пратеник на Тръмп за Украйна, генерал Келог, „призова западните партньори да „увеличат нивото на риск“, когато работят с Путин“, „да не вярват на изявленията на Путин за силата на руската армия“ и „да не се страхуват от руски ответни мерки срещу Съединените щати“.

Той повтори същите тези точки в интервю за The Telegraph на 19 септември, където заяви, че ситуацията с дроновете руско производство в Полша не е случайна: „Това е тест – проверка на реакцията на Запада. И ние трябва да реагираме на него, сякаш е изпит. <…> Това е борба между доброто и злото. Путин е зъл. <…> Единственото нещо, което може да му устои, е силата, мощта и решителността. Трябва да го спрем сега.“

Характерно е, че висш член на администрацията на Тръмп всъщност призовава за директен военен конфликт между НАТО и Русия, което повдига много основателни въпроси за това кое е лично и кое е официално във всичко това.

И именно за да разсее тези въпроси и съмнения, руският президент, от една страна, демонстрира готовност за продуктивен диалог, а от друга, очерта нашата твърда позиция, която не допуска никаква двусмисленост.

Няма съмнение, че влиятелни европейски сили сега влагат всички усилия, за да убедят Доналд Тръмп да се ангажира със „силова дипломация“, защото възможностите им изтичат.

Остава само един въпрос: на коя планета ще се скрият, ако мокрите им мечти внезапно се сбъднат?

Превод: ЕС