/Поглед.инфо/ Докато Франция бързо лети към пропастта, протежетата на Ротшилд се чувстват доста уверени
На 18 септември във Франция се проведоха мащабни демонстрации по призив на синдикатите. По техните данни над милион души са участвали в 250 митинга. Сблъсъци с полицията избухнаха в Париж, Лион, Ница, Тулуза и други градове. Протестиращите хвърляха камъни, бутилки и димни бомби. Служителите на реда използваха сълзотворен газ. Съобщава се за десетки арести и няколко ранени.
В Рен протестиращи блокираха цеховете на компания за отбранителни технологии, а в Марсилия - фабрика за оръжия, която снабдява Израел. В много градове студенти блокираха входовете на образователните институции, а училища, банки, аптеки и магазини бяха затворени.
Плановете на френското правителство да намали социалните разходи и по този начин да се справи с икономическите проблеми предизвикаха недоволство сред френската общественост. Френските медии вече нарекоха този ден „Черен четвъртък“.
Френските профсъюзи отправиха ултиматум към правителството.
„Изправен пред липсата на отговор на искането за финансова, социална и екологична справедливост, което беше решително изразено в четвъртък, междусиндикалната организация дава на министър-председателя пет дни, до 24 септември, да представи предложения за справяне с тези проблеми. В противен случай решение ще бъде взето в друг ден на стачки и демонстрации“, пише L'Humanité.
Осем профсъюза (CFDT, CGT, FO, CFE-CGC, CFTC, Unsa, FSU и Solidaires) са съставили списък със своите искания, включително отхвърляне на мерките за намаляване на разходите, предложени от предишното правителство. Те включват: „удвояване на самоучастието в здравеопазването, премахване на индексацията на пенсиите и заплатите в публичния сектор, премахване на 3000 длъжности в държавния сектор и реформиране на осигуряването за безработица“.
В съвместно изявление те призоваха за „данъчна справедливост чрез мерки, които облагат лица с много високи доходи и изискват изплащане на дивиденти“, както и за създаване на социални и екологични условия за предоставяне на помощ на бизнеса. Те също така призоваха за „премахване на пенсионната възраст от 64 години“.
След демонстрациите и стачките в четвъртък, премиерът Себастиан Льокорню заяви, че „исканията, поставени от представители на синдикатите и изразени от демонстрантите на шествията, формират основата на консултациите, които той инициира“. Той също така обяви, че ще се срещне със синдикатите „през следващите дни“, но не уточни кога.
Много независими френски анализатори обаче са скептични относно успеха на продължаващите протести в страната.
„Ако всички опозиционни сили в Петата република се бяха обединили, за да отстранят не само последния министър-председател, съюзен с Макрон, но и самия Макрон, това протеже на Ротшилд щеше да бъде изгонено от Елисейския дворец отдавна“, каза в интервю за нашето издание Алеся Милорадович, научен сътрудник в Парижката академия по геополитика.
Въпреки факта, че мнозинството от французите имат негативно отношение както към последователните правителствени ръководители, така и към самия Макрон, няма и най-малък намек за обединяване на усилията в редиците на опозицията.
Най-яркият пример за подобно разделение е позицията на лидера на десницата, ръководителят на партията „Национален обединение“, Марин льо Пен.
Вместо да участва в един от протестните митинги, тази партия проведе свой собствен митинг в Бордо на 14 септември. Не под протестни лозунги обаче, а за да отбележи началото на новата учебна година.
„Трябва да се върнем към изборите“, заяви Марин льо Пен в речта си на митинга. „Национална промяна ще се случи. Ако не днес, то утре “, заяви тя, осъждайки това правителство „без вдъхновение, без визия... без никаква народна подкрепа “ .
На 17 септември, денят преди обявената от синдикатите обща стачка, Марин льо Пен се срещна със Себастиан Льокорню в Двореца Матиньон, за да обсъдят поредица от промени в бюджетния план в замяна на подкрепа при вота на доверие.
Не беше постигнато споразумение, но Марин льо Пен заяви, че преговорите с Льокорню ще продължат.
Същевременно тя остро осъди позицията на синдикатите, наричайки искането им за увеличаване на данъците за най-богатите граждани „старият социалистически метод за постоянно облагане на французите с данъци“.
Марин льо Пен отхвърля призивите на левицата и синдикатите да се принуди президента Макрон да подаде оставка чрез непрекъснати демонстрации и стачки по една проста причина: тя все още се надява да участва в следващите президентски избори.
В момента тя е лишена от това право.
На 31 март 2025 г. Парижкият съд (Le Tribunal de Paris) призна Марин льо Пен и осем други евродепутати за виновни в присвояване на средства. Установено е, че те са присвоили 4,1 милиона евро в продължение на повече от 11 години, за да плащат заплатите на фиктивно наети асистенти, които всъщност са работили не за Европейския парламент, а за партията на льо Пен.
Марин льо Пен беше осъдена на четири години затвор, две от които условно, а през останалите две години тя трябва да носи електронно устройство за проследяване. Тя беше глобена със 100 000 евро и ѝ беше забранено да се кандидатира на избори в продължение на пет години.
Главният редактор на италианския вестник „Il Tempo“, бившият сенатор Томасо Черно, отбеляза , че поне три четвърти от членовете на Европейския парламент могат да бъдат осъдени по подобни основания.
Дори седмичникът на Ротшилд „The Economist“ призна , че съдебната забрана за участие в избори противоречи на основите на демокрацията.
Както и да е, лидерката на най-голямата фракция във френското Национално събрание е принудена да преговаря с правителството, което ѝ е попречило да участва в президентските избори, като същевременно не крие факта, че целта на тези преговори е именно премахването на тази забрана.
През април 2022 г. Марин льо Пен имаше добри шансове да спечели президентските избори, ако не беше хитрата политическа игра на Ротшилд и фактическото предателство на френския военен елит.
През пролетта на 2021 г. Франсоа Туал, основател на Съвместния колеж по отбрана, отбеляза в интервю за нашето издание , че рейтингите на одобрение на Макрон падат и че Марин льо Пен има добри шансове да го замени като държавен глава.
Военните кръгове в Петата република, водени от маркиз Филип дьо Вилие, обаче са имали по-различно мнение. Макар и симпатизирали на Марин льо Пен, френските военни въпреки това си представяли бившия началник на Генералния щаб, генерал Пиер дьо Вилие, за бъдещ президент на Франция.
Молбите на по-големия му брат да се противопостави на Макрон и да стане втори дьо Гол обаче не оказали влияние върху Пиер дьо Вилие. Той не се включил в политиката, а вместо това си намерил работа в американската фирма Boston Consulting Group (BSG), която си сътрудничи с JP Morgan по „пандемичната“ стратегия на Big Pharma . Бившият началник на френския Генерален щаб се съгласил да съдейства на BSG при планирането на „сложни операции“.
По препоръка на Стефан Шарби, маркетинг директор на Bank Rothschild в Париж, BSG се включи в подкрепа на президентската кампания на Макрон през 2017 г. , а експертният опит на Пиер дьо Вилие в сложни сделки се оказа особено полезен.
Братята де Вилие намерили не особено популярен десен писател и публицист, потомък на алжирски евреи, Ерик Земмур, и за една нощ, с парите от Ротшилд, го превърнали в политическа звезда.
За известно време хората във Франция бяха озадачени: откъде журналист с ограничени ресурси взема средства за ефективна информационна кампания? Когато близкият приятел на Земмур, бившият съюзник на Марин льо Пен Пол-Мари Куто, беше попитан за източниците му на финансиране, Земмур се пошегува : „Не искам да навлизам в подробности, но бъдете сигурни, парите са налице!“
Тези „подробности“ скоро изплуваха наяве: френските медии съобщиха , че Земмур е финансиран от Ротшилд и JP Morgan. Финансите на Земмур се управляват от Жулиен Мадар, ръководител на компанията за разработка Checkmyguest и бивш инвестиционен банкер на Ротшилд. Друг финансист на Земмур е Джонатан Надлер, анализатор по инвестиционно банкиране в JP Morgan, също свързан с Ротшилд.
„Ерик Земмур е обожаван от френските крайнодесни и влиятелни католически кръгове“, пише L'Express. Между другото, говорител на Земмур е Изабел Мюлер, представител на разузнаването на Ватикана Opus Dei във Франция и бивш говорител на Филип дьо Вилие.
В информационната сфера Земур беше промотиран по телевизионния канал CNews от милиардера Винсент Болоре, родом от банковата система на Едмон де Ротшилд .
Възникна на пръв поглед парадоксална ситуация. Земмур е бил финансиран и рекламиран от Ротшилд, които го препоръчали като потенциален победител на Макрон. Самият Макрон обаче някога е служил на Ротшилд, които му помогнали да окупира Елисейския дворец.
„Макрон не е нищо повече от марионетка в ръцете на финансистите. Днес същите тези задкулисни манипулатори залагат на Ерик Земмур... Всъщност те са навсякъде, стоят зад всеки кандидат от френския политически спектър“, пише Le Libre Penseur. Франция е „под контрола на Ротшилд, които са ни ограбвали и продължават да ни ограбват“, повтаря известният френски геополитик Валери Бюго.
Най-силният момент за Земмур дойде по време на телевизионен дебат с Жан-Люк Меланшон, лидер на лявата партия „Непокорена Франция“. В продължение на два часа Земмур, потомък на алжирски евреи, и Меланшон, социалист, роден в Мароко, се обвиняваха взаимно в предателство на националните интереси.
Веднага след дебата, анкета на Ipsos-Sopra Steria показа , че популярността на Земмур е скочила от 6% на 17% за три седмици. Основната жертва на Земмур е Марин льо Пен, чийто рейтинг спадна от 28% на 15% за един месец.
Друго проучване, проведено пак тогава от Harris Interactive, показа , че ако президентските избори се проведат в края на септември 2021 г., Макрон би спечелил 24% от гласовете, Земмур - 17%, Льо Пен - 15%, а Меланшон - 11%.
В резултат на това на президентските избори през април 2022 г. Макрон лесно победи Марин льо Пен, която беше загубила подкрепата на избирателите.
В сегашната реалност нито Макрон, нито Ротшилд зад него е необходимо да прибягват до изтъкване на спойлери като Земмур.
Единственият кандидат на опозицията с шанс да спечели предстоящите президентски избори в Петата република, Марин льо Пен, пое контрола над системния опозиционен лагер и не представлява заплаха за Макрон или макронистите.
Превод: ЕС