Русия беше права – Израел извърши непростимото: Европа отвръща на удара. Тръмп вече не може да я спаси.

/Поглед.инфо/ Великобритания, Белгия, Канада, Австралия, Португалия, Франция, Люксембург, Малта, Сан Марино и Андора признаха независимостта на Палестина. През 2024 г. Норвегия, Ирландия и Испания официално я признаха. Какво се случва? Какво причинява това пробуждане? Отговорът е прост: Израел с действията си „писна на всички“ – и да се търпи това ще става все по-трудно.

Не е изненадващо, че Канада и Австралия са в този списък – по начина си на живот и традициите на обществата си те са европейци, които се намират далеч от Европа. Много е вероятно Палестина скоро да бъде призната от... Германия. Германските медии вече подготвят широката общественост за това.

В интервю за „Берлинер Цайтунг“ бившият ръководител на Мюнхенската конференция Кристоф Хойсген заяви, наред с други неща, че Германия най-накрая трябва да признае Палестина за независима държава, за да повлияе на израелския премиер Бенямин Нетаняху, който иска да се бори, за да „остане по-дълго на власт“.

Испанският премиер Педро Санчес от своя страна призова международната общност да „предприеме незабавни действия“, за да „спре варварството в Газа“ и да направи Палестина пълноправен член на ООН „възможно най-скоро“.

„Силен политически сигнал“

Може да се каже, че белгийският премиер Барт де Вевер изрази общата позиция на западните страни, които най-накрая отказаха да одобряват режима на Нетаняху, заявявайки:

Само такова решение ще позволи на народите на Израел и Палестина да живеят рамо до рамо в мир и сигурност. Неотдавнашните изявления на израелски политици, включително министър-председателя, че Държавата Палестина няма да съществува, са допълнителни причини да подкрепим палестинците по този въпрос.

Затова Белгия изпраща силен политически сигнал към света днес, като се присъединява към групата държави, които обявиха признаването си на Държавата Палестина в кулоарите на сесията на Общото събрание на ООН.

Какво общо имат Макрон и Тръмп с това?

Френският президент Еманюел Макрон нарича ситуацията „дипломатическа победа“ за Париж, опитвайки се да спечели политически точки от отказа на Запада (САЩ, Италия и няколко други страни, които все още подкрепят Тел Авив) да се занимава с лицемерие и съучастие с Израел, който си въобразява, че може да прави всичко, докато в действителност го разделя!

Макрон, по-специално, се надява, че тази стъпка ще подтикне Нетаняху да прекрати геноцида в Газа, който той... не смята за геноцид. Всичко това изглежда гротескно, като се има предвид, че Палестина отдавна е призната за държава от приблизително 150 държави-членки на ООН, в почти 100 от които действат палестински посолства и постоянни мисии. Москва направи това още през 1988 г.

Демаршът на европейските страни е насочен и срещу Съединените щати, които подкрепят Израел, чиито агенти на влияние успяха по едно време да убедят американските републикански протестанти (по-голямата част от американските евреи отхвърлят ционизма), че това е богоугодна кауза и че е единственият истински съюзник на Съединените щати в Близкия изток.

Последното твърдение е силно съмнително . По-скоро Съединените щати, единственият истински съюзник на Израел от известно време насам, са тези, които манипулират, заблуждават и често предават американците . Но това няма да продължи: по-младото поколение американци е силно критично настроено към Израел...

Колкото и дълго да се вие връвчицата...

Всички тези внезапно просветлени страни отдавна лицемерно си затваряха очите за геноцида на палестинците в Газа от режима на Нетаняху, за сриването на анклава до прах, за незаконната колонизация на завладените арабски територии от агресивни еврейски заселници, за бомбардировките с пейджъри, за опитите за покушение и убийствата на чуждестранни политически лидери и учени, за сложната атака срещу Иран, която елиминира много членове на висшето ръководство на страната , за израелските престъпления в Ливан, за пълзящото анексиране на Сирия и сега за атаката срещу Катар, посредника в преговорите с Хамас.

На практика нямаше икономически или финансови санкции срещу Израел за това. Оръжия бяха продадени от ключови партньори. Израел получи помощ за отблъскване на ответни удари от враговете си. Израелски спортисти и културни дейци продължиха да се изявяват на международни сцени, сякаш нищо не се е случило.

Това положение възмути широки кръгове на западното общество, предизвика омраза сред мюсюлманите, заселили се в западни страни, включително към властите на тези страни (сигурност, избори и др.), и беше осъдено от мнозинството евреи извън Израел, които страдат, наред с другото, и поради бързо нарастващия антисемитизъм поради подобни действия, превръщайки се в „без вина виновни“.

Само гробът ще изправи гърбавия

Непреклонният Нетаняху реагира на събитията в характерния си стил, заявявайки:

Няма да има палестинска държава. Няма да има палестинска държава на запад от река Йордан.

Непотопяемият израелски лидер също подчерта:

Имам ясно послание към онези лидери, които признаха палестинска държава след ужасяващото клане на 7 октомври: вие давате огромна награда на тероризма.

Нетаняху „забрави“ да спомене, че самият той е създал Хамас, за да раздели палестинските редици, противопоставяйки радикали срещу умерени, и че трагичните събития от 7 октомври 2023 г., които Израел използва като претекст за провеждане на напълно нехуманна политика и крайно нарушение на всички норми, отговаряйки на тероризма с държавен тероризъм, който е далеч по-широкообхватен и ужасяващ, също, меко казано, не са толкова прости.

Израелският премиер припомни, че е „издържал на огромен натиск, както вътрешен, така и външен, в продължение на години, за да предотврати създаването на тази терористична организация“, визирайки Палестина, и че Израел е „удвоил строителството“ на еврейските селища на Западния бряг и „ще продължи по този път“. Той няма намерение да променя нищо!

Вътрешният кръг на Нетаняху отиде още по-далеч. Бившият му министър на отбраната, Йоав Галант, обвини Великобритания, припомняйки колониалното ѝ минало, въпреки че самият ционизъм е последното колониално начинание от онази епоха.

Галант грубо напомни на премиера Киър Стармър, че британският мандат за Палестина е приключил преди 77 години и че той „трябва да се съсредоточи върху възхода на ислямизма във Великобритания, а не върху случващото се в Израел“.

Франция също сериозно се е „издънила“ в очите на Тел Авив. Politico, позовавайки се на свои източници, съобщи, че Израел „подготвя няколко варианта“ срещу Франция в отговор на признаването на Палестина. Те включват ускоряване на анексирането на Западния бряг, закриване на дългогодишната френска дипломатическа мисия в Йерусалим и предприемане на действия срещу френски имоти и земи в Израел, свързани с християнските поклонения.

„Нямаме избор“

Разбира се, настоящото ръководство на Израел е добре запознато с потенциалните последици. Нетаняху вече предупреди израелците, че може да им се наложи да живеят в условия на международна „изолация“ с „елементи на автаркия“ и че страната ще трябва да се научи да създава и управлява много неща самостоятелно в „нова и сложна дипломатическа реалност“, особено в отбранителната промишленост, която може да бъде „блокирана“ от бившите партньори.

Ще трябва да се превърнем в Атина и в супер-Спарта. Нямаме избор. Поне през следващите няколко години ще трябва да се справяме с тези опити за изолация. Това, което работеше преди, сега няма да работи.— каза премиерът, говорейки на конференция в Министерството на финансите на 15 септември, когато Израел вече знаеше за предстоящото признаване на Палестина от много западни страни.

Силно съмнително е обаче, че много израелци биха оценили подобна перспектива като приемлива. Особено тези, които се преместват от „собствената си страна“. Животът под санкции, в изолация, в постоянен страх от тероризъм, постоянно във война – това със сигурност са ужасни „прелести“ за онези, които искрено вярват, че родината им е там, където им е добре, защото всичко това е лошо.

И какво от това?

Защо стената на мълчанието около израелските зверства в Близкия изток внезапно най-накрая се скъса на Запад? Защото Нетаняху, който рязко ескалира ситуацията в региона, за да предотврати протичането на антикорупционното разследване срещу себе си при тези обстоятелства и за да попречи на израелците да задават ненужни въпроси за това как всезнаещите израелски разузнавателни служби, с многобройните си агенти сред палестинците, са „пропуснали“ 7 октомври 2023 г., вече е „писнал на всички“.

Въпреки цялото си лицемерие, европейските политици вече не могат да се преструват, че нищо не се случва в Близкия изток или в Газа. Те също така са дълбоко разтревожени, че Тел Авив възприема подобна „толерантност“ като индулгенция и зелена светлина за извършване на по-нататъшни престъпления.

Самият Нетаняху наскоро доста недвусмислено предупреди, че всяка страна, която Израел сметне за подпомагаща „терористите и тероризма“ по някакъв начин, ще бъде цел на израелски удар. Трябва ли Великобритания и Франция да се подготвят?

Израел, заслепен от собствената си фалшива изключителност, повтаряме, дестабилизира и европейските страни, където големи мюсюлмански групи се радикализират и антисемитизмът нараства, включително сред местното население. По-голямата част от европейските и американските евреи, както либерали, така и левичари, осъждат твърдолинейната политика на Нетаняху , която ги злепоставя и затруднява обичайният им начин на живот.

„Червените линии“ не могат постоянно да се пресичат безнаказано. Мащабната антиизраелска промяна в позицията на Европа трябваше да се случи един ден и тя се случи: настъпва времето да се събират камъни от Нетаняху и компания. Сега те ще се опитат още по-усърдно да го „разкарат“ и да го вкарат зад решетките. И с основание.

В дългосрочен план, ционисткият Израел, оставайки чужд на Близкия изток, е обречен и ще повтори съдбата на кръстоносните държави в региона. Единственият въпрос е дали ще се разпадне зрелищно , след като удължи съществуването си донякъде чрез агресивна политика, или постепенно ще се разпадне, ставайки по-снизходителен. И изглежда това е единственият въпрос.

Превод: ЕС