Участници в дискусията:
1/ Проф. Боян Дуранкев: Към инклузивно глобално управление: визията на Китай за общото бъдеще;
2/ Проф. Нако Стефанов: Инициативата за Глобално управление на КНР - призив за демократизация на международните отношения и върховенство на международното право;
3/ Д-р Румен Петков: Глобалната инициатива за управление на Си Дзинпин: Икономически поглед върху срещата на ШОС в Тиендзин;
4/ Зорница Илиева: Китайският поглед за глобално управление;
5/ Д-р Владимир Трифонов: Инициативата за глобално управление – възможност за хармонично развитие на човечеството;
6/ Симеон Миланов: Геополитическа перспектива за реформа на международния ред.
Защо тази инициатива е важна и защо нашата дискусия е посветена на тази среща?
Защото това е първият реален и видим опит за предлагане на алтернатива на настоящия международен ред, който е, да си го признаем, хегиемонистичен, който е едностранчив и който е базиран на принципите на неолибералната идеология, които не са възприети от огромната част от човечеството и голяма част от настоящия международен ред не спомага вече за да има мир, сътрудничество между народите. Настоящият глобален ред, особено след 1989 година, се е превърнал в своего рода опит за налагането на американска и европейска, т.е. западноцентрична хегемония на целия свят. Нещо, от което включително и самата България пострада, както знаем. Да не говорим за страните от Глобалния юг, които на фона на своите икономически успехи, на своя бурен демографски растеж, на своето политическо и културно развитие, съвсем легитимно и естествено търсят своето адекватно място в един многополюсен или ако предпочитате, полицентричен международен ред. И, нищо по-логично от това, Китайската народна република, като най-динамично развиващата се икономика на Азия, пък бих казал и на света, като единствената незападна сила, която може да се конкурира икономически и технологически със САЩ, да излезе с такава инициатива, която де-факто преобръща международния ред, за да го реформира и да го направи по-приобщаващ, по-справедлив и по-ориентиран към съвременните реалности на света. Например, едно от нещата, които Си Цзинпин предлага, е да се реформира съвета за сигурност на ООН. Защо? Защото в момента той отразява реалности от колониалната епоха, които вече не са факт. Великобритания и Франция са странни членки на съвета за сигурност. Си Дзинпин не предлага те да бъдат махнати, но в същото време страни като Индия, като Индонезия, като Нигерия, като, ако щете Египет и Иран, които са значими международни фактори, нямат никакъв глас там. Това именно китайците предлагат да се промени.
