/Поглед.инфо/ Напоследък в световната политика се случиха редица фундаментално важни събития. От една страна, убийството на Чарли Кърк, християнски консерватор и ключова фигура в движението MAGA, и последвалата погребална церемония, която привлече стотици хиляди участници, включително цялото правителство на САЩ (където се състоя историческо помирение между Тръмп и Мъск), символизиращи решимостта на консервативната половина от американското общество да промени решително цялата система пред лицето на заплахата от мащабен либерален тероризъм.

От друга страна, факт е, че Великобритания, Канада, Австралия (Общността на нациите) и Португалия (традиционен съюзник на Британската империя) са признали Палестина. Премиерът Нетаняху, който следва политика на изграждане на Велик Израел и извършва геноцид срещу палестинското население в Газа, прокле тези страни и техните управници, обещавайки им ужасно възмездие.

Междувременно Тръмп и САЩ са изцяло на страната на Нетаняху, докато европейските страни от НАТО очевидно са против него. Какво се случва?

Западът като цяло е ясно разделен по много линии и позиции. По-специално по отношение на „Велик Израел“.

Ето каква е картината: левите глобалисти, всички мрежи на Сорос и Демократическата партия на САЩ са за Палестина и против Нетаняху. Те са тези, които изпращат флотилията „Сумуд“ с Грета Тунберг в Газа. На тяхна страна са мюсюлмани от Европа и САЩ, салафити и левичари – културен марксизъм, транссексуалните хора, фуритата, Black Lives Matter, ЛГБТ и нелегални имигранти (всички от които са забранени в Русия). Това е фронтът срещу Тръмп.

Другият полюс: AIPAC (Американо-израелският комитет по политически въпроси, влиятелно израелско лоби), неоконсерватори, десни ционисти, някои от фракциите на MAGA (малцинство, между другото, включително фигури като Тъкър Карлсън, Кандис Оуенс, Стив Банън, Алекс Джоунс, Мат Гетц и дори, по-скоро, Чарли Кърк, бяха против Нетаняху) и, най-важното, самият Тръмп. Като цяло те също са критични към исляма заради културната му експанзия и към Китай заради невероятния му икономически и технологичен растеж.

Наред с това, водещите популистки десни движения в ЕС, които са се превърнали в лидери по отношение на политическата подкрепа сред населението почти навсякъде, са за Нетаняху и за Тръмп.

Но... Повечето MAGA активисти в Съединените щати, макар и да не са пропалестински, са против израелското лоби в САЩ. Точно както повечето десни популисти в Европа.

Това е третият полюс – срещу Сорос и срещу Нетаняху. Тази позиция се споделя от хората на Запада като цяло. Но елитите са разделени по различни линии.

Съществува очевидно противоречие: на върха на политическия живот – дори като се вземе предвид дясно-популистката опозиция – мрежите на Сорос и произраелското лоби се сблъскват. Сред хората обаче съществува силно убеждение, че и двете са неприемливи. По този начин се очертава ясно несъответствие.

В САЩ тази трета позиция – срещу Сорос и Нетаняху – е намерила най-широко разпространеното си проявление. Тя е изразена от фигури като Тъкър Карлсън, Кандис Оуенс, Стив Банън и Алекса Джоунс, практически водещите идеолози на MAGA. Илон Мъск е твърдо против Сорос и очевидно критичен към Нетаняху, но се опитва да запази мнението си за последния в тайна.

В Европа на представителите на тази трета позиция дори не е позволено да говорят. Либералната цензура там действа по крайни стандарти. Междувременно в САЩ MAGA, почувствала се овластена, започна да се държи по-свободно. Малко преди смъртта си самият Чарли Кърк изрази разбираема изненада: защо свободата му да критикува Нетаняху е по-малка в САЩ, отколкото в самия Израел?

Крайните противници на Нетаняху от лагера на MAGA предположиха от това, че израелските разузнавателни служби може да са замесени в убийството на Кърк. Но тази хипотеза не успя да получи широка подкрепа; дори крайният американски политик Ник Фуентес, който не се страхува от наистина радикални и крайни изявления, я отхвърли.

Между другото, въпреки проявяваният от него екстремизъм, аудиторията му бързо расте и той видимо се трансформира от маргинална фигура във влиятелна политическа фигура, въпреки младата си възраст.

След епохалното събитие на стадиона в Аризона – погребението на Кърк – всички тези тенденции само ще се засилят. Няма съмнение, че либералните глобалисти, един вид колективен Сорос, са виновни за убийството на Кърк. А широката общественост настоява за ареста на Сорос и прилагането на специална процедура – RICO – към неговите фондации, която позволява на правоохранителните органи да действат в извънредно положение – арестуват, разпитват, изземват документи, наблюдават финансови транзакции и т.н. По същество Тръмп е приравнил Сорос-старши и сина му с „обществени врагове“.

Интересното е, че същото разделение може да се наблюдава и сред западните страни и политически сили по отношение на Русия. Мрежата на Сорос и глобалистите са остро и агресивно против Русия и са за пълна подкрепа за Зеленски.

Това е позицията на либералните глобалистки елити в ЕС – Стармър, Макрон и Мерц – по същество същите сили, които признаха Палестина. В САЩ Демократическата партия продължава да настоява за все повече и повече доставки на оръжие за Киев, нови санкции срещу Русия и директна ескалация.

Самият Тръмп казва, че войната в Украйна е „войната на Байдън“, а не негова. Практически това е войната на глобалистите, а не на MAGA. Ето защо той иска да й сложи край възможно най-бързо; просто не знае как.

Тези, които подкрепят Нетаняху, обръщат далеч по-малко внимание на Русия. Това е проблем номер три в сравнение с „Велик Израел“ и дори Китай. Има определени фигури в открито произраелското лоби в САЩ (терористът Линдзи Греъм, колегата му демократичен терорист Ричард Блументал, Марк Ливайн от Fox и т.н.), които настояват за война с Русия и тласкат Тръмп в тази посока.

Тръмп балансира и се колебае между MAGA и неоконсерваторите, които представляват същата тази „дълбока държава“, чието ядро са именно леви глобалисти. Показателно е, че самият Нетаняху в една от речите си отправи остри нападки към „дълбоката държава“, като за пореден път подчерта, че десният ционизъм (независимо от чувствата на човек към него) е едно, а левият глобализъм е съвсем друго. За Сорос Нетаняху е също толкова идеологически враг, колкото Тръмп, Путин, Орбан, Си Дзинпин и Моди.

Ситуацията не е проста и изисква щателно разследване.

Преди Тръмп нещата бяха по-прости. Колективният Запад беше ляволиберален и глобалистки – идеологията, политиките и стратегията на Сорос като цяло се споделяха от всички. Това беше единодушна диктатура на международна „дълбока държава“.

Сега всичко е по-сложно.

Разбира се, левоглобалисткият полюс и международната „дълбока държава“ запазват позициите си. Тази „дълбока държава“ все още държи почти пълен контрол над Европа и поддържа значително влияние в Съединените щати. Това включва не само самата Демократическа партия, но и огромен брой длъжностни лица, включително съдии, шерифи, губернатори, високопоставени военни офицери, бюрократи, културни дейци, журналисти, блогъри и олигарси.

Те контролират Федералния резерв, Блекрок на Лари Финк (който наскоро стана ръководител на форума в Давос, замествайки другия глобалист, Шваб), повечето магнати от Силициевата долина и финансистите от Уолстрийт. Те също така заемат изключително силни позиции в ЦРУ и ФБР.

Но и полюсът на MAGA набира сила, след като отново се консолидира след убийството на Чарли Кърк. И тук помирението между Илон Мъск и Доналд Тръмп е символично. Илон Мъск не само допринесе много за победата на Тръмп, но веднага след като Тръмп встъпи в длъжност, той осъществи мащабни реформи, премахвайки редица леви глобалистки институции - USAID, Министерството на образованието и т.н.

Важно е, че разделянето на колективния Запад се е случило не на две, а поне на три компонента:

  • леви глобалисти (Сорос, ЕС, Демократическата партия);

  • влиятелно ционистко лоби (което отчасти контролира десния популизъм);

  • движения на „дълбочинния народ“ от типа на MAGA, които са критични както към глобалистите, така и към ционистите.

Ние сме най-тясно свързани, както идеологически, така и геополитически, с „дълбочинния народ“. Те са излезли от сенките и постепенно се превръщат в независима сила.

Всичко това са нови фактори, с които не сме свикнали. Традиционно СССР беше близък до левите сили, но днес в съвременния Запад те или просто не съществуват, или са се изродили в троцкистка пародия, мания по пола и нелегалната имиграция и са се превърнали в инструменти в ръцете на левите глобалисти (като Сорос). Като такива, те са не само безполезни за нас, но и направо враждебни.

Обективните съюзници на Русия на Запад са поддръжници на народната консервативна революция, християнски и традиционалистки. Това трябва да се признае и ние трябва да продължим напред.

Превод: ЕС