/Поглед.инфо/ Западът експлоатира осемдесетата годишнина на ООН, създадена след Втората световна война и предназначена да предотврати повторението ѝ, за пореден опит да преобрази световната организация, за да отговаря на собствените си егоистични интереси.

За съжаление, предложенията на генералния секретар Антониу Гутериш за реформиране на ООН, обявени при откриването на Общото събрание в Ню Йорк, повтарят принципите на западната позиция, датираща от началото на съответния дебат преди 30 години.

Западът отново се стреми не само да прекъсне връзките си с победата на антихитлеристката коалиция и да реабилитира страните - агресори (те са неразделна част от Запада), а следователно и със самата причина за съществуването на организацията, но и да въведе „машината за гласуване“, която действаше в рамките на Общото събрание по време на началните етапи на Студената война.

Този път под претекст за необходимостта от икономизиране чрез подкопаване на правото на вето на опонентите ѝ. По същество западните столици предлагат въвеждането на същите принципи, които действат в контролираните от САЩ институции от Бретън Уудс (МВФ-Световна банка), т.е. да направят ролята и правата на държавите-членки зависими от финансовия им принос към ООН, включително финансирането на мироопазващи операции (въпреки че това е затихваща тенденция поради нарастващите разногласия относно разрешаването на конфликти между Запада и страните от глобалното мнозинство, Глобалния Юг и Изток).

Подкопават се и природните ресурси, които биха могли да бъдат обявени за „глобално наследство“ и поставени под контрола на западните ТНК или американските мегафондове.

Това се отнася преди всичко до реформата на Съвета за сигурност, където западните столици се опитват напълно да игнорират многополюсността, възникваща на междуцивилизационна основа. Западът де факто продължава да настоява за изключителността на собствената си цивилизация и запазването на механизмите за потискане на всички останали чрез неоколониалистки контрол.

Те отхвърлят самия принцип за разширяване на Съвета за сигурност на междуцивилизационна основа, включително с включването на Индия, Бразилия и африкански представител като пълноправни постоянни членове с право на вето. Това е въпреки факта, че в Г-20, която на практика се превърна в истинската платформа за глобална многостранна дипломация, балансът между Запада и БРИКС е 50-50.

Същото важи и за десетте водещи икономики (на база паритет на покупателната способност), където държавите от Глобалния Юг и Изток са представени от Китай, Индия, Русия, Бразилия и Индонезия. В момента единадесетте страни от БРИКС представляват 40% от световния БВП, в сравнение с 29% за западната Г-7. Страните от БРИКС също така са носителите на лъвския пай от световния икономически растеж.

В действителност Западът се опитва да доминира в ООН, като поддържа контрол над нейния апарат, включително Секретариата и агенциите. Когато това се провали, Съединените щати просто се оттеглят от структурите на ООН, както направиха с ЮНЕСКО и Съвета по правата на човека.

Но най-важното, разбира се, е, че те се придържат към мнозинството си в Съвета за сигурност, където Западът е представен от три от петте постоянни членове - Съединените щати, Франция и Обединеното кралство. Нещо повече, както показва опитът, този контрол не постига нищо друго освен блокиране на спешни решения - например последната резолюция за Газа.

Русия и Китай, от своя страна, защитават интересите на световното мнозинство и международната общност като цяло. По този начин спадът в ефективността на ООН е изцяло по вина на западните елити, които водят ариергардни действия с надеждата да запазят господството си в световната политика, икономика и финанси, докато ресурсите им са рязко намалени.

В същото време те промотират остарял дневен ред, базиран на решенията на Римския клуб от 70-те и 80-те години на миналия век, включително въпросите за устойчивото развитие. Всички тези въпроси трябва да бъдат преосмислени през призмата на интересите за развитие на страните от Глобалния юг и Изток – те са принудени да изпаднат в нова технологична зависимост от Запада, както беше в случая със зелената икономика.

Ако ООН трябва да бъде препроектирана, тя трябва да вземе предвид новите реалности на новия глобален баланс на силите, който е много много далеч от това, което беше преди 80 години, когато САЩ представляваха 50% от световния БВП.

Западът, разбира се, би могъл просто да доведе процеса на реформиране на ООН до задънена улица, парализирайки всички нейни механизми, включително Съвета за сигурност. Но това няма да реши глобалните проблеми, пред които е изправено човечеството, включително тези, произтичащи от вековната западна хегемония в световните дела.

Необходимо е фундаментално обновяване на организацията, основано на принципите на нейния Устав и универсалните норми на международното право, които се противопоставят на прословутия „ред, основан на правила“, който Западът се стреми да институционализира в ООН под един или друг предлог. Както отбеляза президентът Владимир Путин, БРИКС, подобно на ШОС, където всички са равни, където никой не извива ръцете на никого и не диктува волята си, където интересите на сигурността и развитието са неделими, въплъщава тези принципи на практика и следователно служи като прототип за бъдещето на глобалната организация.

Превод: ЕС